БЕЖАНЦИ И ЕМИСАРИ


-      Quo vadis, Domine? (Къде отиваш, Господи?) - запитал Петър.

-      Отивам в Рим да ме разпнат отново – отвърнал Исус Христос – защото тия, на които поверих стадото си, го изоставиха.

Преди няколко дни написах статия за нахлуването на бежанците, озаглавена „Quo vadis, Europa?“.

Сега пиша за нахлуването на турския ислямизъм в България, която може да бъде озаглавена „Къде отиваш, България?“. Но предпочетох „Бежанци и емисари“, защото политиката на Devela (англ. Devil - дявол, Angela) Merkel и други западноевропейски политици към бежанците е подобна на тази на българските политици към турските ислямски емисари.

И става все по-тревожно, защото българските политици бездействат „евроатлантически“, „политически коректно“ и/или корпоративно  на случващото се нашествие на емисарите.

И като трите маймуни притискат устата, очите и ушите си „да не се вижда, чува и говори нищо лошо” за неоосманистката „стратегическа дълбочина“, в която се потапя България.

Турските емисари и техните български слуги използват различни методи за пропаганда.

Един от тях, „Прозорецът  на Овертон“, е описан от американския социолог Джоузеф Овертон (1960-2003). През „прозореца“ се вижда пропагандирането на чужди за българите идеи и действия, например: нямало турско робство, а османско присъствие; нямало Баташко клане; строежи на джамии, финансирани от Турция; избор на имами и мюфтии, съгласуван с турския комитет за религия Дианет (Diyanet); представяне в БАН на книгата „Стратегическа дълбочина“ - интелектуалната опаковка на неоосманизма и неуважение на светската политика на Кемал Ататюрк; турският филм „България, моя земя“, дори турските телевизионни сериали.

Тези чужди за българите идеи, след хронични медийни и политически манипулации достигат до стадий „актуални събития“, които някоя пролет „демократично“ се обсъждат и впоследствие се превръщат в закони. Дори в нови държави на Балканите – мечтата на „Стратегическа дълбочина“.

Сега през „Прозореца  на Овертон“ виждам и как все по-широко се отваря кутията на Пандора.  И питам Къде отиваш, България?

Все пак остава надеждата, която трябва да осъществим, за да съхраним нашата Родина и нейните културни и религиозни ценности.

 Както за бежанците, така и за емисарите са нужни спешни политически и законни действия, защото:

Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.

Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.

Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.

Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори.

Тези мисли за бездействието са изречени от германският пастор Мартин Нимьолер (1892-1984). Те, отнесени за нас, могат да звучат така:

 Когато турските емисари дойдоха в България, аз мълчах; не живеех в Кърджали, Шумен, Разград... А политиците, на които поверихме народа си, го изоставиха.

 „Да, повечето мюсюлмани са много добри и културни хора. Но  това не е благодарение на исляма, а въпреки него. Културният и модерен мюсюлманин е лош ислямист... Мюсюлманите са добри, но ислямът е лош. Попитайте немкините.“  - писа Валери Найденов в статията си „Защо ислямистите изнасилват немкини“ (вестиник „168 часа“, 15 – 21 януари 2016).

 Попитайте българите в Кърджали и други емисарски градове и ще разберем, че съвременна България спешно се нуждае от възстановяване на възрожденската политика за българска независимост и сигурност. Това може да се направи от общество, което е образовано, нахранено и патриотично. И от достойни политици, чиито девиз е: „Не ме водят, аз водя“ (Non ducor, duco).

 В Австрия и Швейцария вече има такива и те, със „Закон за исляма“, ограничават действията на емисарите в техните страни. За повече и за експертна информация по турския радикален ислям, търсете Алекс Алексиев.

Автор: д-р Георги Чалдъков 


Какво четем:

🔴 В германските търговски вериги ще отворят български щандове

🔴 Стоичков, завинаги един от нас!

🔴 "Х фактор": Мистерията на небългарските гласове

Източник: lentata



Коментари



горе