Сега берем горчивите плодове на обезродяването
- Проф. Павлов, как ще коментирате искането за промяна в учебниците по история на термина „турско робство”с „турско съжителство”?
- Многократно коментирах поредния скандал, за съжаление сътворен от Министерство
на образованието и науката. По-коректно е да кажем, че в програмата за 6-ти клас,
където се появява този термин, той не е коректно изведен в контекста на цялата
програма. От там се получава и това внушение. Надявам се това да е недоразумение,
а не съзнателна тенденция. Въпреки това, както съм го подчертавал и по-рано, в
нашите програми за учебните предмети история, литература, география, има тенденция
от нихилизъм, и тя е от последните 25 години и повече. Като реакция на идеологизацията
на образованието в тези предмети по време на комунистическия режим, след 10-ти
ноември 1989 г., по необясними причини, се премина към тенденция на нихилизъм,
на космополитизъм, на отричане на българското в полза на европейското или друго
внушение. Една образователна система преди всичко трябва да има национални характеристики и
да провежда система на патриотично или национално възпитание – така е в целия цивилизован свят. Ние в този смисъл се оказахме странно изключение.
Да се подценява всичко българско, да се насажда неглижиране на националните идеали,
на националните ценности.
Стигна се до парадоксални твърдения на някои хора, че Ботев е терорист, че Левски се е борил с нелегални средства срещу една легитимна власт. Появи се термин османско „присъствие”, което да замени, традиционното за нашия народ, с понятие турско „робство”. От всичко това горчивите плодове ги берем сега.
Още по-абсурдно е в 2016 г. отново да се разбуни цялото общество по въпроси, които историческата, литературната наука много отдавна са решили. Всяка такава неяснота и неточност в учебната програма води до обществено недоволство и то е напълно основателно. Аз също съм част от това недоволство. Появи се един вид реакция срещу Възродителния процес, срещу българите мюсюлмани, срещу българските турци, да се отричат основни положения на турското робство, на тази безчовечна система, в която нашият народ е живял близо 5 века.
В класическия период на Османската империя – от 15 на практика до 18 век, има тотална система на неравноправие. Християните са поставяни в крайно неравностойно положение спрямо мюсюлманите – нямат право да носят дрехи, които биха подразнили мюсюлманите, църквите трябва да бъдат вкопани в земята. Да не говорим за системата на експлоатация, за ограбване на населението, което води до бежански вълни на север най-вече във Влашко, Молдова, после и в Руската империя. Най-жестокото нещо е кръвният данък. За него в тази учебна програма няма дори някакво загатване. Там се набляга на съжителството на мюсюлмани и християни, за взаимни влияния, каквито несъмнено има в битови или някаква друга основа. Все пак системата на кръвния данък обезкървява българския народ, пък и другите християнски народи, под османска власт, в продължение на повече от 4 века. Да ти отнемат детето, и ако се противопоставиш, да бъдеш осъден на смърт и на всевъзможни унижения и издевателства – как иначе може да бъде наречен освен тирания и робство.
Не става дума да се връщаме към старите марксистко-ленински подходи за обществено и икономически строеве или формации, робовладелски, феодален или капиталистически, социалистически, а да погледнем нещата в максимално обективния начин. Дали ще я наречем Османската империя или Турската империя – това е стилистична подробност, но в нея има система на дълбоко неравноправие.
Християните, включително българският народ, не са допускани до високи обществени позиции, нямат абсолютно никакъв шанс в обществото. Нещо, което в други части на света наричаха „апартейд”. Освен това християните са подложени на специални закони. За това, че имат възможност да живеят в мюсюлманска държава. Българският народен гении и нашите възрожденци – Добри Чинтулов, Георги С. Раковски, Иван Вазов, Христо Ботев го наричат робство и никаква дискусия не може да има по този въпрос. В науката по-скоро се използва терминът „владичество”. Пак има същото съдържание. Искам да подчертая, че използването на понятието „турско робство” в него няма никакъв умисъл в него да се набеждава турския народ, а камо ли българските турци за този режим. От него са страдали не само християните, но и мюсюлманите. Смятани са като рая, като човешко стадо, подчинено на султана и олигархичната върхушка. Всички са смятани в империята, все пак християните и българите в това число са били в много по-тежко положение от всички останали.
- Считате ли, че има как да се наложи терминът и да бъде заменен и оттук нататък
да се учи в българското образование като „турско съжителство”?
- Не може да бъде заменен. Самият министър Танев, който има огромна вина за целия този хаос, видяхме по неговия специфичен начин възкликна: „Робство било” – той така го
схващал. Същевременно прехвърля топката върху БАН. Историците от БАН трябвало
да решат какво да се случи. Аз самият съм от историците, които не работят в БАН.
Самият министър Танев работи в Софийския университет. В нашата колегия няма спор за това нещо. Става дума за османско робство или турско владичество,
които са взаимно заменяеми термини. Не виждам как някаква административна дефиниция, дадена този път от БАН, ще
ме задължи да използвам нещо друго. Виждаме как самият министър Танев се гъне
и вместо достойно да постъпи и да се извини, тъй като той персонално носи вина
за цялата работа. Българската общественост заслужава поне едно извинение. Танев
казва, че робството си е робство, срещу съжителството никой не е вдигал въстание
– до тук добре. Освен това той уточнява, че историците имат още 28 нещо дни да
решат как ще наричат този петвековен период в учебниците. Аз не приемам министър
Танев да ми диктува и да поставя срокове. Нека постави срок на себе си и да си
разбере функциите. Същото нещо видяхме и върху други служители на министерството.
Прехвърля се вината върху учителите, върху авторските колективи и кого ли не.
Защо тогава съществува Министерство на образованието, след като бяга от всякаква
отговорност, и само създава, с лошата си комуникация с учители, родители, учени,
подобни ситуации? Персоналната отговорност носи човекът, който представлява самата
институция. Най-колегиално го моля поне да се извини, да не слага оценки, да не маха и слага
произведения. Той заяви преди няколко дни как лично се намесил и махнал един от цикъла разкази
за Бай Ганьо на Алеко Константинов – „Бай Ганьо в банята”, но очевидно не е забелязал,че някой негов подчинен е махнал „Записки по българските въстания”
на Захари Стоянов. Тези безумни премествания на теми и на цели раздели от учебния материал от един
клас в други се оказва, че част от българските ученици никога да не учат Българско
Средновековие, да не учат по география нищо за Европа. За сметка на това ще учат
за Антарктида. Всичко това показва, че има системни грешки и пропуски в работата на Министерството. Иначе там има много добри експерти, аз познавам някои от тях. Като цяло виждаме,
че резултатът е лош, води до негодувание в обществото. Цели градове заплашват
с някаква форма на негодувание, особено възрожденските от типа на Панагюрище,
Сопот, Калофер, Карлово, и са прави хората. Никой не може да налага административно
как ние да възприемаме част от нашата история, и то свързана с един безчовечен
режим на унижение, на робство. Не може да прехвърляш национални послания в уроците
по музика. Това е някаква нелепица. Преди да се говори трябва да се мисли и да
се преценява какво носи това на обществото. С всичките тези спорове обществото
се събуди – това е хубаво, нашето го вълнуват същностни неща от нашето минало,
съвремие и бъдеще. Същевременно то беше травматизирано с такива нелепи изказвания
и действия.
Любомира НИКОЛОВА, Фокус
Какво четем:
🔴 Бях на 24 години, когато Живков ме накара да подпиша декларация, че ще стана шампионка🔴 Фашистка Германия имала огромен дълг към Царство България
🔴 5 стихотворения за България - YouTube
Източник: epicenter