Одриското царство и монетите на неговите владетели
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
Историята на траките е част от миналото на България. В по-голяма част от своята
история траките са били разделени на различни племена и родове. Въпреки това в
периода V-I век пр.н.е. е съществувала тракийска държава, създадена от племето
одриси. Одриското царство е оставило на българската археология културно наследство,
включващо града Севтополис, златната маска на Терес, бронзовата глава от Севт
III, Панагюрското златно съкровище и много други артефакти. В настоящата статия
ще се спрем по-подробно на монетите на одрисите.
Одриско царство
Одриското царство е най-значителното държавно обединение на траките, което възникнало през V в.пр.н.е. То просъществувало до 46 г.сл.н.е., когато било завладяно от Римската империя. Древногръцкият историк Тукидид твърди, че през V в. пр.Хр. Одриското царство било най-богатата държава на Балканския полуостров. Той разказва също, че през 429 г. пр.Хр. одриският цар Ситалк провел военна операция с огромна армия – 150 хил. души, в която освен подвластните му тракийци участвали и доброволно присъединили се съюзници.
За основател на Одриското царство Тукидит посочва Терес, който разширил границите на държавата на юг към Егейско море и на север към Дунав. На север Терес поддържал приятелски отношения със скитите. От Терес засега не са известни монети. Той имал трима сина, но само на двама знаем имената – Спарадок и Ситалк.
Спарадок (445 – 435 г.пр.н.е.) сече сребърни тетрадрахми, драхми и диоболи. От Спарадок са известни три вида монети – тетрадрахма с конник, държащ две копия, на лицевата страна и орел, разкъсващ змия, на опакото; драхма с изобразени кон, орел и змия и диобол отново с кон, орел и змия.
От следващия владетел Ситалк (435 – 424 г.пр.н.е.) досега не са открити монети. Разширението на държавата в западна посока е негово дело. Подчинил племената на лееите и грааите. Завоювал териториите на север от Хемус (Стара планина), чак до устието на р. Дунав. Според Тукидид, владенията на одрисите започвали от Абдера при устието на р. Места и се разпростирали чак до устието на р. Дунав. В пределите на Одриското царство влизали и земите на други тракийски племена, които са покорени от Ситалк и му плащали данък.
Разцветът на Одриската държава продължил и при Севт I (424 – 410 г.пр.н.е.) – синът на Спарадок. По време на неговото управление годишният доход от данъци и подаръци на Одриската държава възлизал на 1000 таланта. През периода 424 – 421 г. пр. н. е. става забележително увеличаване на данъците от гръцките градове по североизточното Егейско крайбрежие. Известно е, че той събрал войска от наемници гети и започнал военна кампания срещу атиняните на югоизток, в района на Тракийския Херсонес (Галиполи). Севт завладял град Кардия. От Севт са известни дидрахми, на които са изобразени конник в галоп, облечен в хитон и хламида. Дидрахмите на Севт са с тегло 8 грама, а драхмите тежат 4 грама. Монетите на Спарадок и Севт са сечени по атическата система.
След Севт на престола застанал Медок (Амадок I). Той воювал с друг тракийски цар – Севт II, за надмощие над Тракия. Медок сякъл сребърни диоболи.
Монета на Севт I
След Амадок на трона се възкачил синът му Хебризелм. С неговото име се срещат бронзови монети сечени в Кипсела. На тях са изобразени лъвска глава и съд за мерене на жито.
Чувствителна промяна във вътрешната и външната политика на Одриското царство настъпила с възцаряването на Котис I (384 – 359 г.пр.н.е.). По време на неговото царуване Одриското царство постигнало своеобразен връх в политическия си живот. Котис е известен като силен, суров и енергичен владетел. Проявил се като далновиден държавник и дипломат. Царят влезнал в историята като съюзник на Атина, дори получил почетно гражданство в знак на приятелство. За да увеличи мощта на държавата привлякъл на служба при себе си видния атински военачалник – Ификрат. От Котис са известни сребърни диоболи. На аверса им е изобразен Зевс, а на реверса – съд за мерене на жито. Котис сякъл и бронзови монети.
След смъртта на Котис Одриското царство се разделило на три части. Начело на тези три държави стояли Берисад, Амадок II и Керсоблепт. Настъпил период на децентрализация, на обособяване на нови или на странични държавни организации. Трите царства скоро били покорени от Филип II.
Амадок II бил син на Амадок I. Монетите и на двамата си приличат по това, че имат на реверса си един и същи знак – двуостра секира, която била символ на династията им. От Амадок II са известни три типа бронзови монети, на които са изобразени двуостра брадва и кон или грозд. Върху монетите има надпис – АМАТОКО.
Монета на Амадок II
От Керсоблепт (359 – 341 г.пр.н.е.), най-големият син на Котис I, са известни само един тип бронзови монети, на които има изобразени женска глава, съд за мерене на жито, житен клас и надпис КЕР.
Разделена на три части, държавата на одрисите не могла да се справи с македонското нашествие и била подчинена от Филип Македонски. След смъртта на Филип II, неговият наследник Александър Велики утвърдил хегемонията на Древна Македония в Тракия. Траките не могли да се примирят с македонското владичество. При наследника на Александър – Лизимах – одриските владетели отхвърлили македонската хегемония. Още при Александър Велики започнали да избухват въстания, а тракийският цар Севт III се противопоставил на Лизимах през 322 г. пр.н.е. с 20 000 пехотинци и 8 000 конници.
Най-известният владетел от края на IV в. пр. н. е. е Севт III. Разкопана е неговата столица Севтополис и е открита неговата гробница в могилата „Голяма косматка“. Севт III сякъл бронзови монети. Той препечатвал македонски монети със свой печат и ги пускал в обращение. В античния град Севтополис са намерени седем типа бронзови монети на Севт III. На тях се виждат глава на Зевс, глава на Севт, конници и надписи – ΣΕΥΘΟΥ.
През III в. пр. н. е. от север нахлули келтите, които завладяли част от тракийските земи и атакували Мала Азия, където били разбити при Пергам. В 279 г. пр. н. е. те основавали келтско царство със столица Тиле (днешното село Тулово). Вероятно последният му владетел е Кавар. Кавар сякъл собствени сребърни монети с отличителния знак на град Кабиле. През 213 пр. н. е., както свидетелства Полибий, траките унищожили съществувалата само 66 години келтската държава на Балканите.
След като така покорили нахлулите келти, одриските владетели отново въздигнали държавата си. От периода II-I в. пр. н. е. са известни имената на царете Садала I, Раскупор III, Реметалк I и др. Монетите на Реметалк I и неговите племенници Реметелк II и Реметалк III нямат оригиналността на изображенията от предишните периоди. Те отразяват зависимостта на Одриското царство от настъпващата Римска империя.
Монета на Севт III
В тази обстановка към сpедата на II в.пр.Хр. са намесили покорилите вече Македония в 148 г. пр. н. е. римляни. Те успешно приложили добре изпитания си политически принцип „Разделяй и владей!“. Разпокъсаната Тракия изпаднала в зависимост от римляните и след 200 години съпротива и лавиране в средата на I в. сл. Хр., след смъртта на Реметалк III, който не оставил наследник, от Одриското царство в 45-46 г. сл. хр. била образуваната римската провинция Тракия.
Одриското царство е най-забележителното тракийско обединение, съществувало по нашите земи. Одрисите са ни оставили забележителни съкровища, гробници и артефакти. Много красиви и изящни са и техните монети, които доближават по качество най-красивите гръцки монети от тази епоха. Ако внимателно се вгледаме в монетите на одрисите, ще научим много за тяхната история, култура и бит.
Автор: Боян Чипанов
Какво четем:
🔴 Преброих годините си и открих...🔴 Шампионката Гергана Брънзова доказа, че има лечение на множествена склероза (ВИДЕО)
🔴 Мигранти ЗАЛЯХА София! БУЧАТ в Subway: СМЕНЯЙ ръкавиците, пипал си...
Източник: Bulgarian History
Коментари
Последвайте ни във facebook!
