10 идеи за приказни пътешествия в България
Венета Николова - Пътешествия без край
Уж си мислим, че я познаваме, че сме я прекосили и проучили, че достатъчно сме
чели за нея и разглеждали снимки на живописните й кътчета по сайтове и форуми.
Но всеки път щом се озовем на някое по-отдалечено от големите градове и курорти
местенце, оставаме очаровани от видяното и преживяното. Защото България е пълна
с изненади. Ето и 10 идеи за приказни пътешествия из страната, които ще ви оставят без дъх.
1. Село Нисово и Поломието
Разположено по поречието на един от притоците на река Русенски Лом, селото е заобиколено от непокътната природа. Разполага с приветлив семеен хотел и къщи за гости. Близкият скален манастир от 11 в. е съхранил изумителни фрески и се намира в недокосната от човешка ръка местност, над която се носят пъстроцветни облаци от пеперуди. Отбийте се в т.нар. конско гробище с разкривените средновековни каменни кръстове. Според една версия тук били погребани рицари тамплиери, преминали по нашите земи. Местните обаче настояват, че под кръстовете лежат останките на покосени от чума българи. На 10 -на км. са и т.нар. Ивановски скални манастири. През 13 век монаси издълбали в ронливата скала стъпала, килии и дълбоки ниши надвесени високо над поречието на река Бели Лом, където пък в наши дни се организират спускания с канута.
2. Остров Света Анастасия
Известен е още като Българския Алкатраз, защото в даден момент тук са заточавали политически затворници. В миналото на тази педя земя е имало мъжки и женски манастир. По време на соца пък Болшевик, както се наричал тогава, бил любимо място на т.нар. „творческа интелигенция“, сред която се откроявал известният поет Христо Фотев, възпял в красивите си стихове Бургас и морето. Тук е заснет и филмът „Островът“ на Камен Калев с френската дива Летиция Каста. Дълго време обаче „Св. Анастасия“ тънеше в забрава с рушащите се манастирски сгради и църквицата от 15 век. През 2014г. обаче община Бургас решава да възстанови откъснатото от света късче и да го превърне в малко туристическо бижу. Днес реставрираните сгради помещават мултимедиен музей, ресторант, чил аут кът с безбрежна гледка към хоризонта, билкова градина, както и няколко хотелски стаи, резервирани с месеци напред най-често от младоженци.
3. Село Долен
Етнографският резерват в Източните Родопи, разпалва фантазията с автентичния си, неподвластен на вековете облик. Къщите са много стари с типичните покриви с тикли, подредени по много специален начин, така че да държат като в клещи цялата постройка да не падне. Характерното за домовете е, че таваните са облицовани с дъбово дърво и са изографисани със слънца. А най-хубавото е, че туристите тук са рядкост и човек може егоистично да се наслади на това дивно местенце. Възможности да отседнеш в селото не липсват. Отвън къщите за гости с нищо не се отличават от останалите старинни постройки, но пък предлагат всички стандарти на съвременния туризъм. Освен това домакините постоянно ще ви изкушават с домашно приготвени родопски вкусотии. А тук, както се досещате, всичко е био, т.е. с пресни продукти от домашното стопанство, питателно и неустоимо…
4. Село Солища
Селото, отстоящо на 4 км. от архитектурния резерват Широка лъка, примамва колекционери на красиви гледки и любители на пешеходните преходи. Някога в този благословен природен кът пасяли големи стада овце. Местните хвърляли на това място буци каменна сол за животните и така възникнало името на селото – Солища. Разположението му е уникално. Наблизо се намира вр.Турлата, увенчан в миналото от римска крепост. В околностите се очертава и величественият силует на родопския първенец Перелик- привилегировано място за сноубордистите. Районът изобилства с удобни пътеки, които криволичат нагоре в планината. Един от тези маршрути отвежда до село Гела. Жителите му са убедени, че това е родното място на Орфей, а те са неговите гласовити потомци. Не случайно тук почти всеки може да пее или да свири на нещо – най-често на гайда. Така е и в Солища, известно и със своите сърцати гайдари.
5. Село Дорково
Още един туристически бисер, търкулнал се в Родопа, близо до Велинград, тъне в неизвестност, но не за дълго. Напоследък Дорково се прослави с единствения по рода си т.нар. Плиоцен парк, обособен на мястото на най-голямото палеонтологично находище в Европа. В музея е изложена 4,50 метровата скулптурата на мастодонта Ананкус анвернезис, бродил по тези земи преди милиони години. Отбий се и в църквата „Св. Пророк Илия“, за която твърдят, че е проектирана от архитекта на столичния храм „Св. Александър Невски“ и затова представлява умаленото й копие. Приятна пътека отвежда във високата част на планината, където пък лежат останките от средновековната крепост Цепина. Дорково разполага с прилични къщи за гости, а на 3 км. е спирката на гара Костандово, където може да се качиш на единствената у нас теснолинейка и да си подариш незабравимо пътешествие сред гори тилилейски.
6. Екоселище Азарея
Намира се край троянското село Горно Трапе и представлява ансамбъл от двуетажни дървени къщурки с конусовидни покриви, сглобени така, че да усилват космическите сили с цел неутрализиране на вредните биогенни и технологични излъчвания, на които сме подложени в големите градове. Тук се провеждат семинари по здравословно хранене и начин на живот, като за целта се канят лектори от страната и чужбина. Под тяхно наставление гостите се подлагат на специален режим. Обучението включва, разбира се, и общуване с природата на Троянския Балкан, като източник на позитивна енергия и… незаменим лечител. Повишаването на адреналина също има позитивен ефект, смятат специалистите. Затова в местността Айдушко сборище край село Балканец ще ви предложат да стреляте с лък, да яздите кон, а по предварителна заявка, и да ви отвлекат хайдуци. С една дума районът е пълен с изненади.
7. Чинията на вр. Бузлуджа
Не, това не е близка среща от 3-ти вид. Летящата чиния, кацнала на вр. Бузлуджа е творение човешко, и по-точно на архитектурния „гений“ на БКП. Издигната е през 1981 г. по повод 100-годишния юбилей от основаването на Българската социалдемократическа партия точно на това благословено от природата място. Вътрешността на съоръжението е покрито с избледнелите ликове на някогашни, развенчани от историята величия. Някогашният „Дом- паметник на Партията“ е обявен е за едно от 33-те най-красиви изоставени места в света в американска класация под наслов :„Нямам търпение да дочакам края на света и всичко да изглежда така“. Е, краят може би се задава, но още не е дошъл! Затова пък попаднеш ли тук, в подножието на разпадащата се конструкция, изградена със сизифов труд насред нищото, ще се почувстваш като последния представител на човешкия род, оцелял след планетарен апокалипсис.
8. Мегалитът край с. Бузовград
„Вратата на Богинята“ – така се нарича обособеният правоъгълен отвор в централната част на хилядолетната каменната конструкция, надвесена над Розовата долина. Мегалитът край с. Бузовград е обвеян с тайнственост и легенди. Предполага се, че датира от времето на траките, които са го използвали като астрономическа обсерватория. Не случайно в деня на лятното слънцестоене, последните слънчеви лъчи пронизват с перфектна прецизност скалния „прозорец “. Скептиците обаче настояват, че това е просто игра на природата и на развинтената ни фантазия. Хубавото е, че удивителният паметник е вече достъпен за непредубедения пътешественик. Неотдавна община Казанлък изгради екопътека. Тя криволичи край останките от антична крепост и разпръснатите руини на раннохристиянски храмове, отвеждайки до подножието на въросната мегалитна структура. Сенчестият маршрутът е перфектно обозначен с табели и карти и се изминава за около два часа и половина.
9. Град Тутракан
Построен е със замах, типичен за западноевропейските дунавски градове. Наслади се на красивите фасади във виенски стил, обърнати с лице към широката и добре поддържана крайбрежна алея и се пренеси във времето когато Тутракан се славел, като център на лодкостроенето и речния риболов. Разходи се в красивия крайречен парк и в т.нар. „Рибарска махала“ с рушащите се схлупени къщурки и се отбий в единствения по рода си „Музей на дунавския риболов и лодкостроене“. Там ще научиш всичко за някогашния бит и поминък на местните хора. А за тях казват, че владеят 1001 начини да ловят, осоляват и приготвят рибата. Ще се убедиш в това когато опиташ прословутата тутраканска рибена чорба, приготвяна със зеленчуци и няколко вида прясна речна риба. Хората тук се гордеят и със своите красиви залези, придаващи нереална красота на реката. Дори са си направили ФБ група „Тутракан – градът на залеза“.
10. Село Бръшлян
Някога се е казвало Сармашик /в превод от турски означава бръшлян/. Намира се едва на 5 км. от границата с Турция. Обявено е за архитектурен резерват заради старите къщи в типичен странджански стил с характерните облицовки от дъбови дъски. Бръшлян наброява едва 50 жители, но през лятото набъбва от туристи. Идват и чужденци, очаровавани от девствената природа и семплите къщурки с килнати покриви и потънали в зеленина дворове. Селото изобилства с музеи и къщи за гости, предлагащи уют и домашна кухня. Посетете етнографския музей с въстановка на типичния странджански дом и Балювата къща, където е отсядал Левски. В наши дни в двора й се организират седенки с пеещи, тъчащи, предящи и бродиращи местни бабки. Отбийте се и в килийното училище, където в миналото децата пишели на восъчни плочки и надникнете във вкопаната дълбоко в земята каменна църквица. Селото е тера инкогнита за масовия туризъм и е изходен пункт към потайностите на Странджа.
Още за тези приказни дестинации ще научите от участието на “Пътешествия без край” в предаването “Десет” на телевизия Bulgaria on air.
Вижте видеото:
Какво четем:
🔴 Марешки събра 410 000 подписа за референдума за горивата🔴 Спасихме бебето, но после ръцете ме боляха 2 седмици
🔴 Село Островче и Великата българска гора
Източник: Пътешествия без край
Коментари
Последвайте ни във facebook!
