На 25 януари 2012 г. си отиде големият актьор, който казваше: Не вярвам, но съм любопитен да видя какво е на оня свят


Преди четири години на 25 януари Коста Цонев възседна своя Росинант и от тогава играе Дон Кихот пред Господ. А ние, смъртните, останахме на земята, за да ни липсва – холивудският актьор, какъвто в Холивуд нямат.

Напусна ни на 82, но ни остави спомените за безброй спектакли и филми, всеки от които е завързал някакво възелче в душите на зрителите. Такова, че да го помнят цял живот. Дали ще е  Дон Кихот или  Дон Жуан,  Емил Боев или стария кон Холстомер, винаги беше различен, искрящ, своеобразен, ироничен, неповторим!

Татяна Лолова казва за него: Рус, синеок, висок, елегантен, късметлия, достоен! Достоен… това е най-точната дума за актьора, който беше епоха в българските кино и театър и същевременно никога не се взе насериозно. Винаги бе готов да се усмихне на живота и той му отвръщаше с усмивка.
Това си личи и от последното интервю на Коста Цонев, което той даде за вестник „Преса” седмица преди да отлети за тебесния театър. Незабравимият Дон Кихот разказва смешни случки, не цепи басма никому и говори за смъртта като за очаквана приятелка…

– Коста, често разказваш една безумна история за „Ролс-ройс“ с багажник. Сподели я отново, моля те.
– (Прави психологическа пауза за подсилване на ефекта.) Брат ми Иван, който живееше в Австралия, през 1964 г. си поръча в Англия „Ролс-ройс“ за 200 000 британски лири. Когато отиде да си го получи ни взе и нас  с другия ми брат Васил (писателя Васил Цонев – б.а.). В завода ни вкараха в една празна зала.

По едно време подът се разтвори и оттам се издигна мишосива кола като приказка. Влиза Иван да пробва мигачите, дава ляв, светва десния. Влизам аз да пробвам – същото. Че като се притесниха англичаните! Пратиха ни в съседния ресторант да обядваме за тяхна сметка, дойдоха едни с бели престилки, постлаха чаршаф, сякаш ще оперират. Бърникаха я час. Оправиха я!

Аз, старият халтураджия, който обикаля много из България, му викам на Иван: „Ти имаш три куфара, Васил – три куфара. Аз, скромен, имам само два, а багажникът на колата ще побере половин. Кажи им да ти сложат багажник върху ролс-ройса.“ „Абе, как ще му слагат на този автомобил багажник?!“, репчи ми се Иван, но като видя, че няма как да пренесем куфарите през Ламанша, кандиса. Англичаните бяха потресени, обаче монтираха багажника.

Строих брат ми да купи 4 на 5 метра брезент и големи ластици, овързахме куфарите върху покрива и стигнахме до Париж. Паркирахме колата пред българското посолство. А там културен аташе беше Богомил Райнов. Човек ерудиран и културен, като видя ролс-ройса с денковете и багажника на покрива, направо зяпна, пък реши да прояви разбиране и съчувствено каза: „Купихте го втора ръка, нали?“.

Брат ми Иван, нали го раздаваше австралийски милионер, се обиди: „Как втора ръка?! Чисто нов е, направо от завода, 200 хиляди съм дал за него!“ После през цяла Европа стигнахме до България. През 1964 г. в София ролс-ройсът беше сензация! На площад „Народно събрание“ се събра манифестация, по-голяма от тази на 1 май. Това му изяде главата на Иван.

Обявиха брат ми за персона нон грата, защото имал по-хубава кола от Тодор Живков. Под сурдинка обаче говореха, че Иван всяка вечер вкарвал различна мацка в хотелската си стая. Ама една нощ била дъщерята на шефа на окръжната милиция. Тичах, правих, струвах, на следващата година му разрешиха да влезе в България, а ролс-ройсът му стоя 12 месеца в дипломатическия гараж. Иван ме закле, че ако има драскотина, аз ще отговарям.

И уж му направиха лошо на брат ми, а всъщност му спестиха сума пари. Защото по австралийските закони, когато вкарваш нова скъпа кола, данъкът е почти колкото стойността й. Ако си я карал една година навън, няма мито. Прочутият багажник доскоро стоеше в гаража, но го подарих на един мой племенник с „Волга“.

– Политиката, която следиш редовно, не те ли напряга?
– От политика ми е дошло до гуша. Защото тези, които влязоха в Народното събрание, хабер нямат от политика, за нищо не ги бива и не знаят за какво са влезли. Основната работа на човек, който се занимава с политика, е да помага на тези, които са го избрали. А те ще се изядат помежду си. Хората малко ги интересуват техните въжделения и желания да си напълнят джоба.

– За кои политици говориш – сегашните или твоите бивши колеги? Нали беше два мандата депутат от НДСВ.
– За всички! От Освобождението на България до ден днешен. Единствените свестни политици за мен са били Стамболийски и Стамболов.

– А Симеон Сакскобургготски?
– Той е извън играта, защото е роден политик. Задължението на един цар е да се грижи за стадото си.

– Ти му беше много верен. Той обажда ли се?
– И продължавам да съм му верен! За миналата година се е обадил веднъж. Но винаги когато му позвъня, връща обаждането с характерното си провлачено „Цооонев“. (Имитира гласа на Сакскобургготски.) Царят си изживя един хубав период и вече не му се занимава с политика. Видя какви хрътки имаше около него. Онези, дето най-много се подредиха, първи се отказаха от него. А той ги направи богати.

Аз изживях 8 успешни години като депутат. Идвали са и при мен с рушвети, ама аз им виках: „Чиба!“ А на царя винаги ще му бъда верен. Казвал съм му: „Ваше Величество, аз винаги ще бъда зад вас, обичам ви от малък и тази обич не може да се промени.“ Така че нито аз съм напуснал царя, нито той – мен.

– За Бойко какво мислиш?
– Щом е на това високо положение, значи е прихванал доста от общуването си с царя. Ама като говори, много се изпуща. Българите го харесват, но ще е до време.

Казвам го, защото ще свърши и неговата пиеса, както пиесите на царя и на Иван Костов. Бойко е джаста-праста, не мисли много, когато говори.

– Обхващат ли те мрачни мисли?
– В смисъл – да мрем? Не. То и да ме споходи смъртта, много ще съм радостен. Само съм любопитен какво ще има оттатък. Ама аз на тия неща не вярвам.

– И в Господ ли не вярваш?

– Майка ми ме готвеше за поп. Всяка седмица ме водеше в черква. В неделя, когато децата излизаха да играят на улицата на ашици, топчета и криеница, аз трябваше да бъда в черквата и да пея ектения. Оттогава я намразих малко.

След време, когато исках да влизам в ДВТУ – Държавното висше театрално училище, майка ми, паникьосана, я чувам как се кара с втория ми брат Васил: „Аз циркаджии вкъщи не искам.“ А той, много мъдър, й казва: „Църквата е тази, която е създала актьорското учреждение. От мистериите и мираклите са произлезли актьорството и пиесите. Преди да е имало театри, всичко се е разигравало в черквата.“

След 10-15 години я питам: „Мамо, не се ли радваш, хората, като ме видят, казват: „Ето Коста Цонев, тебе сигурно те поздравяват“. „Да, поздравяват ме, но ако беше станал поп, сега щеше да си владика“, отговори тя.

– Колко ти е „владишката“ пенсия?
– 700 лева, и то благодарение на депутатските години, иначе при 250 лева актьорска заплата се пенсионирах със 176. Добре че жена ми Ели я прати Господ! Тя ме гледа и храни. Когато се разведох за втори път с Анахид, все не можех да открия правилната жена. А майка ми казваше: „Сине, Господ те обича, той ще ти даде каквото искаш. На най-хубавата възраст, когато имаш най много нужда, ще ти прати ангел. И той взе, че ми го прати!

Вечният секссимвол: От Дон Жуан до Дон Кихот

Висок, рус, привлекателен, талантлив и в киното играе българския Джеймс Бонд – Емил Боев. Звучи като универсална рецепта за секссимвол и любимец на жените. И той наистина е. Дотолкова, че понякога му се налага да се измъква през прозореца на тоалетната, за да не налети на почитателките, окупирали служебния вход на театъра.

Не че избягва дамите, дори напротив. Първата му любов е актрисата Звезда, а последната – актрисата Елена, съпругата, която бе с него 29 години до кончината му.

Коста два пъти се е женил за една и съща жена – тв говорителката Анахид Тачева.

„През първата половина от живота си бях Дон Жуан, през втората – Дон Кихот”, казваше Цонев приживе и с усмивка признаваше:” Като млад бях бройкаджия, за чувства въобще не ставаше въпрос. Бях много контактен, с чувство за хумор и жените – хоп, поддаваха. В Съветския съюз пък свалях мадами с помощта на цигарите „Собрание”, които брат ми Иван ми изпращаше от Австралия. Кутията беше много луксозна, а папиросите в различни цветове. С една кутия докарвах до 21 рускини. Мацка-цигарка плюс една за кутията”, спомняше си на майтап Коста.

Негова орисница в любовта е медицинската сестра на село Крушево. „Бях 13-годишен. За да не се разболея от турбуркулоза ме пратиха там да заякна. Милосердната сестра на селото, която беше ромка, стана първата ми жена. Когато свършихме тя ме почерпи компот от череши и каза: „Ей, много ще те гори огино!“. И оттогава като ми тръгна…“

Втората любов на актьора е негова колежка от театралното училище. Той обаче не знае, че тя е дъщеря на големец, зам.-министър председател. Когато разбрал какъв е баща й Коста се дръпнал от напъните й да се женят:“Не мога да преживея хората да ме сочат – това е зетят на еди кой си. Искам да ме знаят единствено като Коста Цонев.“
Димитър е от първия му брак с Анахид, а Теодора от втория. След развода те предпочитат да останат с баща си. Преди да се запознае със съпругата си Ели, Коста изживява изпепеляваща любов със студентката по театрознание Валентина Ганева – по-изискано и образовано копие на Анахид.

„Ели беше достатъчно активна, напориста и търпелива, за да ме спечели безвъзвратно. Аз съм актьор и знам какво е един актьор да се откаже от професията си. А тя го направи заради мен. Тогава аз си казах „Коста, каквито забежки си имал, имал си. Вече край! Обаче признавам, че по-голям сваляч от мен беше само Стефан Данаилов.


Какво четем:

🔴 Българско шоколадово суши превзема Европа

🔴 Никола Вапцаров - "Прощално"

🔴 Благотворителната кампания "Българската Коледа" събра близо 2,4 млн. лв.

Източник: СВОБОДНО СЛОВО



Коментари



горе