Трябва незабавно да оградим границата на България! Няма кой да ни чака


Полк. Юлий Георгиев е дългогодишен служител в българското контраразузнаване. Има висше икономическо и журналистическо образование. Бивш директор на Националната служба за сигурност, експерт по проблемите на сигурността, хоноруван преподавател в УНСС, създател на учебната дисциплина "Управление на риска в сигурността" в България, професор хонорис кауза на УниБИТ, член на УС на Национална Асоциация Сигурност.

- Г- н Георгиев, от лятото на 2015-а Европа е изправена пред едно от най-големите предизвикателства след Втората световна война – неконтролираният мигрантски поток, който е заплаха както за културната идентичност на Европа, така и за националната сигурност на европейските държави. Редица страни вече издигат огради или връщат контрола на шенгенските граници. Закъсняла ли е тази реакция? Предполага се, че терористите вече са проникнали в Европа.
- Това предизвикателство винаги го е имало по простата и разбираема причина - стремежът на човек да търси по-добра среда за живот. Западна Европа в този смисъл от много години насам е привлекателен център за хората от Третия свят и особено за бегълците от зоните на конфликти. Проблемът е, че този естествен миграционен процес сега се разви много стихийно и е с неизмеримо по-голям конфликтен рисков потенциал. Той много трудно би могъл да бъде овладян и поставен под контрол, поне докато европейските държави не формират адекватни способности за реакция в условията на възникналата криза.
Това, което можем да констатираме е, че предизвикателството много бързо се разви и се претрансформира отначало в риск на високо ниво, после в непосредствена заплаха и така се стигна до сегашното положение. Като междинен резултат имаме крайно негативна промяна на средата за сигурност и перспективата нещата да стават още по-критични. Това, което виждаме с очите си, е, че реакциите на властите и силовите институции са колебливи, нерешителни и те сякаш не са в състояние да се справят по категоричен начин с мащабите и динамиката на този процес. Поне такова впечатление оставят. Досега използваните механизми за приемане и интегриране на затворените общности от този тип също са трудно приложими и не бих казал, че ще бъдат ефикасни.

- Защо според вас?
- Тези механизми са ориентирани към създаване в приемливи срокове на условия за нормално съществуване, за трайна отседналост, ускорена професионална и езикова квалификация, успешно трудово ангажиране на емигрантите. Вътрешната структура на бежанския поток обаче сега е съвсем различна, да оставим настрана обема му. Семейните общности са по-скоро изключение, отколкото доминанта, преобладават младежите с очевидни консумативни и радикализирани нагласи, с друг манталитет. Те идват със съвсем объркани очаквания, повлияни от глобализираната масова култура, внушаваща им представи за една разкрепостеност и всеволност на нравите в европейското общество, за лесен достъп до благата на европейската цивилизация. Логично е да се мисли, че всеки опит на властите и органите на реда и сигурността да поставят поведението им в строги законови рамки ще тласне голяма част от тях към съпротива и към екстремистки и терористични изяви. Още повече, че предполага се, сред бежанците има хора, които идват в Западна Европа именно с тази цел, да се натурализират и да организират терористични атаки. Международните терористични организации едва ли биха могли да открият други по-благоприятни условия от сегашните. Но да се върнем към въпроса ви. Засилването на граничния контрол и въвеждането на ограничителни мерки спрямо бежанския поток, в т.ч. включването ни в Шенген, са необходима мярка, макар и доста закъсняла и в известна степен също проблемна. Това би допринесло за редуциране на риска и снижаването на неговото ниво, но само ако имаме удовлетворяващо общоевропейско решение на проблема, което към момента липсва.

- Вие сте автор на книгата „Управление на риска в сигурността“. Как си обяснявате, че редица западноевропейски страни и най-вече Германия подцениха риска, свързан с миграционния натиск? Защо бившите страни от Източния блок реагираха по-адекватно на ситуацията?
- Службите навреме сигнализираха за опасностите, свързани с бежанския поток, но анализите и прогнозите им не срещнаха нужното разбиране сред политическия елит. Вместо ранна превенция на риска, с което да се снижи нивото на опасността, ЕК и европейските правителства започнаха серия от безплодни дискусии и в един момент дори предпочетоха позицията на пасивни наблюдатели. Това е типично за модела на управление на ЕС - бюрократичен, бавноподвижен, тромав, бездействен, безплоден в много случаи. И затова сега народите им са поставени в положението да консумират на свой гръб нововъзникналите и свързаните рискове за вътрешната си сигурност около бежанския поток с всичките им вредни последици - влошаване на криминогенната обстановка, ексцесии, засилване на ксенофобията и евроскептицизма, на националистическите и екстремистки настроения и прояви. От тази гледна точка на нас ни се струва по-правилна реакцията на страните от Вишеградската четворка, но нека си го кажем направо, тя също е закъсняла. В „Управление на риска в сигурността“ на достъпен професионален език съм обяснил защо и как трябва да се реагира в подобни ситуации, благодаря за рекламата.

- Сред коментарите от различни гледни точки на новогодишните събития в Кьолн попаднах на едно твърде интересно: че случилото се е било тест дали сред мигрантската общност има информатори на германската полиция и служби. Помним, че полицията бе изненадана и не реагира адекватно. Съгласен ли сте с това експертно обяснение на случая?
- Не възприемам за достоверна тази хипотеза. Нека да бъдем реалисти.

- Като експерт по национална сигурност как оценявате мерките на България дотук и какво трябва да се предприеме занапред? Вишеградските страни например предлагат България да влезе в Шенген, да стане външна граница на ЕС и да изгради спешно защитно съоръжение и на българо-гръцката граница.
- Струва ми се, че ние вървим след събитията и прекалено лесно и бързо се съгласяваме с всичко, което ни налага Брюксел. Много бих искал поне веднъж да кажем „не“ и да помислим преди всичко за собствените си интереси. Създаването на защитни съоръжения на българо-гръцката граница е частично решение. Всъщност ние трябва да се оградим отвсякъде. Но като знам темповете, с които се ограждахме на границата с Турция, ми се струва, че пак няма да ни стигне времето. Нас просто няма кой да ни чака. Толкова ли е трудно да се прозре, че Германия и въобще цяла Западна Европа искат да трансферират обратно риска от бежанския поток към периферията на Съюза, в т.ч и към България. Да се разтоварят от тежестта на проблема, прехвърляйки ни го. Нима ние си нямаме свой изключително опасен и задълбочаващ се вътрешен проблем, за който избягваме да говорим, да не би случайно някой да ни каже, че не сме достатъчно толерантни. Проблемът с интегрирането на циганския етнос в много аспекти - цивилизационни, урбанистични, трудово-професионални,социални, образователни, демографски и др. е напълно съизмерим с този за бежанците и очевидно е непосилен за нас в сегашните условия. Какво ни пречи да го поставим открито и да настояваме за солидарно участие в решаването му на общоевропейско равнище наред с бежанския (миграционния ) въпрос? Нали в това трябва да се изразява солидарността, не само в приказки. Що се касае до засилването на връзките ни с Вишеградската четворка, това май е единствения лъч на надежда към търсенето на по-добри и разбиращи ни партньори в ЕС, не трябва да пропускаме тази възможност.

- В едно интервю преди повече от 10 години казвате, че българските служби работят активно срещу заплахата от ислямски фундаментализъм. Сега бихте ли дали отново толкова категоричен отговор?
- Не съм променил мнението си, работи се активно. Друг е въпросът защо ги няма очакваните резултати. Специалните ни служби не могат да формират решенията по националната сигурност, тяхната роля е в това да информират правителството за негативните явления и процеси в средата за сигурност и евентуално да им въздействат конструктивно със свои методи и средства, ако получат съответните директиви за това. Дори и много да го искат те сами няма как да променят линията, очертана им в рамките на политиката за сигурност на държавата. Това напълно се отнася и за проблемите на противодействието на ислямския фундаментализъм и свързаните с него външни влияния, достигащи на моменти до пряка намеса във вътрешните ни работи.

- След случая „Местан“ ваши колеги заявиха, че и в областта на националната сигурност България е разграден двор! Кои са основните причини, които ни докараха дотук?
- Това е обширна тема, едва ли е за едно интервю. Но, ако се опитаме да синтезираме, за да стигнем до някакво що-годе по-обстойно и относително точно заключение, бих могъл да кажа, че сегашното ни състояние е резултат от непрестанни негативни натрупвания във времето от 25 години насам. Очевидно е, че не само институциите за сигурност, но и цялата ни обществена система е прогнила от проблеми, които нямат лесно решение. Както се вижда досега опитите за разсичането на този „Гордиев възел“ не доведоха до успешен резултат и положението няма да се промени така лесно. Няма как един системен проблем да има решение без държавно регулиране, планомерно ресурсно осигуряване, системен и стратегически анализ. Без добре обмислени и реализирани на тази основа систематични последователни действия. Без въвеждане на известни ограничителни и принудителни мерки. А това противоречи на платформата на неолиберализма, наложена като официална идеология, която се свежда до минимална намеса на държавата, крайно либерализиране на отношенията в обществото, стриктно спазване на демократичните принципи и норми. Освен това, каквито и реформи да прави едно правителство, те няма да постигнат цялостно и трайно решение по простата причина, че правителствата са с ограничен мандат и така сме се забатачили, че непрекъснато се блъскаме в бетонна стена. Нужен ни е друг подход - да се обединим около идеята за държавно възраждане и на програмен принцип да планираме действията си за период от минимум двадесет години, като се съобразяваме единствено с националните си интереси. Във всички области, не само в системата за сигурност, иначе загиваме като държава.Това е назряла необходимост, независимо дали се възприема като такава от тези, които определяме сега като политически елит.

- Виждате ли връзка между състоянието на специалните служби и негативните доклади на Брюксел?
- Нещата са взаимно обвързани, но специалните служби не са решаващият фактор, който да влияе на съдържанието на мониторинговите доклади. Службите са обикновен инструмент за реализиране на политика, нищо друго.

- Вече 25 години в МВР все се правят реформи, но нивото на националната и на гражданската сигурност не става по-високо. Вие какво бихте предложили на министър Бъчварова сега?
- Това, което е възможно да се направи в рамките на самото министерство, е да се рационализира вътрешната структура, да се ускори времето за реакция и да се повиши качеството на тази реакция. Необходими са усилия за организиране на постоянно наблюдение и превантивно въздействие върху условията и процесите в средата за сигурност, за осигуряване на чувствителна актуална информация и използването й в реално време. Знае се колко трагични са нещата около броят и качеството на полицейските информатори и причините за отказа от съдействие на органите на реда. Прекали се с истериката срещу агентите на ДС и ето го резултата, за което предупреждавахме, но нямаше кой да ни чуе. Това заедно с нарушената приемственост и мотивация на служителите, непрекъснатото пласиране на свои хора за началници от партиите на власт при пренебрегване на изискванията и критериите за подбор и кариерно развитие, както продължаващата практика да се прехвърля отговорността от ниските и средните нива на по-високите нива, открояват съществените рискови области. Но, каквото и да се прави, въпросът пак опира до пари и ресурсно осигуряване, до задънена улица, което ме спира да бъда оптимист за успеха и на сегашната реформа.

- Разбра се, че новопостъпващите служители в МВР ще взимат 12 заплати обезщетение, а не 20, както досега. Какво ще е отражението на тази мярка върху бюджета и върху качеството на кадрите във вътрешното министерство?
- Приемам тази идея като опит да се защити накърненото от протестите на полицейските синдикати достойнство на политическото ръководство на МВР. Прекалено отдалечен е времевият хоризонт за постигането на някакъв осезаем ефект от реализирането на тази идея. Знае ли някой какво ще стане след 30 годин. Съмнявам се.


Какво четем:

🔴 Вазов е обсебен от Евгения Марс

🔴 И българските народни танци отпадат по новия образователен закон

🔴 Чудото сребърна вода

Източник: epicenter



Коментари



горе