Училището да възпитава патриоти, а не нихилисти


Проф. Пламен Павлов, историк и преподавател във ВТУ

В нашите програми за учебните предмети история, литература, география, има тенденция от нихилизъм, и тя е от последните 25 години и повече. Като реакция на идеологизацията на образованието в тези предмети по време на комунистическия режим, след 10 ноември 1989 г., по необясними причини се премина към тенденция на нихилизъм, на космополитизъм, на отричане на българското в полза на европейското или друго внушение. Една образователна система преди всичко трябва да има национални характеристики и да провежда система на патриотично или национално възпитание - така е в целия цивилизован свят. Ние в този смисъл се оказахме странно изключение.

Да се подценява всичко българско, да се насажда неглижиране на националните идеали, на националните ценности. Стигна се до парадоксални твърдения на някои хора, че Ботев е терорист, че Левски се е борил с нелегални средства срещу една легитимна власт. Появи се термин османско "присъствие", което да замени, традиционното за нашия народ, с понятие турско "робство". От всичко това горчивите плодове ги берем сега. Още по-абсурдно е в 2016 г. отново да се разбуни цялото общество по въпроси, които историческата, литературната наука много отдавна са решили. Всяка такава неяснота и неточност в учебната програма води до обществено недоволство и то е напълно основателно. Появи се един вид реакция срещу Възродителния процес, срещу българите мюсюлмани, срещу българските турци, да се отричат основни положения на турското робство, на тази безчовечна система, в която нашият народ е живял близо 5 века. В класическия период на Османската империя - от 15. на практика до 18. век, има тотална система на неравноправие.

Християните са поставяни в крайно неравностойно положение спрямо мюсюлманите - нямат право да носят дрехи, които биха подразнили мюсюлманите, църквите трябва да бъдат вкопани в земята. Да не говорим за системата на експлоатация, за ограбване на населението, което води до бежански вълни на север най-вече във Влашко, Молдова, после и в Руската империя. Най-жестокото нещо е кръвният данък. За него в тази учебна програма няма дори някакво загатване. Там се набляга на съжителството на мюсюлмани и християни, за взаимни влияния, каквито несъмнено има в битови или някаква друга основа. Да ти отнемат детето, и ако се противопоставиш, да бъдеш осъден на смърт и на всевъзможни унижения и издевателства - как иначе може да бъде наречен освен тирания и робство. Дали ще я наречем Османската империя или Турската империя - това е стилистична подробност, но в нея има система на дълбоко неравноправие.

Християните, включително българският народ, не са допускани до високи обществени позиции, нямат абсолютно никакъв шанс в обществото. Нещо, което в други части на света наричаха "апартейд". Освен това християните са подложени на специални закони. Българският народен гении и нашите възрожденци - Добри Чинтулов, Георги С. Раковски, Иван Вазов, Христо Ботев го наричат робство и никаква дискусия не може да има по този въпрос. В науката по-скоро се използва терминът "владичество". Пак има същото съдържание. Искам да подчертая, че използването на понятието "турско робство" в него няма никакъв умисъл в него да се набеждава турския народ, а камо ли българските турци за този режим. От него са страдали не само християните, но и мюсюлманите. Смятани са като рая, като човешко стадо, подчинено на султана и олигархичната върхушка.

/Пред Агенция Фокус/


Какво четем:

🔴 КАБЛЕШКОВ

🔴 Българче спечели фотоконкурс на National Geographic

🔴 Само революция по Ботевски ни остана вече!

Източник: Стандарт



Коментари



горе