"Сурва 2016": Перник става маскарадната столица на Европа (СНИМКИ)


За 25-ти път от днес, в продължение на три дни, Перник ще бъде маскарадната столица на България, Балканите и Европа. С 25-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва 2016" се отбелязва и 50-годишнината от първото дефиле в Перник на маскирани.

Фестът се провежда под патронажа на Министерството на културата като значимо национално събитие и с домакинството за юбилейното издание на кмета на Перник д-р Вяра Церовска. Заявки за участие в маскарадната фиеста има от 110 групи, като участниците достигат рекордния брой от близо 6400 човека.

От чужбина ще дойдат 19 групи. Те са както от Сърбия, Македония, Гърция, Румъния, така и от далечни екзотични земи. За първи път интерес за участие в пернишкия фестивал е заявила и група от Мали, която ще представи африкански маскараден обичай. През годините в българската маскарадна столица своите традиции са показвали и групи от Япония и Египет.

Фестивалът се съпровожда от поредица съпътстващи прояви. В НДК в София бе открита фото изложба, посветена на "Сурва". В местния исторически музей са показани маски на сурвакари от различни райони на Пернишкия край. Историята на фестивала в снимки и документи показва в изложба Държавен архив - Перник. Всички галерии в града разказват с картини, рисунки и пластики, за магията на обичая Сурва, пресъздадена от творците.

По повод вписването на обичая Сурва, като основа на маскарадните игри в Перник, в представителния списък за световно културно наследство на ЮНЕСКО, с изложба гостува и Института по етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. Градът е подготвен за празника и с украса, изработена от ученици на най-старото пернишко училище.

Традиционна научна конференция на тема "Карнавалите в маскарада" ще сложи началото на днешния петъчен празничен ден. Това е 23-та поред научна конференция, в чийто протокол са записани 33 доклада. Тенденциите и спецификите в маскарадните игри на Балканите и в Европа от най-древни времена до наши дни ще проследят светила в проучването на маскарадната обредност като проф. Валерия Фол, проф. Иван Маразов, професор Георг Краев, който ще бъде председател и на журито, което ще определи най-добре представилите се групи в двудневното дефиле в събота и неделя и ще разпредели наградите.

Също днес ще заработи за тридневни демонстрации и Работилницата за маски, в която майстори на маски и ликове ще покажат тайнството в сътворяването на страховитите образи от кожи, пера, зъби. Своята сръчност в ателиета ще демонстрират и занаятчии. В 14.00 ч. през площад "Кракра" ще премине младежкото маскарадно дефиле "Сурвакариада".

Кулминацията в петъчния ден е факелното дефиле, с което ще започне шоуто за официалното откриване на 25-ия Международен фестивал на маскарадните игри в Перник. Спектакълът е наречен "50 години Сурва" и ще озвучи града от 18.00 ч. пред Двореца на културата. Сред гостите на маскарада ще бъде и президентът на Федерацията на европейските карнавални градове Хенри Ван дер Кроон, който от десетки години носи титлата перничанин.

Танците на сцената ще изпълнят "Майсторите на танца", специално участие имат певците Гуна Иванова, Христо Косашки, Валентин Асенов, Ива и Велислава Костадинови, Мирела Асенова. Ще прозвучи и специално създадена песен за Сурва от жителка на пернишкото село Лесковец, която участва и в селската маскарадна група. Музикално-танцовото шоу ще завърши с уникална хореография с 18 тъпана. Атрактивен акцент към шоуто ще бъдат и конниците от пернишкия Клуб по конен спорт "Давид".

Пиротехническо шоу ще последва екота на тъпаните, за да се чуе надалеко, че Перник в края на януари отново е маскарадната столица на Европа.

Ще лумне и сурвакарския огън, около който ще раздрусат звънци в ритуален танц и ще озъбят страховитите си маски носителите на традицията от село Кралев дол. На втора сцена във вечерните часове днес и утре за перничани и гостите на града ще пеят Ива Давидова и Георги Гьолски. Състезателните фестивални дефилета в събота и в неделя са с начало 10 часа. Освен на площад "Кракра", зрителите ще могат да видят танците на чуждестранните групи и на втората сцена пред Двореца на културата.

Пред Общинския младежки дом в събота ще бъде наредена трапеза с традиционни зимни ястия с дегустация. Мераклии ще могат да се снимат с маски във фото ателие. В неделния ден, сред тътена на звънците и пазен от нереално страховитите образи, в Перник ще гостува майсторът в кухнята Иван Звездев.

Кулинарното шоу ще бъде между 11.00 и 14.00 ч. на естрадата в градския парк, като за да си оближат пръстите, Звездев ще предизвика присъстващите с кавърма. В едно от предходните фестивални издания Ути Бъчваров направи в огромен казан вариво по рецепта на кладнишки баби. И ако кавърмата на Звездев не стигне за любителите на почерпките, гостоприемно на площада в Перник димят скари и се предлага вино в Сурвакарското село, стъкмено от дървени къщи в старовремски механджийски стил.

За 50-годишнината от създаването на фестивала „Сурва" е валидирана поредната тематична пощенска марка. Пощенското филателно издание включва пощенска марка и блок, специален печат и илюстрован плик. Марката ще пътува по света с типажа си от 10 500 броя. В церемонията по валидирането участваха зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов, кметът на Перник Вяра Церовска, директорът на „Български пощи" Деян Дънешки и авторът на проекта Людмил Веселинов.

С марката, която валидирахме, Перник ще стане известен не само с въгледобива, металургията и вицовете, но и с фестивала „Сурва", каза зам.-министърът Валери Борисов, чиито корени са от пернишко.

С фестивала, зрителите на който наброяват в последните години близо 100 хиляди, може да се каже, че от днес всички пътища водят към Перник. Зрелището от страшни космати и зъбати образи, високите по 4-5 м ликове с перушина, побиващите тръпки джамалари, бабугери, старци, колорита от багрите на носиите и най-вече грохотът на хилядите звънци, чанове и хлопатари са картини и звуци неописуеми с думи.


Какво четем:

🔴 В бялата прелест на Пирин

🔴 Кой изстреля куршума срещу Христо Ботев

🔴 Паметници - много, памет - хич

Източник: Дарик



Коментари



горе