Светилище в Странджа гони слепота и безплодие
В най-непристъпните дебри на Странджа е скътано магическо място, което хората
почитат от незапомнени времена. Наричат го със странното и тайнствено име Индипасха.
Древното оброчище сякаш е от паралелна реалност и "виси" заключено между небето
и земята. Озовеш ли се на това място, космите по главата ти настръхват и добиваш
усещане за нереалност. Обзема те страхопочитание, сякаш пред теб се разкрива Вселената.
Мнозина са опитвали, но никой до днес не е разгадал магията на Индипасха.
Никой не знае и от кога съществува Индипасха, но се предполага, че светилището е било почитано още от древните траки, населявали
преди хилядолетия тези земи. Индипасха се намира в труднодостъпната местност Айзмен
дол, на няколко километра от обезлюденото село Сливарово. До него се стига по стария път, свързвал някога Малко Търново и Царево. Пътят
до светилището е стръмен и труден, и през насечения терен се стига само пеша.
Върви се близо половин час през гората, а след това стръмна тясна пътечка води
в дълбок дол, където е скрита Индипасха. Мястото
прилича на олтар на боговете
То не е свързано с почит към определен светец, но хората се прекланят пред извора,
скалите и вековните дървета, които го обграждат като пред божество. То представлява
висока скала, на места обрасла с мъхове, от която висят живи лиани. В подножието
на камъка блика чудотворен извор с бистра планинска вода, която потича в малко
поточе. Преданието разказва за нейната лековита сила. "Който пие от тази вода
или се измие с нея, начаса оздравява. Слепи проглеждат, бездетни зачеват", разказват
старите хора в Странджа, които са закърмени с легендата за Индипасха. Има и друго
поверие, според което трябва да оставиш там част от дрехата си, за да оставиш
и с нея болестта. Но не се оставя всяка дреха, а само тази, която е покривала
болежката. Затова клоните на дърветата са отрупани с всевъзможни одежди - от чорапи
и шалове до пуловери и бельо. Те трябва да висят във въздуха - там в нищото, между
небето и земята, където болестта ще остане като в капан. Хиляди са хората, които
идват тук всяка година, за да се поклонят и да търсят изцеление. И всеки, след
като пие от лековития извор, оставя по нещо от себе си, с вярата, че оставя болестта си. Местни хора разказват,
че въздействието на магическото място било толкова силно, че на връщане по стръмния
склон и най-старите подтичвали, забравили долу бастуните си. Някои вземат със
себе си малко камъче от поточето, което носят като талисман за здраве.
Точно преди Великден непристъпната местност се изпълва с народ. Поклонници от
близо и далеч
се събират в дните преди Възкресение
да се помолят и да запалят свещ пред природния олтар. Казват, че тогава водата
е най-лековита и силата на Индипасха най-голяма.
"Поповете казват да не ходим. Грях било. Езическо било това нещо, не христянско.
Така казват. Но никой не ги слуша. Вярата е една и Бог е един - само го наричат
с различни имена", простичко обясняват сливаровци и на ухо подшушват за големците,
които идвали всяка година тук. Още помнят как преди повече от 16 години в Индипасха
пристигнала и тогавашният посланик на САЩ, Ейвис Боулън. Изисканата дама захвърлила
токчетата и катерила стръмните склонове, само и само да се добере за древното
светилище. Дали заради проблем със здравето или пък от чисто любопитство, местните
така и не разбрали. Човекът, който я водил обаче после разказал, че посланик Боулън пила вода от извора, запалила свещ и дълго мълчала, замаяна от чудото на Индипасха.
Макар и с чисто езически корен, древното светилище днес представлява смесица
от различни религии. В подножието на скалата, поклонници са направили импровизиран
параклис, с икони, кандило и недогорели свещи. "Тук идват всякакви хора - и православни,
и католици, и мюсюлмани. Всеки се моли на своя си бог и не пречи на никого, защото
тя- силата е една за всички", разказват старците в Сливарово.
Тук няма човек, който да не знае легендата за Индипасха, предавана от поколение
на поколение. Тя разказва как хората са открили необичайната сила на Идипасха
и лечебната мощ на извора, а след това изгубили знанието си. Преоткрили го отново
с помощта на сляп бивол. Случило се преди много векове. Животното служило на стопаните
си дълги години, но остаряло и ослепяло. Те не искали да умъртвят остарялото животно,
затова го пуснали на свобода в гората
След няколко дни биволът се завърнал прогледнал. Тогава стопанинът му го пуснал
пак на свобода, но тръгнал подире му, за да разбули мистерията. Биволът го отвел
до скали, в чиято основа се процеждала вода. От тогава всички в Странджа вярват,
че от Индипасха блика "жива вода", която има силата да лекува дори и нелечими
болести.
Тайнственото оброчище край Сливарово не е единственото магическо място. Наблизо
има и друго подобно, което хората тачат като Храма на Света Марина, макар, че
храм всъщност няма. Святото място се намира в пещера. От свода и се стичат капки
вода, които местните пълнят за здраве. В пещерата, върху каменна скала местните
са изградили малък параклис, пред който отдават почит на Светицата. Св. Марина
е живяла през III век. Още като дете приема християнската вяра. Поразен от красотата
й, знатен турчин я иска за жена. Тя е едва на 16 години. Моят единствен жених
е Христос, отговаря момичето. За тази си смелост е подложена на жестоки мъчения,
горят я на огън, хвърлят я във вода, а накрая я посичат с меч. Хората обаче смятат,
че с молитвите си към Бога тя е победила дявола. Светицата е на особена почит
в Странджа. Тя идва в сънищата на вярващите, пророкува и дава съвети как да спасят
себе си и другите от болести и нещастия. Друг път им поръчвал какво трябва да
направят и те я слушат.
Една от заръките на Света Марина била да й направят параклис в пещерата. И те
го сторили начаса. Никой не питал как и защо. И ако всичко това ви звучи налудничаво,
то е защото вероятно никога не сте били в Странджа. Там всичко е пропито с някаква
тайнствена мистичност и дори реалността е изтъкана от легенди.
Елена Димитрова
Какво четем:
🔴 Аз го правя така: От 8 кокошки за 10 дни събирам по 2 кори яйца🔴 За любимите кулинарни рецепти на българите по света -
🔴 БЕНКОВСКИ
Източник: Стандарт