Децата на България измират, държавата нехае!


Наскоро една българска жена, социален психолог и депутат – д-р Султанка Петрова каза: „Децата на България измират пред очите ни!..” Това страшно прозрение е стряскащо не само като цитат, но за жалост – като съдържание. Да, децата на България измират с рекордите на нечувана детска смъртност. А други, живи и жизнерадостни деца, имат лошата съдба да са се родили в семействата на безотговорни биологични родители;  на осиновители-зомбита и жалки парвенюта - зли и завистливи, некадърни, но самочувствени кариеристи, алчни да имат "всичко"; или попадат при приемни семейства, които искат пари, но не отдават любов, защото не са способни на такава.
И тези деца, също "умират". И твърде често те умират по-страшно от мъртвите, защото душата им агонизира, докато пълни идиоти рушат Аз-а им, огорчават детството им, трият цветовете на дъгата и помрачават лъчите на слънцето в сърцата им.
Ужасно е да се родиш, или да попаднеш при неподходящи родители! Окичени със званието "родител", тези хора упражняват жалката си природа върху съвсем невинни детски души! И неволно, или съвсем старателно, ги моделират в...себе си. Злото поражда зло, а насилието - насилие. При това положение защо се чудим, че духовните идиоти се множат като хлебарки?! Те не са се родили такива, някой ги е превърнал в "матрицата" си!
Агресията между децата расте с всеки изминал ден. Деца убиват деца. А възрастните, какво друго им остава, освен поне за назидание да въздадат справедливост. Прави ли това българският съд като законов и морален стожер на обществото? – Не, категорични са родителите на децата-жертви. Специално за „България СЕГА” разговаряхме с част от хората, които организираха пресконференция по темата. 

Депутатът д-р Султанка Петрова от ВМРО:
 


Султанка Петрова

Д-р Султанка Петрова бе сред инициаторите на пресконференция в БТА, зловещо кръстена „Забравени досиета”. Нейна тема бяха съдебни досиета за престъпления с деца, в това число - убийства, които остават ненаказани и събират прах в папките на следствието. На практика това е отказ от правосъдие, който родителите на децата-жертви не могат да приемат. Д-р Петрова се ангажира и с организирането на Кръгла маса по тази тема в Правната комисия на парламента.Народната представителка е председател на Националната женска организация на ВМРО, Патриотичен фронт. Ето какво каза специално за читателите на в. „България СЕГА”.

-Д-р Петрова, последните седмици обществото е буквално залято от новини за престъпления, насилие и агресия. Какво се случва в България?

- ВМРО, която представлявам, от години предупреждава за безнаказаната битова престъпност в страната. Особено в малките градчета и села. Там няма контрол, полицейското присъствие е много слабо, или неефективно. Поводът за пресконференцията в БТА бяха децата-жертви, но в малките населени места най-уязвими са възрастните хора. Тях ги ограбват, бият, изнасилват...Срамно е дори човек да чете показанията на заловените престъпници – за какви изстъпления над стари хора става въпрос! Затова във ВМРО отдавна говорим за местни формирования в защита на хората. Такова вече има в с. Змейово и може да последват примера му и други села и по-малки градове. За съжаление проблемът не спира дотук. В България няма ефективна съдебна справедливост. Примерите за ненаказани престъпления, за неразкрити убийства, за рецидивисти на свобода, са безчет. Съдебните дела се бавят с години, подписват се споразумения с престъпници, като по този начин те се сдобиват с кратки присъди. Хората все повече губят чувството си на граждани, защитени от държавата – с две думи – нямат усещането за държавност. Ето примера с това, наръганото момче Тодор от Враца...Семейството е бедно – както разбрах родителите дори нямат пари за погребение на сина си. Хората се надигнаха и вие видяхте колко противоречиви бяха мненията само по този казус. Прокуратурата веднага бе готова да се огъне под натиска на общественото мнение, без да е готова по аргументиран начин да защити позицията си. Аз не знам криминално проявени ли са били биячите, нито дали и това момче не се е държало агресивно – нека това реши съдът. За мен най-ужасното от всичко бе да разбера, че едно младо момче е можело да бъде спасено от многобройните зяпачи наоколо, но те, вместо да се опитат да разтърват биещите се, просто са снимали побоя с телефоните си. Докато момчето издъхне. Това притъпено чувство на съчувствие и взаимопомощ у българите, направо казано дори – липсата на каквото и да било чувство на съпричастие към другия, разяжда обществото отвътре и на практика ние нямаме гражданско общество.  И знаете ли какво?! – Ние сякаш се избиваме помежду си, защото сме изгубили вярата си в институциите, призвани да бранят правата ни. Това е някаква парадоксална форма на отмъщение, която като бумеранг се обръща срещу самите нас. Някогашните патриархални форми на възпитание и образование са напълно разрушени, а на тяхно място се е настанил един съмнителен морал. Аз ще ви припомня за наръганото момиче от Перник. Тя също е непълнолетна, но е имала връзка с почти 10 години по-възрастен от нея мъж, при това рецидивист. Питам: Защо родителите на девойката, която е живяла в страх от него, не са потърсили съдействие от полицията? – Не мислите ли, че тогава нямаше да се стигне до подобна трагедия?! Подобен е случаят с малолетното момиче и кмета на Стрелча, когото обвиниха в сексуално насилие. Този мъж е бил близък и с майката. Получил е инсулт, разбрах, твърди, че е невинен...Каква е истината? – Често си задавам този въпрос и вие виждате, че пресата излиза с десетки версии, а от полицията мълчат, или нескопосано опровергават медиите, докато друг нещастен случай измести интереса от предишния. И така ние живеем в един омагьосан кръг от ужасите, които сами творим. От години  у нас стават и показни убийства, и просто ние живеем в един постоянен трилър. Според мен един от големите проблеми е прагът на обществена чувствителност към актовете на насилие. Залети от информацията за престъпленията, ние започнахме да свикваме с насилието като част от ежедневието си. Един от основните проблеми престъпниците да не получат справедливо наказание е корупцията в съдебната система.
Тя е бич за цялото общество, защото в един момент ще се окаже, че у нас просто няма държава. Иначе как да тълкуваме ставащото от години  – че онези, които творят закона, го нарушават  и се чувстват недосегаеми?!
 
-А какво ще кажете за деинституализацията на социалните домове за деца? Не продължава ли техният живот под по-голям риск при непроверени приемни родители и осиновители? Всеобщо е впечатлението, че социалните работници са слабо подготвени, морално немотивирани и че се упражнява слаб контрол над децата в риск... Нерядко, вместо да бъдат спасени, те стават жертви на престъпления именно в новата среда...

-Аз бях сред вносителите на предложение за пълен одит на Държавната агенция за закрила на детето – не само във финансов аспект, но и като съответствие в обществото. Убедена съм, че дейността на тази агенция не е на ниво. Извращенията са много и за мен те са престъпления. Особено тежък е въпросът с приемното родителство, което често се използва с материална цел от непроверени в морално отношение хора и цели организации, от рода на фондации и пр.; в много случаи приемното родителство е направо криминализирано чрез подставени лица и се усвояват средства по европейски програми, които не отиват при децата! Това е страшна спекула. Страшно е дори да изрека какво произнесе на глас един представител на неправителствена организация за защита на децата: „В България се търгува с деца!” Тези думи, които цитирам, в началото ме стреснаха и ми се сториха пресилени, но откакто се занимавам с този въпрос, те не ми дават мира нощем, защото се оказаха жесток, непростимо жесток и срамен за обществото ни факт!
-Търговията с деца очевидно е още една „болест” на европейската „цивилизованост”, защото според статистиката откакто трае бежанската вълна в Европа, са изчезнали безследно над 10 000 бежанчета...

-Да, чух това и от тази статистика на човек му настръхва кожата. Та това доказва пълния крах на европейските ценности за хуманизъм. И по-страшното – декларира пълното надмощие на престъпния свят над институциите. Трафикът на деца вече не само не може да бъде овладян, ами безнаказано е създал свои лобита и механизми да заобикаля закона. На практика всичко това  е станало възможно от пълното нехайство на държавните институции за работа с деца.

Адв. Яничка Методиева: Имаме си безконтролен съд и магистрати без души!
 


Адв. Методиева

Адвокат Яничка Методиева от години се занимава с дела за смъртта на деца, които са прибързано обявени от следствието за самоубийци, макар нищо да не доказва това. Родителите на тези деца, обратно, са убедени, че те са убити. Сами разследват, правят догадки, плащат на частни детективи да свършат работата на следователите в полицейските управления, защото последните се държат с тях надменно и не им дават никакви сведения. Те май няма и какво да им дадат?!? – Без мотив се отказват следствени експерименти, ексхумации и др. експертизи, поискани от роднините на жертвите.
-Адв. Методиева,  нагърбили сте се с нелеката задача да бъдете едновременно разследваща и адвокат?..
-Налага ми се да пътувам, да търся хора и начини да доказвам тезите си, въпреки нежеланието на магистратите да се „усложнява” процеса. За тях е „усложнение” всяко искане за експертиза, която би доказала една по-различна от тяхната – т.е. „лесната” версия, с която са решили да приключат случая по най-бързия начин. По един от казусите, върху които работя, става въпрос за 17-годишно момче – Кристиян Тодоров – дете от прекрасно семейство, което живее на първия етаж на висок блок в столичния кв. „Толстой”. Един ден през 2012 г., вместо да се прибере в дома си, където го чакат за обяд, с тежка раница на гърба и чадър той продължил да катери етажите и после е намерен долу на плочника пред блока мъртъв. Версията на полицията бе самоубийство. Моята и на родителите – убийство. Кристиян е хвърлен от високото. Предполагаме, че  е станал свидетел на нещо, което не е трябвало да види. Хората в блока свидетелстват, че на междуетажие по високите етажи, са виждали игли и спринцовки от наркомани. Самият Кристиян не е наркозависим. Възможно  е да  е видял нещо и затова да са го блъснали. В продължение на година след смъртта му, някой късаше некролозите на момчето във входа, в който е живял. Докато друг младеж не се хвърля от балкона на дома си долу. Бил  е студент по медицина, наркозависим, леко психо. Със смъртта му вече никой не къса некролозите на Кристиян. /?/ Възниква хипотетичният въпрос: Има ли връзка между двата „летежа”?! Парадоксът е, че това не е първото хвърляне отвисоко в този блок, който парадоксално по соцвреме  е построен за семействата на летци. В този блок са политали отвисоко и други хора. Но никой не тръгва да разследва защо там се случват тези нещастни случаи. Врачка ли да попитаме дали става въпрос за черна прокоба, или за психопат-сериен убиец?! Аз просто нахвърлям въпроси, следи, по които би трябвало да тръгнат разследващите, но те не искат и да чуят нашите догадки. Искате ли да ви кажа един парадокс?! – Кристиян пада долу с раницата  и чадъра. Не е ли логично, че при огледа на якето на момчето, трябваше да открият ключовете и личната му карта?! – Ами не, не ги откриват. Тези веществени доказателства бяха намерени на 81-ия ден от смъртта на момчето. Вие можете ли да ми обясните логиката на този факт?! – Изобщо, има ли такава?! И никой не се чувства длъжен да ни обясни защо едва тогава намират ключовете и картата на Кристиян?! Случаят е от 2012-а, сега сме вече 2016-а и още не е назначен следствен експеримент, за да видим права ли е онази прокурорка, която си е направила някакво „съчинение по картинка”, като обяснява как тялото  е паднало, как се е ударило в козирката на блока и после е отскочило и пак е паднало...” Знаете ли какво костват тези „съчинения” на родителите на жертвите?! – Затова казвам, че живеем в някакъв абсурд, утвърден за нормален от магистрати без души!..
Бащата на наръгания абитуриент Мишел Коцев – Иво:
„Дали сънуват мъртвите?!...”
Преди близо 2 години, през март смъртоносно е наръгано  момче от Плевен, което само след месец и нещо щеше да  бъде абитуриент. Мишел Коцев  е единствено дете на баща си Иво. Подсъдим за убийството му е Мирослав Димитров, който първоначално бе осъден само на 6 години затвор. Делото премина през толкова въртели на защитата на подсъдимия, че козните на съда предизвикаха силно негодувание в социалната мрежа Фейсбук. Приятелите на Мишел, които със собствен труд направиха паметна плоча на лобното му място и страница във Фейсбук „В памет на Мишел”, започнаха открито да атакуват правосъдната система, тъй като адвокатът на убиеца поиска деянието да бъде преквалифицирано по чл. 119 от НК – т.е. да мине за неизбежна самоотбрана. И трите свидетелски показания са, че Мишел е паднал на земята, а тримата – убиецът и помагачите му продължили да го бият и ритат.
В крайна сметка съдът вдигна присъдата на убиеца на Мишел, но остана горчилката от липсата на справедливост и най-важното – липсата на...Мишел! Едно българско момче, което не можа да стане абитуриент, заради агресивен хулиган на неговата възраст.
На стената на Фейсбук профила си опечаленият баща на Мишел е написал: „Дали сънуват мъртвите?! Дали...?! Когато живите над гробовете плачат... Дали от сълзите при тях вали? Дали за тях свещите нещо значат?! Дали лицата ни си спомнят още? И липсва ли им нещо от света, който сега с молитва иска прошка за закъснелите си думи и дела... Дали някой там сънува мен? /Защото в моите сънища не идва.../ Усеща ли, от своето небе, как днес ми липсва, липсва.. .Липсва!...”. В разговор с репортер призна откровено: „Нищо не може да ми върне Мишел. Единствената ми утеха е работата – дърводелец съм по професия. Но човек никъде не може да избяга от мислите си. Питате ме какво наказание искам? Искам наказанието, след което това момче да не излезе на 23 – млад мъж, в разцвета на силите си, и готов да заживее сякаш нищо не се е случило!... Не мога да приема, че това ще бъде справедливо, когато моето дете гние под земята! Невинно посечено от един хулиган, за когото магистратите измисляха съдебни вратички да бъде почти изцяло оневинен за престъпното си деяние! Мишел е моят единствен син, но можеше да бъде детето на всеки от вас! В това е смисълът на справедливостта – тя да е моралният аршин за всеки от нас, за доброто на всички. Защото днес е с моето, но утре това може да се случи с вашето дете!...”.

Еми Мариянска,
за в. „България СЕГА“  


Какво четем:

🔴 Четиригодишен живот в открито море през погледа на един пианист

🔴 Гурбетчии строят къща за семейство, живеещо с 8 лева на ден (ВИДЕО)

🔴 В Батак всеки знае – свободата не се дарява

Източник: България сега



Коментари



горе