"От всего словенскаго народа наи-славни били болгари"


Настойчивото вглеждане в старите изображения на светогорската Хилендарска обител и внимателното им сравняване със съвременните ни сгради там би трябвало да ни убеди, че кулата, в която се намира убежището на Паисий Хилендарски, е в югоизточния ъгъл на обителта и е показана, например, на една гравюра, представяща Хилендар през 1779 г. (на изображението е оградена с плътна затворена овална черта). Над помещенията, в които Паисий пише "История славянобългарска", по-рано е съоръжена часовнята "Покров Богородичен" (1740 г.), като строителството на южното крило тече почти през целия ХVII и през целия ХVIII в. На гравюрата над часовнята има малък купол, а ниско долу пред него е входът към обителската болница, устроена в по-голяма част от южното крило през 1645/1646 г. На преден план най-вляво е североизточният вход на обителта, вграден в надвратна кула, построена през 1636/1637 г. Северното крило през 1779 г. е все още недостроено, което се вижда ясно; усиленото строителство и завършването му се отнасят към по-късно време - между 1814 г. и 1821 г. Вляво - Хилендарската обител на Света гора, общ изглед от 1779 г., гравюра, Национална художествена галерия-София.

Една високопоставена образователна чиновничка, на която плащат с нашите пари, онзи ден ни порази с невежественото си нахалство. Твърдяла, че понеже "История славянобългарска" е исторически извор, то трябвало да се изучава от децата чак в 9 клас; сигурно е въведено някакво ново правило, за което явно не сме чули своевременно, историческите извори да не се споменават на по-ранна възраст. Възмущението на професионалните историци от цялата страна - от училищата, от университетите, от някои музеи, вече изригна видимо и по повод високопоставената чиновничка, и по повод безродните учебни програми изобщо. За жалост тук все не остава време да се занимаем със страховитите антибългарски недомислици в учебниците по история и в учебните програми; дано скоро да се освободи място за това. Защото вече е премината точката на невъзврата; или ще пресечем из корен безродната дейност на случайните образователни деятели или те съвсем ще опорочат децата на България. Изглежда, че трябва да се изолира заразата овреме, да се почне начисто. Няма друг изход.

* * *

Поред да караме. Текстът на "История славянобългарска" винаги трябва да се дели на две; Паисиевото произведение всъщност е сбор от две не твърде равностойни по размер части - така нареченият втори предговор и послесловът, чийто автор е самият Паисий, са силно въздействаща публицистика, която винаги, каквото и да става, ще разбужда народът ни, когато това е нужно. Компилативните части на текста - така нареченият първи предговор и същинското историческо изложение, са само спомагателни; тяхната цел е единствено да се подсили въздействието на втория предговор и на послеслова.

Главен подтик Паисий да напише своята "История" е именно възможността да представи възгледите си за съвременното му състояние на българското самосъзнание у народа ни, на българската национална идея; самият той е твърде скептичен относно качествата на същинското историческо изложение в "История славянобългарска", то е използвано единствено за да подсили внушението в публицистичните отрязъци на неговата книга. Понеже най-съществената част е авторската, а тя е литуратурно-публицистична, то като исторически извор "История славянобългарска" може да служи именно в тая насока - като извор за изучаване на развитието на националната идея сред българите; Паисий свидетелства за своето време, а това е най-голямата сила на същинския исторически извор. В това си качество - като силно въздействащо свидетелство за своето време, Паисиевата история трябва да изучава от най-ранните до последните класове в училищата без прекъсване; от различни гледни точки, по различни поводи и по различни предмети - литература, история, родинознание (което пък трябва да бъде върнато час по-скоро за най-малките).

Би било огромна грешка, ако изучаваме наистина историята си по Паисиевата "книжица"; за изминалите от написването й повече от две и половина столетия знанията ни за нашето минало са пораснали хилядократно. Не в историческата достоверност на "История славянобългарска" трябва да се търси епохалната значимост на нейния автор, макар по-екзотичните изследователи да започват понякога историографският си преглед от него; да откъсваме обаче последната средновековна летопис (или първото българско историческо съчинение - както искате го наречете; не за това ни е думата сега) от времето, в което то е написано, от равнището на съществуващите в неговата съвременност исторически знания, това би било нередно. Не в историческата достоверност е силата на Паисиевото произведение - той самият знае това и ни го съобщава безхитростно. Не това е и неговата цел; историческото знание в "История славянобългарска" е само повод за да може авторът на тая "книжица" да подигне българският дух; ако не историята, а друга някоя наука имаше същата будителска мощ, Паисий щеше да пише за нея - със същия предговор и послеслов; историческото у Паисий е заменяемо, не то е главното.

Въпреки някои любителски напъни не е лесно да се заимства каквото и да било от същинското историческо изложение в "История славянобългарска". Легендарното изложение - от Ной насетне, примесено нарядко с географски и езикови сведения, напомня твърде изложението в средновековните летописи (за това вече е ставало дума; вж. Свързани текстове). Нито историческият разказ, нито датировките, нито числовите данни са пригодни за съвременно използване, освен като историографски извор, т. е. извор, който помага за проследяване на развитието на историческите знания назад във времето; такива знания началното, основното и средното училище по правило не дават, следователно като историографски извор Паисиевата история няма място в учебните програми не само в 9-ти, но и в който и да е друг клас. За учениците, които още не са усвоили основните, жалоните знания за миналото, е достатъчно вярното представяне на преобладаващото сред специалистите историческо познание - не политически обагреното, както сега; не екстравагантното лично мнение на авторите на учебниците; не по чуждестранни внушения и заповеди. Четенето на същинското историческо изложение у Паисий, което изисква много сериозни тексткритични, а и чисто житейски познания, най-много да разклати и без това несигурните детски познания.

Най-съществената част от "История славянобългарска" са вторият неин предговор и послесловът й, не историческото изложение. Непреходното значение на "История славянобългарска" е скътано именно там, в нейната будителска мощ; затова е толкова голям страхът от тая "книжица"; затова я замитат в най-прашните ъгли на учебните програми - ако зависеше от чиновническата благословия, те биха я изхвърлили съвсем от там.

Разбира се, че "История славянобългарска" е исторически извор - всичко, решително всичко, което е създадено от предците ни встъпва пред нас в ролята на исторически извор; или на археологически, исторически, нумизматичен и пр. извори, ако речем да разчленяваме така наречената голяма историческа наука на отдели. Та така и забележителното произведение на Паисий е, естествено, исторически извор, но сложен, нееднозначен исторически извор, не обичаен.

* * *

Наглата и невежествена изява на високопоставената образователна чиновничка, за което стана дума в началото, не бива да се разглежда изолирано, това стана ясно впоследствие; не е проблемът в Паисиевото произведение, непригоден е целият учебен план по история, както и авторите му. И по този въпрос не може да се мълчи повече.

Българинът е търпелив. Той всичко може да понесе - и глад, и жажда, и студ, и болка, и разруха; само не и подигравката на злонамерени люде с миналото на България, особено когато се отнася до просвещаването и възпитанието на децата ни. Единствено антибългарските изяви на съвременни кириакстефчовци няма да бъдат простени; това трябва да е ясно на всякакви малозначителни образователни и културни чиновници. Да си правят сметката добре; да не кажат после, че не са знаели.

----------

Извори

"Читаите и знаите да не бивате от други родове и язици подметаеми и укораеми. Аз излиха поревновах по рода и по отечество болгарское и много труд сътворих събирати от различни книги и истории, дондеже събрах и съвкупих деяние рода болгарскаго в книжицу сию ради ваша полза и похвала. Вам написах, кои любите свои род и отечество блгарское и любите знати за свои род и язик. Преписуите историицу сию и платите нека вам препишат, кои умеют писати и имеите ю да се не погуби!

А кои не любат за свои род болгарски знати, но се обращают на чужда политика и на чужди язик и не радат за свои язик болгарски, но се учат четати и думати по грчки и срамат се да се наречат болгаре. О неразумне и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш по свои язик и не думаш? Или не са имали болгари царство и господство? За толико лета царствували и били славни и чуени по сва земла и много пути от силни римлане и от мудри грци дан възимали. И давали им царове и кралеве свои царски дъщери в съпружесво да би имели мир и любов с цари болгарские. И от всего словенскаго народа наи-славни били болгари, прво се они царове нарекли, прво они патриарха имели, прво се они крстили, наи-боле земла они освоили. Тако от свего народа славенскаго наи-силни и чесни били, и први свети славенски от болгарски род и язик просиал, како за то по реду све в сию историю написах; и за то имеют болгари от много истории свидетелство, защо е истина све за болгари, како и поменух.

Но от що се ти, неразумне, срамиш от свои род и влачиш се на чужд язик?"

Из втория предговор на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, 1762 г.


Какво четем:

🔴 Николай посреща принцове в "Квартала на богатите"

🔴 Стояна празнува 94 в Берлин

🔴 Професори в потрес за филм за Калоян

Източник: СЕГА



Коментари



горе