Легендата за германското здравеопазване


БОН - В една зимна утрин двамата със студента Влади чакаме пред кабинета на препоръчана софийска гастроентероложка. И двамата, както се оказва, сме „от Германия”. Тогава какво правим на дивана пред софийския кабинет и защо не сме се обърнали към някой германски специалист? Ами защото като сме се опитали да си вземем час при лекар в Германия, любезно са ни предложили дата през април, например.

Трудното стигане до лекар-специалист в Германия е измислен проблем, казват някои, щом във Федералната република „само” десет процента от пациентите чакали по повече от два месеца за час, а в Швеция и Норвегия били 30 процента. Но именно продължителното чакане и безкрайните телефонни разговори в опит за уговаряне на прегледа са сред основните източници на недоволството, изпитвано спрямо начина на функциониране на германската здравна система. При това има и „дискриминация” – потърпевши са най-вече пациентите със задължителна осигуровка (един вид пациенти второ качество), докато пред доброволно осигуряващите се, които плащат повече, пречки да стигнат бързо до лекаря няма. Мнозинство обаче са останалите, а многогодишните им оплаквания наложиха въвеждането на регламентация (влизаща в сила от 1 февруари т.г.), която предвижда най-късно в срок от четири седмици да може да се получи час за прием при специалист.





Намеренията са най-добри – само с едно обаждане до някой от новосъздадените обслужващи центрове в отделните федерални провинции би трябвало да се даде картбланш за среща с лекаря, и то своевременно. Но още преди влизането в сила на новата система критиците ѝ идентифицираха поне няколко дефекта: първо, пациентът изобщо не може да избере лекаря, при когото да отиде; второ, не може да си избере часа, в който да посети доктора; трето, във всяка провинция важат различни правила и хаосът е програмиран, както предвещават от фондацията "Защита на пациента".

"Коренът" на злото може би е в обстоятелството, че германците много обичат да ходят на лекар – средно по 17 пъти в годината. Вероятно не на последно място заради високите разходи, които задължително се налага всеки месец да се плащат – поне 16 процента от заплатата, като това е половината от общия размер на вноската, в която участва и работодателят. А оттам нататък съвсем не всичко е толкова безплатно, колкото го обещават. Или пък лекарите си намират начини да поискат по-солидно парче от пая.

"Касата ще ви плати лечението от пародонтоза, но преди това трябва да ви направя почистване на зъбите за 180 евро, без което касата няма да поеме лечението ви", чувам от една зъболекарка още при първата ни среща, преди впоследствие (в България!) да ме успокоят, че пародонтоза няма.

А теоретически би трябвало да има конкуренция и лекарите да се стараят да задържат пациентите – щом от 1993 година досега броят на медиците в Германия се е удвоил и е надминал 365 000, както сочи статистиката. Пак от нея обаче става ясно, че почти половината от личните лекари и специалистите са над 55 и до пет години 51 000 медици ще се отправят в пенсия. Паралелно се задълбочава тенденцията на застаряване на населението, респективно расте броят на нуждаещите се от повече медицински услуги. И все по-интензивен става "вносът" на квалифицирани медици от чужбина – вече далеч над 30 хиляди.

Ако имаше равномерно разпределение, проблемите нямаше да са толкова много, изтъкват експертите, имайки предвид, че гъстотата на кабинетите зависи не само от това дали става дума за град или за дълбока провинция, но и от района в съответния град. В луксозния берлински квартал "Пренцлауер Берг", например, изборът от всякакви специалисти "на една ръка разстояние" е повече от широк, за разлика от положението в населявания предимно от имигранти Марцан. В Хамбург на един лекар се падат 151 души, а в източната провинция Бранденбург – 276.





Проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие констатира, че Германия има най-скъпата здравна система в Европа, но съвсем не във всички области е номер едно. Здравните разходи са 11 процента от брутния вътрешен продукт, което е значително над средния за Европа показател от 8,9. Но оттам нататък критики се отправят към често срещаните ненужни болнични престои и твърде високите разходи за медикаменти.

От друго проучване – вътрешногерманско – пък става ясно, че макар мнозинството германци да са доволни от здравната система в страната, 90 процента виждат необходимост от нейното реформиране. А макар три четвърти да са принципно доволни от предлаганите им здравни услуги, има една четвърт, които изобщо не се възторгват от актуалната ситуация.

Не бих искала да ме упрекнат в черногледство: Германия е държава, в която по линия на здравното осигуряване изтощената от отглеждането на малко дете майка може да отиде с него на санаториум, в който и двамата да си възстановят комфорта. Или пък пак същата тази здравна каса да плати превантивното посещение за няколко дни в спа център, за да се предотврати последващата поява на сериозни ставни или други проблеми.

Поради тези и сходни с тях екстри много от българите в Германия не дават и дума да се издума срещу местното здравеопазване (впрочем, нерядко източник на спорове между горещо защитаващите го и тези, които си позволяват да изразят критики), което не им пречи да ходят на очен преглед в България или да си правят зъбите на 2000 км от Федералната република.


Какво четем:

🔴 ЛЕВСКИ

🔴 Проф. Стив Ханке: В Русия, Гърция, Испания и Италия се живее по-мизерно от България

🔴 В Хасково бранят с подписи "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово"

Източник: clubz



Коментари



горе