Изучаването на родната история пази нашето ДНК


Трябва да си отворим очите за влиянието на чужди фондации в подмяната на българската история, казва известният учен

ГЕОРГИ МАРКОВ е роден през 1946 г. в Пловдив. Завършва история в СУ, специализира във ФРГ. Професор, доктор на историческите науки, академик. Един от най-известните наши историци, специалист по международните отношения, политическите покушения и войните в края на ХIХ и ХХ век. Автор е на над 20 книги. От 1977 г. работи в Института по история на БАН, на който е директор от 1993 до 2012 г.

"Искат да заместят събитията в историята с бита в миналото, с равнище "шкембе чорба""

- Акад. Марков, освободеният току-що министър Тодор Танев непрекъснато повтаряше, че учените не са се уточнили в какво сме живели пет века - в робство, владичество, съжителство или?
- Така е. Преди година-година и половина имаше писмо от Министерството на образованието и науката до Историческия факултет на Софийския университет и до Института за исторически изследвания в БАН да се уточнят някои понятия от Средновековието насам. Събрахме се няколко пъти, имаше разногласия между историците и не се разбрахме. Затова такова становище не беше изработено и не беше изпратено в министерството.
- Защо не се разбрахте, след като има историци, които преди са писали и преподавали за турско робство, а сега говорят, че има съжителство?
- Бих казал, че по-младите колеги повече клонят към "съжителството", защото те минават през различни чужди фондации. Трябва да си отворим очите и да разберем, че това е истината. Аз си обяснявам защо го правят, но не ги оправдавам. Познавам такива по-млади колеги, те ми казват: получаваме примерно 400-500 лв. заплата, с тези пари не се живее и взимаме още толкова от разни фондации. Но тези фондации си правят експерименти тук, в България, а може би и в другите балкански държави - как да формират европейска идентичност за сметка на националната самоличност. Но историята на всеки европеец е различна. Ние сме европейци, но сме различни. Те не правят обаче такива експерименти в своите държави. Там си възпитават хората национално - да си обичат Франция, Германия или Англия, но тук правят друго. Трябва да си отворим очите за влиянието на тези фондации, те са твърде мощни на фона на условията на нашите бедни интелектуалци. "Отворено общество" още през 90-те години наля милиони долари тук, то у нас има навсякъде кадри - и в политиката, и в икономиката, и в науката. Говоря за хуманитарната наука. А сега има и други фондации. И затова между нас, историците, има силни разногласия.
Сега има много учебници и какво се получава - за едни и същи събития има различни оценки. Затова децата казват: абе това историята наука ли е? Още от училището децата не вярват на историята като наука. Историята няма авторитет, за съжаление, казвам го с болка, аз съм историк.
- Тази всепозволеност у нас много активно сега се използва и от Турция...
- Така е. Разбирам колегите османисти, но те са свързани с турски фондации. Както аз прескачам до Германия или до Австрия да работя в техните архиви, така колегите османисти прескачат до Турция. И казват така: абе, разберете, за да ни отворят архивите турските колеги, ние не бива да се караме на тема Османска империя. Особено сега, в периода на неоосманизма там като държавна политика. Там има ясна политика и, за да те допуснат до архива, трябва да си държиш езика зад зъбите, както казва народът. И колегите правят копромиси. Пак казвам, обяснявам си го, но не ги оправдавам.
- Обаче накрая те насаждат тук теории и лъжи, обслужващи антибългарски цели. Говорили сме си и преди за онази конференция в Смолян, където и български историци се втурнаха да защитават тезата за помашкия етнос...
- Има такъв проект към Новия български университет, с проф. Евгения Иванова сме се разправяли много пъти. Финансирането обаче, зебележи, е не от Турция, а от фондация "Фридрих Науман". Това е германска фондация, но понеже ДПС е в Либералния алианс, ДПС чрез "Фридрих Науман" с немски пари правят помашки етнос. Аз подписах едно писмо до германското посолство и до външното министерство в Берлин, те отговориха, че това е партийна фондация, не е държавна. Те използват и други фондации.
- Но когато става дума за учебници, може ли в тях да се пъхат такива неща, след като учебният материал е задължителен и децата не може да са обект на подмяната на историята с партийни цели?
- Горките деца! Спомням си през 1992 г., когато СДС и ДПС спряха т.нар. комунистически учебници и ги замениха със "свитъци", лека му пръст на Николай Василев, той тогава беше министър. Тогава направиха две конференции, в Добрич ни събраха историците, литераторите ги събраха някъде на друго място. Историята и литературата са потърпевши от тези "реформи". Тогава лансираха османското присъствие. Но все пак с това османско присъствие успяхме да се преборим. Сега лансират съвместно съжителство в Османската империя. Обаче. Те искат да заместят събитийната история с микроистория - с всекидневието на хората в миналото. На това му казвам равнище "шкембе чорба". Какви къщи се строили, какво сме яли, как те са ни черпили с баклава. В различните градове има различни  махали - българска, турска, еврейска, казват ни как са общували. Разбира се, че на битово равнище е имало общуване. Но това е пак влиянието на тези чужди фондации и на хората, свързани с тях. Според мен самите експерти в МОН имат връзки с тези фондации или колегите, за които говоря, имат връзки в това министерство.
- При сравнение между сегашните учебни програми и новите ясно се вижда замяна на патриотичното звучене на темите с някакво размито "общоевропейско". Досега е ясно: "История на България ХVІІІ-ХХ век", като са изредени основните дейци в историята ни, делата и борбите им, Освобождението, Възраждането. Новото е: "България в контекста на световното развитие ХVІІІ-ХХІ век" - и толкова, без конкретика.
- Това е една обща политика на Европейския съюз. Когато в БАН преминахме международна оценка през 2009 г., дошлите експерти казаха, че нашият институт прекалено много разработвал националната история. Дразни ги националната история, защото тя създава национална самоличност. Тогава бях директор на института и направих възражение, защото още от създаването на Българското книжовно дружество целта е да се изучават езикът, литературата и историята на българския народ.
- Но в същото време нито Франция, нито Германия се отказват да изучават своята история, защо от нас го искат?
- Според мен тук те си правят експерименти. Сега съм на вълна Първа световна война, търсим пари за издаване на книгата и те казват: добре, но не ни трябват бойните полета, а искаме болниците, гладните, сираците, всекидневието по време на войната. Така търсих от една фондация пари за издаването на книга за Балканската война и ми казаха: не ни интересува какво вие работите, искаме санитарната катастрофа на Българската армия през Балканската война. Вярно е, имало е и глад, и ранени, и холера. Но това е том 10-и. До 1989 г. имаше политическа цензура, сега има икономическа цензура. Те плащат музиката и те диктуват. Но когато Оланд обикаля бойните полета, или когато честват годишнина от битката при Вердюн, казват: "Това е нашата национална гордост!" Е, оставете и на нас малко национална гордост!
- Как ще коментираш, че в новите учебни програми ХІХ в. е наречен "Векът на национализма" - по този отрицателно звучащ начин?
- Сред Третия райх думата "национализъм" е натоварена с отрицателно значение. Писах становище към издателство "Просвета" и питах защо тези учебни програми са безименни - кои са тези експерти, които са ги писали. Няма имена. Били "най-добрите експерти". Кои са тези най-добри експерти, нека да ги чуем. Те взимат и просто превеждат на българска почва разни формулировки от разни западни програми, ходят на разни курсове и семинари, където ги обучават в съответна посока, това "съжителство" пак е някакъв превод отнякъде. Одобрявам, че искат да въведат нова категория "толерантност". Но ние не може да политизираме историята и да я приспособяваме към днешния ден, за да докажем, че толерантност е имало и в Османската империя. Сега е много модно да се "очовечава" историята. Какви били тези национални герои? Трябвало да се разбият тези митове за Ботев, за Левски, и на тях вече посягат. Обаче, ако във Франция кажа, че Жана Д'Арк е войнишко момиче в обоза, ще ме набият. А с нас си правят експерименти. В момента това "разбиване на митове" е много печелившо за млади колеги.
- Не е ли това част и от една политическа война на Запада срещу православието? Неслучайно в новите учебни програми самата дума "православие" е заменена с "християнизация".
- Има го и това. Арнолд Тойнби още в средата на ХХ в. във "Философия на историята" противопоставя западната на православната цивилизация. Гледат на нас като на схизматици. Сега се намесва и това, че като чуят за православие, веднага ни свързват с Русия. И цялата история се политизира с обратен знак.
- Само че православието като цивилизация и като книжнина се разпространява от България!
- Така е, но те не искат да го знаят. Много ме дразни, когато заменят Европейски съюз с Европа. А Европейският съюз не е Европа, той е политическо и икономическо формирование. Интересите на ЕС и на Европа невинаги са едни и същи, понятията не се припокриват.
- Как трябва да се преподава история в училище?
- Доколкото знам, в САЩ всеки щат има само един учебник. У нас беше един, после ги направиха много, ограничиха ги до три, сега пак пуснаха да са безброй. За съжаление - пак говоря за бедните интелектуалци, това е важно перо от бюджета на някои колеги. Това означава голям тираж, държавата плаща и в края на всяка година ти превеждат по банковата сметка определена сума. Жестока е борбата. Става дума главно за университетски преподаватели. Има хора, които 26 години вече пишат учебници. Не съм вътре в тази борба, но учителите одобряват учебниците, издателствата правят някаква реклама, намесва се и министерството, има някакви комисии, на които също спускат разни "европейски" критерии.  Навремето убиха един зам.-министър някъде на Витоша. За съжаление, и тук влияят някакви пари.   При правителството на Костов Сорос искаше да финансира издаването на учебниците, добре, че тогава Веселин Методиев отказа. Защото това е влияние, това е възпитание, то не е само знание.
- Смяташ ли, че ще се откажат от тези учебни програми, които предизвикват такова обществено недоволство?
- Не. Тук пак играе финансовият фактор. Много пари са хвърлени. И прекалено много хора се обвързаха с фондациите, които плащат музиката. Винаги ще съм "за" да се учи и европейска, и световна история, и нашата в този контекст. Но не може това да е за сметка на родната история. Това не се прави в другите държави. Не може да се загубим в тази световна история, трябва да си запазим ДНК-то.


Какво четем:

🔴 Виното пази сърцето

🔴 Пият българско вино от Ню Йорк до Токио

🔴 Траките са правили вино преди 3 200 г.

Източник: Дума



Коментари



горе