"Смъртта би била по-приятна"


Под игото, или присъствени страници от едно кърваво съжителство с характерни примеси на робско владичество

Понеже отдавна е прието на тази страница честността и историческата справедливост да са водещи, се налага първо да призная, че поради върховна досада няма да се занимавам подробно с въпроса за робството, владичеството, съжителството и присъствието в ония четири и половина века - от 1422 г., наверно, до 1878 г., които обичайно назоваваме "под игото"; досадата ще бъде пояснена надлежно по-долу. Нека краткият и накъсан, понеже страницата не е разтегателна, исторически разказ сам да свидетелства за това страшно време.

Подробно не, но накратко със сигурност трябва да се почне с логичната подредба на понятията, които най-точно описват все същото това време от края на царуването на цар Константин Срацимир (1397-1422) до края на Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. Досадата обаче няма как да бъде пренебрегната нацяло, заради примитивното използване на тоя въпрос за разрешаване на животрептущите политически проблеми на съвременните ни властници; точно такава политическа заръка изпълниха, както се оказа, две високопоставени образователни чиновнички - заради което по-високопоставената бе наградена с правото да напусне сама, вместо да бъде уволнена по непригодност, както би било справедливо. И всичко това за да може генерал-губернаторът да се появи величествено като deus ex machina и да въздаде справедливост; и той ще продължи все така докато не покажем недвусмислено, че не хващаме вяра на подобни примитивни представления; вече се отказахме да ядем доматите с колците.

Няколко бързи и безхитростни чисто научни съображения ще ни помогнат да сложим ред в системата от понятия, които описват времето на под игото. Понятието "османско владичество" и неговият пълен синоним "турско владичество"* може да се ползват, разбира се, но тогава ще възникне едно непреодолимо неразбирателство; наложително е да съществува научно понятие, което да разграничава владеенето на друга народност в случая когато те двете, владеещ и владян, са на едно и също равнище на обществено развитие (каквото за българския народ е времето от 1018 г. до 1185 г., т. е. времето на византийското владичество), от случаите, при които владеещият етнос е неизмеримо по-изостанал, на по-ниско стъпало на обществено развитие е (както е това за времето на турското владичество). В тази връзка понятието "турско робство"** се оказва научно по-точното. От разликата в обществено-икономическото развитие зависят преобладаващо най-важните белези на все същото това владеене.

Още едно пояснително езиково основание трябва да се приведе непременно. Съвременната ни представа за значението на думата "робство" определено няма да ни занимава; тя не е от съществена важност. Понятието "турско робство" е исторически образувало се и нас днес трябва да ни занимава единствено какъв смисъл са влагали в него непосредствените свидетели на тези събития; разглеждайки техните свидетелства като исторически извор, ще трябва да се съгласим, че те най-точно са можели да определят своето време. Преклонението, което несъмнено изпитваме към делото на българските възрожденци, които въздигат от пепелта българската народност в края на ХVIII в. и в последващите десетилетия ни задължава без колебание да ползваме създаденото от предците ни понятие, което характеризира тяхното време; твърде дребни и исторически незначителни сме, та да си позволяваме да поправяме титаните на Българското възраждане.

Понятието "турско робство" не е, както днес се твърди наукообразно, емоционално, ненаучно и подходящо единствено за публицистични и литературни текстове и в разговорната реч. Освен нуждата да се обособи самостоятелно научно понятие за владеенето на един народ от друг етнос, стоящ на значително по-ниско стъпало на обществено развитие***, знаем съвсем точно и какво живелите под игото разбират под понятието "робство" - "неманье свобода; робуванье; неволи, неволничество" (Найден Геров 1904; макар и издаден сравнително късно, този труд отразява значително по-ранни представи). Точно така, "неманье свобода" и нито робство в Римската империя, нито робовладението в Новия свят, нито нищо друго; това нашите възрожденци разбират под "робство", това значение влагат и в понятието "турско робство". Това ще разбираме и ние.

А какво тогава да правим с вече споменатото робство в Римската империя, с робовладението в Новия свят и пр. Нищо съществено няма да правим, българският език ни е поразглезил поради високата си степен на развитие. Във всички езици съществуват милиони думи, които имат повече от едно значение и нищо страшно не е произтекло от това; а и нали уточняваме робството с нарочно прилагателно. В Османската империя съществуват масово и рамо до рамо и общото, и по-тясното значение на понятиего "робство"; няма да представлява никаква трудност те да се отличават според контекста с подобаваща лекота. Така "турско (османско) робство (иго, владичество)" всъщност се явяват синоними, допустими за равностойно ползване както в научната, публицистичната и литературната реч, така и във всекидневието; това е . . .

* * *

Безправието на българите в Османската империя тук често е обсъждано (вж. Свързани текстове), но днес чрез подбрани части от исторически извори ще е добре да видим как съвременниците са видели робството; при това робството и като "неманье на свобода" най-общо, и като обществено-икономическо явление в частност. Този преглед ще е принудително примерен, кратък и определено непълен, както вече стана ясно, поради което ще оставим свидетелствата на изворите без особен коментар; със силата им на исторически извор би трябвало да са ни достатъчни.

Значителният брой извори за същинско поробване на българи от завладените земи през втората половина на ХIV в. и до началото на ХV в., т. е. във времето на османското завоюване на българските земи, няма да ни занимават сега, освен като сравнение, защото по този въпрос съществува сравнително единомислие; друг път ще е поучително да се върнем на този въпрос.

На 3 февруари 1443 г. инокът Бартоломео де Яно, преминавайки през Балканите, ни уверява в писмо писано на тази дата, че "от 6 години насам турците са отвлекли от християнската земя [на Балканите] повече от 400 хиляди християни, заробили всички, погубили и унищожили множество от царствата и областите [на Балканите] . . . като не смятаме старите и болните [балкански християнски обитатели], които убили и обезглавили, понеже не можели да ги откарат . . .".

"Ние го видяхме [това] - продължава инокът - дори със собствените си очи и го наблюдаваме и сега. За този, който види това, от жалост смъртта би му се видяла по-приятна . . . Особено пък клетите християни и християнки, отвеждани в робство [съединени] с въжета, железни вериги, навързани по двама . . . християни на брой 6000 [души] . . . Безропотно, както се води добитък на пазар, те [заробените християни] плачат и пъшкат жално, като молят за божия милост и просят помощ от християните, откъдето и да минат, без някой да смее да им продума и една дума. И християнските търговци ги оплакваха, а и ние, които наблюдавахме с мъка голямата жалост и смут на християните, които се озъртаха за милост, мъка и съчувствие към тях. Видяхме и малки деца, и девойчета, водени и носени в кафези, както се носят птици за продан . . . Много жално е за гледане. О, жалостен взор! О, тежка, печална и жална мъка! Защото малцина от толкова много бедни християни се отказаха сега насила от вярата си и станаха много зли и жестоки сарацини."

(следва)

____________________

* Османският владетелският род (1299-1924) е етнически чист и принадлежи изцяло и винаги към турската народност, която към 1422 г. (и до първата половина на ХVI в.; вж. Д. Е. Еремеев 1971) е още в процес на формиране.

** Широко разпространеното днес твърдение "Аз не съм наследник на роби за да твърдя, че има турско робство" е примитивно, плиткоумно и политически обагрено, понеже обективната историческа реалност съществува независимо от личните ни предпочитания, освен когато я "създаваме" отново по користни подбуди.

*** Макар и в условията на смазващ гнет в Османската империя българите запазват обществено-икономическото превъзходство над поробителите си до Освобождението (при подчертана аморфност и размитост на самото понятие за господстваща народност в империята изобщо; тезата за господство на някаква мюсюлманска народност не може да издържи една настоятелна критика). Така първата българска печатна книга излиза през май 1566 г., докато първата турска печатна книга е от 1729 г., първата еврейска печатна книга, все в имперските граници, е от 1494 г., първата арменска - от 1565 г., първата гръцка - от 1627 г. Същевременно съвременната турска народност в значителна степен е производна от средновековното "османлия", при настойчивите опити за подмяна с изкуствено създаваното след 1860 г. "отоманец".


Какво четем:

🔴 Химна на България изпълнен от деца с увреждане

🔴 Войната срещу православието

🔴 Лимоновите кори гонят болката

Източник: СЕГА



Коментари



горе