Дошло е крайно време да загърбим всичките си различия и да застанем като един
Проблемът в новата учебна програма по история е създаден от несъответствието
между употребата на термини от литературния и историческия език. Това стана ясно
на пресконференция на тема „Новите учебници по българска история – огледало на
съвременното българско общество”. Според проф. Пламен Павлов, историк и преподавател
във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” скандалът с употребата
на термина „съжителство” в учебниците по история за 6-ти клас е създал излишен
шум, който травмира нацията. От изказването на проф. Павлов стана ясно, че става
дума за некоректно използване на термините в образователната програма и некоректно
поднасяне от страна на правителството. По думите му, в учебните програми има нихилистични
тенденции, които са резултат от промените след края на комунистическия режим в
България. Според него представянето на термините като "османско владичество" и
"турско робство" е взаимно заменяемо, а конфликтът с употребата на термина „съжителство”
е резултат от неспособността на политиците да обяснят правилно употребата на терминологията
в учебниците и политизирането на историята. Проф. Пламен Павлов уточни, че подобни
конфликти са знак за проблем в цялото хуманитарно образование на България. Историкът
бе категоричен, че българинът трябва да формира и отстоява своето национално самочувствие,
а държавата трябва да залага на българското национално историческо обучение. Според
историкът акад. Георги Марков децата днес трябва да се учат на толерантност, но
това не бива да налага адаптирането на историята към днешното време. Той подчерта,
че е крайно време да се спре с политизирането на историята, защото обществото
има голяма чувствителност към историята. По думите му, не можем да говорим за
мирно „съжителство” на историческо ниво, но българинът трябва да си избие от главата
представата, че робството е било поредица от колене, убиване и насилване. Акад.
Марков бе категоричен, че става дума за несъответствие между употребата на термини
от литературния и историческия език. По думите му, в духа на модерната историческа
наука, в учебниците по история за 6-ти клас много коректно е отбелязано какво
трябва да знаят децата за Османската империя, колко въстания са вдигали българите
и колко от тях са били избити при въстанията и след това се отделя внимание на
ежедневието. Според него това е историята на ежедневието и тя, опитвайки се да
внуши на авторите, че трябва да има такова ежедневие, опира на въпроса за „съжителството”.
Марков уточни, че научният исторически термин е „владичество”, а „съжителство”
никога не е вкарвано като официален термин, но то съществува в ежедневния живот.
Според него в литературата се използва терминът „робство” и това е влязло в паметта,
защото когато се напише едно стихотворение или ода, то е много по-въздействащо
така, отколкото и най-гениалното историческо произведение. По думите му, съжителството
означава контакти, при които се обменят културни ценности и това личи в етнологията
и историята на българите,но това не е официален термин. От изявлението на акад.
Георги Марков стана ясно, че проблемът идва от разликата в литературното и историческото
използване на понятията и този проблем не е учебникарски и образователен, а със
структурата на националното съзнание на българина, която още е незряла.
Силвия ГЕОРГИЕВА
Какво четем:
🔴 100 Каба гайди, Сос ма караш, майчинко🔴 Каба гайдата - магическият български фолклор
🔴 Басарбовският скален манастир - една от най-вълнуващите дестинации
Източник: Фокус