160 години от рождението на Райна Княгиня. Какво мислят потомците ѝ
И след Освобождението, и днес, българите се отнасят с непризнателност към светлата ѝ личност
На 18 януари 1856 г. , точно преди 160 години в Панагюрище е родена Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, по-известна като Райна Княгиня - българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. Когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание, Райна е само на 20 години и главна учителка в девическото училище в Панагюрище. Специално за в. „България СЕГА“ , разговаряме с един от правнуците ѝ – Асен Дипчев, строител, поет с издадени 11 книги, художник и...разочарован българин. Преди години известен телевизионен водещ я нарече „стюардеса”, а един писател припомни как навремето минавала в очите на мнозина за „пропаднала жена”. Правнукът Асен отговори с едно изречение: че „само деформиран ум може с лека ръка да се подигра с паметта на легендата”. През миналата година друг правнук на Райна Попгеоргиева - Здравчо Здравчев поиска от ДПС да докажат, че вярват в думите си за „делата и заедността” и да целунат знамето, което тя е ушила - „Смърт или свобода”. Това се случи в ефира на една българска телевизия. Последният позор бе изпълнението на патриотична песен за Райна Княгиня на турски на откриването на предизборната кампания на ДПС. Видео, качено в социалните мрежи, показа лидера на ДПС Лютви Местан, двама министри и един депутат да седят на импровизирана трибуна в Исперих, където известният турски певец Фарук Йълмаз започва изпълнението на "Кой уши байрака" на български, а след това преминава на турски. Ех, български нрави! Човек неволно се запитва колцина от българите знаят, че лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа? Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и две букви — „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“). Забравили сме свети имена и свети подвизи и издигаме в култ дебелащината на антипатриоти и неграмотници. Но нека продължим с разказа на Асен Дипчев.
-Г-н Дипчев, вие сте направил родословно дърво на рода...За мен е чест, че съм една от първите, която го вижда...
-Паметта и признателността са качества, свързани с достойнството на човека, а
за съжаление българинът все повече губи достойнство и памет. Или, в обратен ред...
-Да просветим малко забравилите...
-Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, като има две лица и е поръбено със сърмена
ивица. В деня на освещаването му 22 април Райна му пришива приготвени през нощта
пискюли. Осветено е от свещеници от града и околните села.
-Съдбата на Райна Княгиня е повече от тежка. Славният миг е когато Бенковски я качва на бял кон, за да
развее знамето в първия ден на въстанието, но после идва занданът – разкарват
я с вързани ръце и полугола, изнемощяла...Големият английски журналист Мак Гахан
я сравнява с Жана д,Арк. Била е с горд, независим дух, може би малко опърничава...
-Сигурно имаме такава черта в рода си. По себе си мисля, че е точно така. Знаете,
че и аз така пиша – „непослушно”, а последната ми изложба на „кратуни” на политици
в Ботевград я забраниха тамошните управници...
-Да, има си „крушка опашка”, както казва народът...Знам, че и вие носите непокорен
дух...И безспорно също сте много силен, талантлив и обективен в преценките си
човек...
- Да говорим за Райна Княгиня. Тя не е от случаен род. Нейният брат Захари Футеков
е автор на ценни речници. Тя самата е първата дипломирана акушерка у нас. Залавя
се с учителство – професия на почит в миналото. Затова се ядосах на това, което написа един наш писател, когото наричам „мъжът
на Блага Димитрова” – а именно, че понеже яхнала кон и развяла знаме, в Панагюрище
я смятали за лека жена. Няма да коментирам повече, нито ще правя разбор на народопсихологията
ни и лошите черти на българина. Ще тръгна оттам, че тази „пропаднала” жена се
омъжва за учителя Васил Дипчев, който става кмет на Панагюрище и му ражда пет
момчета. Едното умира. Рано остава вдовица с четири малки деца на ръце. Болна от туберкулоза – последица
от влагата в затвора. Преселва се в София и става акушерка. Помага на родилки
в Орландовци, което е село тогава. Помага на хората, а самата тя е много бедна.
Изпраща децата си да учат на държавна издръжка, като сираци. Във военни училища.
И четиримата прави офицери. Първият син – Иван Дипчев участва в Балканската и
в Първата световна война, стига до чин генерал и се пенсионира през 1936 г., но
комунистическата власт го изпраща в концлагер, а след това го изправя и на съд.
Той не може да понесе унижението и угасва в болница. Вторият син - Георги Дипчев,
завършва морско училище и като машинист на “Дръзки” участва в потопяването на
турския кръстосвач “Хамидие”. Умира от рак. Третият син - Владимир Дипчев, става
герой от Балканската война с три ордена за храброст. Напуска войската след съкращенията
по Ньойския договор, става чиновник и директор на кинематографията. След Девети
септември 1944-а е убит като „народен враг” – бивш офицер. И неговият гроб не
се знае къде е, а потомците му са изпратени от народната власт в концлагер. Четвъртият
син на знаменоската – Асен Дипчев, на когото съм кръстен, също е офицер, полковник.
Макар отдавна да е напуснал армията, по време на комунистическото управление също
е изпратен в концлагер. Самата Райна Княгиня, Слава Богу, поне не става свидетел
на трагедията на децата си, защото самата тя заболява тежко и умира през 1917
г. Едва 60 години по-късно - през 1976 г. тленните й останки са пренесени от София
в родното Панагюрище и са препогребани там в двора на бащината й къща.
-Г-н Дипчев, по професия сте строител, но имате издадени 11 книги с поезия, награди
като поет от литературни конкурси в Италия и Франция, самостоятелни изложби със
скулптури от природни материали в Полша...Какво ви провокира да станете автор
на скандалната изложба, за която споменахме - „политиците ни като...кратуни”?....
-А според вас не са ли „празни глави” като кратуните?! - Аз даже не искам да обиждам кратуните, защото
в детството си помня, че тия празни тикви се ползваха за много полезни неща в
домакинството на село. Я ми отговорете кой истински патриот в тази страна, не
само Райна Княгиня, не е бил обиждан и обруган у нас?! – Няма значение – жив,
или мъртъв!..Кажете ми едно име!..Има нещо сбъркано в българина. Ето говорим за
Райна Княгиня като една от емблемите на Априлското въстание, но тя си отива от
този свят в мизерия, до последно е изкарвала прехраната си като акушерка по домовете.
И си позволи видният демократ Йордан Василев да говори за нея как я смятали за
„лека жена”!.. Затова казах, че у нас се настани един деформиран морал и той по някакви негови си, деформирани модели, се произнася
от първа инстанция и слага „етикети” по деформираните си критерии за всичко около
нас – на целия ни живот. Всичко у нас вече е „на обратно”. Добрите и умните хора
са демоде и бедни, простите и лошите – на върха и свръхбогати. Аз не мога да приема
всичко това за нормално. Отказвам се да участвам в тази всеобща деформация. Все повече живея с паметта за миналото и ме отвращава настоящето. А и аз имам
внуци и искам да бъдат достойни хора, да продължат достойния ни род в тази страна
– в родината си. Да я обичат!..
__________________________________________________________________________
Райна Княгиня е освободена от затвора благодарение на намесата на европейски
дипломати. Пращат я да следва в Москва – там учи за акушерка. Там написва и своята
„Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена
на български, като това е първата книга специално върху Априлското въстание. В
Москва, чрез жените от Дамския благотворителен комитет, се включва във възпитанието
на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат. Търновският митрополит
Климент я кани за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище,
омъжва се за русофила Васил Дипчев. Двамата се преместват в Пловдив, но по времето на русофоба Стефан
Стамболов той не може да си намери работа. През 1898 г. Васил Дипчев е избран
за народен представител и семейството се премества в София. Дипчев обаче е преследван
политически и след побой в Черната джамия, умира. Райна остава вдовица, като най-голямото
й дете е само на 13. Работи като акушерка предимно в кварталите „Орландовци“ и
„Малашевци“. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев. Княгинята
на Априлското въстание умира болна, забравена и бедна, на 61-годишна възраст на 29 юли 1917 г. в София.
__________________________________________________________________________
Из спомените на самата Райна Футекова
„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете «Ура!» и «Да живее!» нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“
Еми Мариянска,
за в. „България СЕГА“
Какво четем:
🔴 Най-досадните правописни грешки в българския език🔴 Язовир "Кърджали" – най-голямата водна бомба в България
🔴 Възпитаник на НУИ"П.Пипков" - финалист в конкурса "Млад музикант на Би Би Си"
Източник: България сега