Таралежи без бодли


Таралежите се раждат без бодли. А може да кажем и че децата са големи човеци, ако перифразираме лафът за дакела в „Топло“. Те даже са особени хора. Виждат, чуват, действат със сърцата си. Историите с хлапета, в които герои са деца, проявили човещина и себеотрицание, зачестиха в противовес на останалата тъжна част от битието. При два от случаите те са почти адаши – Мария от Стара Загора и Марио от Монтана, и двамата от домове за деца, лишени от грижи. Няма значение храброто сърце в чий гърди тупти – тези на дете, или възрастен, на беден или богат, жена или мъж. Има една простичка истина в Библията:“Доброто дърво дава добър плод“. И обратно. Или както казва Екзюпери на децата - понякога им писва да обясняват на възрастните що е то животът.

Мария Звездева за пръв път отива на лагер

15-годишната Мария Звездева, която спаси на 15 януари от смърт шофьор на тролейбус в родната си Стара Загора, получи още една награда в арсенала от признателности, с които бе засипана напоследък. Тя ще отиде на едноседмичен лагер-школа в края на седмицата.

Малката чернокоска не крие вълнението си - досега не била излизала извън крайния градски квартал. Само е чувала за Велинград, където ще има възможност да поплува в басейн с минерална вода с приятелчетата си. Защото от края на миналата учебна година плуването в спортното училище, където Мария е деветокласничка било на сухо. Причината е проточилият се ремонт на единствения закрит плувен басейт в Стара Загора, който уж трябвало да заработи в края на ноември, но и до днес финалът е само предполагаем. Не може да даде точна дата и кметът на града Живко Тодоров, който преди седмица връчи на момичето специална грамота за проявен героизъм, лаптоп и плакет.

Било петък, 15 януари, към 11 часа, когато с приятелката си Янка Петкова се качили на тролейбус №2, за да стигнат от спортното училище до мястото на сухите тренировки. Седнали на последните кресла.Трябвало да прекосят целия град по диагонал и се унесли в приказки. Внезапно чули писъка на кондукторката. Жената крещяла в несвяст: „Помощ, припадна, няма ли лекар...“.

Тролеят се заклатил, завил към средата на иначе широката улица и застанал на верев. Мария реагирала на секундата. Заедно с Янка разбутали хората, които гледали втрещени и не знаели какво да направят. Стигнала до шофьорската кабина, мъжът бил паднал върху волана, кракът му инстинктивно натиснал педала на спирачката и това спасило всички от катастрофа.

Плеснала му два шамара, но това не подействало. Тогава със сила разтворила устата му и бръкнала с пръст вътре, извадила езика. Направила го, защото преди време майка й Звезда имала астматичен пристъп и техен приятел я спасил по този начин. Миналата пролет имало още един такъв случай: в спалнята на дома за деца, лишени от родителски грижи „Мария Терезия“, където Мария е настанена от 9 години, едно от момичетата направило гърч и едва не се задушило заради глътнатия език.

След като суматохата в тролейбуса се уталожила Мария и Янка хванали друг и отишли на тренировка.

Никой не се сетил да я пита за името, а и тя не попитала шофьора как се казва.

Запознали се официално три дни по-късно, в понеделник на 18 януари.

Тогава 43-годишният Филип Тодоров, който имал 18-години стаж като шофьор в градския транспорт ,дошъл в училището и пред всички я прегърнал с думите: „Ако не беше ти, сега да не съм сред живите!“.

Днес всичко изглежда като на шега, а в онзи момент нямало време да се размишлява- действала инстинктивно.Убедена е, че ако не тя, то някой друг е щял да го стори. Но така се случило, че именно тя се оказала точния човек на точното място в точното време. Мария не иска да я възприемат като герой. Притеснила се, когато министърът на образованието я нарекъл така. Всички се надпреварвали да й благодарят, да се снимат с нея, да я отрупват с подаръци.

Сега има два лаптопа, три таблета, куп книги и дрехи. Част от тях разпределила помежду останалите момичета в дома. Запазила е обаче златния медал от Балканиадата по лека атлетика от миналата есен в Солун.

Връчи й го световната шампионка при ветераните Красимира Чахова с пожелание да осъществи мечтата си – да стане помощник-треньор по плуване. А защо не и треньор? Е, и това е възможно, но се иска много упоритост и наблягане над уроците. А не всички са интересни, особено когато нещо трябва да се наизустява, признава с лека руменина по бузите малката спасителка. А и за да продължи обучението си ще и трябват пари. Колко – никой не знае. Надява се обещанието да й бъде дадена стипендия от общината да не бъде забравено.Защото това ще й бъдат единствените доходи поне до навършването на пълнолетието. Което не знае къде ще посрещне-според подписаните от България евродирективи до края на тази година домът за деца лишени от родителски грижи „Мария Терезия“ в Стара Загора трябва да бъде закрит. А подопечните му ще бъдат разпределени някъде из страната.

Супер Марио работи срещу 600 лева, отказа офертата за футболист

Цяла България него гледаше. Отрупваха го с оферти за помощ от всякакъв характер. Защото Марио като бяла лястовица накара хората да продължат да вярват в доброто. Годината е 2012, едно 15-годишно момче, от социален дом, спаси живота на второкласник, рискувайки своя. Голямата постъпка на Марио трогна и възхити хората от Белоградчик. "Не се чувствам герой. Повикаха за помощ и аз помогнах", простичко обясни тогава осмокласникът Марио Тихомиров делото си. Думите му предизвикат сълзи на радост и гордост в очите на възпитателите в Дома за деца, лишени от родителска грижа, "Надежда" в Белоградчик. За родителите на спасения 8-годишен Мишо постъпката на Марио е нещо, за което ще са благодарни до гроб  Марио днес

"Той спаси живота на моя син", признава с благодарност 27-годишният Васил Мишов, баща на момченцето. Денят е 23 ноември по обяд. Четирима второкласници си тръгват от училище, но вместо към дома решават да поиграят при скалите. В групата момчета са две братчета - Мишо и Шабан. Детската игра обаче се превръща в ужасна трагедия. Момчетата се качват на една от скалите, в района на известните скални образувания Гъбите, когато застаналият на ръба Мишо се подхлъзва и полита надолу. Останалите дечица изпадат в паника и започват да крещят за помощ. Поелото виковете им ехо се разнася надалеч. "Чух, че някъде зад гърба ми се вика за помощ", разказва Марио, който по това време е в градинката пред социалния дом. Обръщайки се по посока на писъците, момчето вижда в далечината, на стотици метри, че дечица стоят на висока скала и махат с ръчички. "В началото си помислих, че може да се карат или са се сдърпали за нещо", продължава Марио, който все пак тръгва, за да провери на място. Той поема нагоре по пътеката към Гъбите.

"Когато стигнах до най-високата скала, децата плачеха", казва Марио. Хлипайки Шабан, който познава отпреди Марио, сочи към скалата, където в процепа надолу е паднало братчето му Мишо. "Дръпнах децата назад, защото стояха на ръба, а беше мокро и можеше и те да паднат. Беше дълбоко, около 3-4 метра. Виждах детенцето как протяга ръка, за да се изкатери нагоре, но не можеше", продължава разказа си Марио. Той се спуска в пропастта и успява да достигне до издадено напред парче скала, а оттам скача при Мишо. "Главата му беше сцепена, кървеше. Не ме беше страх. Не мислех в този момент за това. Казах на детето да се качи на гърба ми, за да го изкача нагоре", пояснява Марио. С Мишо на гръб пълзи обратно стъпка по стъпка. "Малко ми тежеше, но се хващах за камъните, за да имам опора. После се прибрах. Бях си свършил работата", каза тогава спасителят в скалите. А къде е Марио днес? Момчето, което мечтаеше да е футболист, сега работи за 600 лв. и е доволен-има си свои пари, не зависи от другиго. Възпитател от дома, в който Марио живял 16 г., разказва, че всички искали Марио да се изучи и да спортува, но той искал да е самостоятелен, да си купи кола. Марио обаче е щастлив от свободата си- за него е готино и това да седи до късно по барове с приятели. Той така и не се възползва от поканата да стане част от младежката школа на "Левски". Не искал да се разделя с братята си, не е искал да рискува. Днес съжалява.

"Трябваше да замина", споделя той. Възпитател от дома, в който живял Марио, разказва, че много хора са му подавали ръка, но той все не я поемал.

Приятели на Марио се свързали с школата на "Левски", обяснили кой е и какво е направил преди време, но оттам му отвърнали, че е вече твърде късно.

"Вече е пълнолетен и си мисли, че никой нищо не може да му каже, но след време ще разбере, че не може така да постъпва", твърди Минко, бащата на Марио.

14-годишен спаси дете от удавяне, върна се за бащата

През 2010 година, 14-годишният тогава Денислав Ивков спаси днес от удавяне 10-годишния Цветослав Станиславов. Детето паднало в река Огоста, докато играело покрай баща си, който миел колата. Таткото се хвърлил да го вади от водата, но бил повлечен от течението. В този момент се появил Денислав и също скочил в реката. Той успял да извади детето живо на брега. След това влязъл отново в реката, за да издърпа и бащата. За съжаление той вече се е бил удавил. В импровизираната спасителна акция заедно с Денислав тогава участваше и 16-годишният му приятел Златан Златанов, който се заел да помага на момчето на брега, докато Денислав се върнал във водата за родителя.

Младежи свършиха работата на ченгетата

Трима младежи спасиха жена от опасен криминал в началото на тази година в Монтана. Евелин, Лазар и Тодор са бивши футболисти на клуб „Монтана” и на 10 януари вечерта, докато пътували с кола из областния град станали свидетели на опит за грабеж. „На булеварда видяхме мъж да дърпа жена. Отбихме и спряхме. Успяхме да освободим жената от него и да го задържим. После извикахме полиция. Чак след това разбрахме, че е рецидивист. Такива хора трябва да са в затвора, в каква държава живеем – не знам!”, риторично се възмути Евелин. Разбойникът излязъл от затвора само преди месец и се опитал да вземе чантата на 54-годишната дама, когато смелчагите се намесили и я откопчили от лапите му.

„Постъпката на момчетата е мъжка и пример за подражание. Притекли са се на помощ в ситуация, която можеше да завърши и фатално”, похвали ги тогава кметът Златко Живков. Младежите получиха и благодарствени писма от Областната дирекция на МВР.

Бездомник с трима ангели хранители

Марина, Илияна, Иван и Ивайло се превърнаха в ангели хранители за бездомника Альоша от врачанското село Бутан. Те създадоха група във Фейсбук и започнаха благотворителна кампания в негова подкрепа. Драматичната история на 61-годишния Альоша, който в края на миналата година останал на улицата след семеен конфликт, трогна стотици хора. „Докато беше топло нощувах на пейката под един навес“, разказва мъжът. В новогодишната нощ полицейски патрул го заварил премръзнал на същото място и подал сигнал на тел. 112. „Изпратиха един човек от съвета, който ми предложи да нощувам в стаичката зад кметството, за да не измръзна“, разказва патилата си несретникът. Стаичката до тогава почти не се използвала, в нея няма ло ток, вода, почти нищо. Но за неволята му научили младежите Марина, Илияна, Иван и Ивайло и използвали социалната мрежа, за да съберат съмишленици, които да окажат реална помощ. Те пускат списък с необходимите на човека вещи, по който състрадателни хора от цялата страна му пращат дрехи и обувки. Както и 500 лева, с които младежите купили на Альоша дърва за огрев. Преди да му помогнат Альоша спял на една дъска, без дюшек, без завивка и без никакви елементарни условия за живот. Стаичката дори била със счупени прозорци, единият от които бил с найлон. Положението му било много тежко и мъжът гладувал и мръзнел. Сега Альоша има храна, топлина и хора, които ги е грижа за него. От кметството обещали да съдействат, като прекарат електричество и вода.

Марина е завършила СУ „Климент Охридски“, а Илияна е студентка по бизнес и икономика в УНСС. Според Фейсбук тя и другият спасител в случая Иван, са гаджета от пет години. Всички те се познават от Козлодуй, където живеят.

Малчугани спасяват кутре от сигурна смърт

Хлапетата проявяват доблест и имат сърце и за четириногите. Деца спасиха куче от сигурна смърт в Оряхово преди месеци. То било сложено в найлонова торбичка, която била завързана стабилно, за да се задуши и да не може да излезе от нея. За да са на сто процента сигурни във фаталния край, извършителите на този опит за убийство изхвърлили животинката в тясна и дълбока дупка, намираща се в изоставена сграда. По случайност обаче играещи наблизо малчугани чули скимтенето му и го извадили от плика. Кошмарът за кученцето свършил благодарение на тях и импровизираната им спасителна акция, която е документирана с видео и снимки, които те изпратиха до „Господари на ефира“.

Те се свързали с най-близката природозащитна организация в района - Animal Help Козлодуй. От там откликнали моментално и след няколко часа прибрали кученцето. Първо го завели в местната ветеринарна клиника, където да го лекуват. "Беше пълно с кърлежи, бълхи и глисти. Казва се Анджела - на името на бившата фабрика, в която е открито - "Анджело ". То е кротко, дори не плакало в клетката при транспортирането до Козлодуй", споделиха тогава от Animal Help Козлодуй. После те се заеха със задачата да му търсят дом.

Дребосъци намериха 500 лева и ги върнаха

Деца от Търговище намериха плик с 500 лв. и го предадоха в полицията миналия август. 12-годишната Елина Искренова и 11-годишният Божидар Димитров отивали да извикат техен приятел, за да играят на детската площадка, когато видели на земята плик. Отворили го и преброили намиращите се в него банкноти. Като едни истински рицари на бялата дама, те не се поколебали нито за миг и тръгнали към районното. В градинката с тях били още няколко техни приятелчета. Те ги подкрепили в решението. Придружила ги бабата на едно от децата. Дежурните полицаи ги поздравили за доблестната постъпка и по-късно малчуганите получили благодарност и от собственичката на парите, която била издирена чрез фигуриращ на плика свързан с нея адресат. Парите били служебни и паднали от чантата на агрономка Йорданка Димитрова от Търговище.

"Гордеем се с децата си, винаги сме се опитвали да ги научим да бъдат съвестни граждани и много добри хора" , казва майката на Елина, която учи в София и е била на гости на баба си. .

“Ако имах 500 лв., щях да поискам от нашите да ми купят хъски. Сега кучето ни е немска овчарка, но е много голяма и не мога да я разхождам по улиците, стои вързана в двора.”, отвърна на запитване какво би направил ако има сумата, Божидар, 5-класник от Второ СОУ “Проф. Никола Маринов”.


Какво четем:

🔴 Баташкото Клане - В памет на Загиналите

🔴 Единственият мъж - директор на забавачница

🔴 Онкохирургът д-р Владислав Янков - шампион по математика, който искал да е музикант

Източник: Монитор



Коментари



горе