Само президент не ни е вкарвал във война


Царе, премиери и регенти ни вкарват във въоръжениконфликти

Cамо президент не ни е вкарвал във война през новата история на България. Не сме управлявани от такава институция, инак и това е щяло да се случи.

От Освобождението насам царе, премиери и регенти ни вкарват във въоръжени конфликти. Парламентът пък ръкопляска на решенията да се завърти съдбоносната рулетка.

“Обявяването на война е хазарт!”, обичал да повтаря Наполеон. Нашите управници обаче нямат шанса на корсиканския играч. Те воюват с всички съседни държави, армията ни печели битките, а дипломатите проиграват спечеленото.

Националното обединение на отечеството все се изплъзва на държавните ни мъже.

Историческият

“джакпот”

е поделян на парче

между сърби, гърци, турци и румънци. Комшиите търпеливо клечат около рулетката и залагат на дребно срещу България. Този маниер на игра се оказва далеч по-печеливш от “ва банк”, чийто привърженици са нашите водачи.

В “Строителите на съвременна България” Симеон Радев сочи, че любовта към риска е добродетел на българина. С нея той обяснява ентусиазираното посрещане на Сръбско-българската война. Вместо да се стреснат, народните маси приветстват драматичния сблъсък.

“Князът е върховен началник на всички военни сили в княжеството както в мирно, така и във военно време”, гласи чл. 11 на младата тогава Търновска конституция.

Като се опира на основния закон, на 2 ноември 1885 г.

Александър

Батенберг

издава

манифест

за приемане на войната. “Войници! Покажете вашата храброст, защитете вашите майки и огнища, смажете врага, който подло и дебнешком напада върху ни, и не се отчайвайте, докато не го унищожите”, призовава князът. “Напред, братя. Бог да ни помага и да ни подари победа”, добавя върховният главнокомандващ.

Кореспондент на вестник “Кьолнише цайтунг” описва как войници от Първи пеши полк приели манифеста. “Никога няма да забравя това, което видях тогава: с ликуващи, нескончаеми ура бяха посрещнати неговите думи, пушките се размахаха, калпаците почнаха да хвърчат във въздуха и от лицата грееше една дива, бих могъл да кажа, варварска радост”, свидетелства журналистът.

С друг манифест от 19 февруари 1886 г. Батенберг отбелязва сключването на мира.

По традиция короната обича манифестите.

Цар Фердинанд

е автор

на три такива

документа

С манифест от 5 октомври 1912 г. той обявява война на Турция. Царят поема главното командване, но понеже нищо не отбира от армейско дело, назначава за свой помощник ген. Михаил Савов.

Балканската война поставя Турция на колене. В подялбата на освободените земи обаче Фердинанд се оказва слаб играч.

През юни 1913 г. сърбите и гърците нарочно го провокират с престрелки по граничната межда. Сръбското правителство дори изготвя манифест за война с България. Хитреците оставят място само за попълване на датата.

На 16 юни нервите на Фердинанд не издържат и нарежда на Савов да атакува съюзниците. Пламва Междусъюзническата война, в която са изтървани дивидентите от Балканската.

На 1 октомври 1915 г.

царят се опитва да

поправи грешката,

като тика България в Първата световна война. “Заповядвам прочее на нашата храбра армия да прогони неприятеля из пределите на царството, да срази вероломния съсед и да освободи от тегло нашите измъчени под сръбското иго братя”, пише в поредния манифест.

На 1 септември 1916 г. монархът подписва още един - този път за война с Румъния.

По време на абдикацията през 1918 г. ексвладетелят слага в куфара си по един екземпляр от паметните документи. С тях украсява скромна стая във фамилния замък “Кобург”.

Фердинанд доживява Втората световна война, когато управниците ни търсят реванш за миналите погроми.

“Смеехме се

на войната

със САЩ и Англия”,

спомня си историкът Иван Шипчанов. “През 1941 г. бях кадет във Военното училище. На 13 декември, събота, ни строиха на плаца, за да чуем по радиото, че България обявява война на Америка и Англия”, разказва той.

Работата е в това, че на 11-и Хитлер обявява война на Съединените щати. Член 3 от Тристранния пакт задължава съюзниците да сторят същото и премиерът Богдан Филов хуква да урежда въпроса.

На 12-и телеграфира на цар Борис III, който е в двореца “Кричим”. После Филов свиква министерски съвет. Решено е Народното събрание да одобри акта за обявяване на войната. Според конституцията това не е нужно, но министрите искат да си измият ръцете.

В 7 часа вечерта

Богдан Филов

отива в двореца

“Той одобри решението ни, но очевидно неохотно и беше доста нервен и загрижен”, описва реакцията на Борис премиерът. Неохотно, защото помни грешките на баща си.

На 13 декември обаче парламентът демонстрира небивал възторг. “Речите, от които моята се предаваше по радиото, бяха посрещнати с бурни акламации и ура”, хроникира в дневника си Филов.

Войната срещу великите сили е рекламирана като “символична”.

Символиката се изпарява, когато англо-американците започват да ни бомбардират. Освен София мишени са Пловдив, Карлово, Стара Загора, Кюстендил, Дупница, Мездра, Търново, Добрич, Русе, Лом и други населени места.

В столицата

са разрушени

12 657 сгради,

жертвите са над 2000

Силно пострадал е Народният театър, Народната библиотека е напълно унищожена. Ударено е и Народното събрание, където още отекват аплодисментите от 13 декември 1941 г.

Едва на 6 септември 1944 г. кабинетът на Константин Муравиев обръща политиката, като обявява война на Германия.

Муравиевото правителство прави отчаяната крачка, защото през нощта на 5 срещу 6 септември научава, че Съветският съюз ни е обявил война.

Нашите светкавично искат примирие и почват да умуват какво да сторят. “Българското правителство реши да обяви войната на 6 септември, но това да бъде оповестено официално на 8 с. м.”, пише в спомените си министър-председателят.

Документът

е изготвен,

нужни са

подписите

на регентите,

защото цар Симеон II е малолетен. В регентството са княз Кирил, ген. Никола Михов и Богдан Филов, който вече си е подал оставката.

Князът и генералът се обаждат от двореца “Царска Бистрица”. Муравиев им чете по телефона прокламацията, те я харесват. Поръчват да ги подпишат, а на другия ден ще сложат автентичните си парафи, уверяват двамата.

На 8 септември е разгласено, че от 18 часа вечерта България е в положение на война с Германия.

“Друго обявяване на война не е имало след това, нито е издавана втора прокламация”, парира Муравиев опитите на ОФ правителството да си припише започването на така наречената Отечествена война.

Печалната равносметка сочи, че в новата ни история Отечествената е единствената обявена от България война, която “де юре” е спечелена. “Де факто” обаче ползите от нея са съмнителни, защото страната попада в зоната на съветското влияние.

Сръбско-българска

война е победоносна

за нас,

но е обявена от западните ни съседи.

Балканската, Междусъюзническата и Първата световна завършват с национални катастрофи. Авантюрата да се дърляме с Англия и Щатите окончателно ни изпокарва със западните демокрации.

Парафите на царе, премиери и регенти скрепят документите за обявяване на войни. В тази национална колекция липсва само републиканският подпис на български президент.

Христо Ботев е първият на президентския пост

Във възрожденския периодичен печат има един знаменателен факт. На 13 юли 1876 г. вестник “Български глас”, който отразява подвига на Ботевата чета, пише:

“Почнаха пак да се чуват радостни известия, но сега вече тия ще бъдат за назе много радостни, защото въстаниците си имат свое правителство в Балкана и от тамо се управляват твърде умно. Ботйов е президент.”

Дружината отдавна е разгромена, но народът вярва, че Христо Ботев е жив и е първият президент на републиканско правителство!

Юнаците са изклани,

избесени

и пратени

на заточение,

но на 17 август “Български глас” информира: “Пишат ни из Цариград, че войводата Ботйов се намирал във Витош планина. Разказват ни още, че някой си Сидер, който се е появил в последно време по тия места с 500 души, бързал да се присъедини с тоя храбър войвода.”

Легендата за живия Ботев периодически се явява по хълмовете на времето. Народът е убеден, че поганците са го пленили, оковали и хвърлили в Диарбекирската крепост.

През 1896 г. тръгва слух, че избягал от там заточеник е лежал заедно с поета, който щял да бъде освободен. “Научи ли новината, че Ботев е жив? Бил заточен в Мала Азия”, спирал Яворов минувачите пред телеграфната станция в Чирпан.

Ботевата майка

Иванка Петкова

до края на дните

си чака сина

Не й казват, за да не получи припадък. Дъщерята Иванка, кръстена на баба си, е студентка в Женева и също не знае. Съпругата Венета обаче изтръпва от вълнение. Приятелят на семейството Илия Янулов си спомня:

“Може да си представим какво ставаше в душата на Венета. Тя стягаше един куфар - ще отива да посреща Ботева, макар че сама не знаеше точно къде. Иванка трябваше да бъде предупредена. Писахме й писмо в Женева, че има такъв слух - “кажи й го с много заобикалки", ме предупреждаваше майка й - “каквато е буйна, да не тръгне веднага, да чака телеграма.”

Съпругата на поета

преживява

още един стрес

Нейната внучка Венета Рашева-Божинова разказва:

“Към 1900 г. на “Марно поле” в Търново се разположил някакъв чуждестранен паноптикум, в който имало сандъци от прозрачно стъкло с восъчни фигури на Ботев, Хаджи Димитър, Петьофи и др. Отишла да го види и Венета. Щом застанала пред сандъка с фигурата на Ботев, тя започнала да бледнее и се строполила безчувствена на земята. Свестили я присъстващите и искали да я отведат до дома й, но тя отказала. А изкусно направената восъчна фигура представяла смъртно ранения Ботев със струяща кръв над окото, опасваща бялата му шия. Отпосле всеки ден, докато паноптикумът стоял в Търново, Венета отивала в него и безмълвна стояла пред восъчната фигура на Ботев.”

Легендата

за живия Ботев

е жива и днес

Преди няколко години получих писмо от Илия Василев Вишков, жител на дряновското село Гостилица. “През 1959-1960 г. бях в гр. Хасково - пише той. - Там някои мои познати ми казваха, че Христо Ботев бил още жив в Турция на 112 години. Там имало някакъв човек, който нищо не говорел освен това, че се казва Христо и от време на време рецитирал стихотворенията на Христо Ботев.”

Народът не може да приеме, че Ботев го няма.

Нужен му е да крепи неговия дух в сегашното бездуховно време.


Какво четем:

🔴 Вижте Стария град в Несебър от 1000 метра височина (Видео)

🔴 Стоянка Мутафова: Не може да сме народ без памет – гневна съм. Да живее България!

🔴 Левски в образ и подобие - отново в Конака

Източник: 24 часа



Коментари



горе