Когато евреите забравят Бухенвалд, тогава и ние ще забравим Батак


Васил Василев, председател на Общобългарски комитет Васил Левски в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Проектите за нови учебни програми за шести и осми клас на МОН предвиждаха „История славянобългарска“ да отпадне от програмата по литература и да бъде заменена с „Робинзон Крузо“. Произведенията пък на Добри Чинтулов „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Къде си, вярна ти любов, народна?“ също трябваше да отпаднат от часовете по литература за шестокласниците. Какви поражения би нанесъл опитът за реформа в образованието, който беше направен, върху съзнанието на подрастващите българи? От кога трябва да започне патриотичното възпитание? Малки ли са децата в шести клас, за да учат „История славянобългарска“? отговорите на всички тези въпроси ще търсим в следващите минути. Г-н Василев, какъв е вашият коментар за предложените промени в учебните програми по литература и история? Знаете, ставаше дума за знакови български произведения.
Васил Василев: Аз мисля, че всички разбират какъв е проблемът, но никой не смее или не иска да го каже. Проблемът е в силното, мощно, остро турско влияние за заличаване на определени моменти от българската история, които не се харесват на неоосманистката доктрина. Обстоятелството, че шефът на кабинета на министъра на образованието е била уличена като турски шпионин от ДАНС и в продължение на години, откакто съществува това правителство, тя очевидно е вършила тази черна и подмолна работа в пълно противоречие с нашите правила, с нашия национален дух, с нашето достойнство, и се стига до един резултат, в който тези хора, ако продължават да бъдат на власт, те утре ще забранят и Левски и Ботев.
Водещ: Смятате ли, че с подадената оставка и със смяната в ръководството на Министерството на образованието проблемът ще бъде туширан?
Васил Василев: Сигурно затова е направена тази смяна, за да бъде леко замазано огромното недоволство. Представете си и Карлово, и Сопот, и Калофер въстанаха срещу това нещо. Разбира се, че управляващите искат да си запазят властта и направиха една рокада, заради този проблем, който възбуди общественото мнение и го настрои толкова силно срещу образователната схема и деградацията на българското образование. Това беше като че ли един опит, и това си е един опит за туширане на това огромно обществено недоволство.
Водещ: Как гледате на опита за подмяна на термина „робство“ с думата „съжителство“?
Васил Василев: Когато евреите забравят Бухенвалд, тогава и ние ще забравим Батак. Когато арменците се откажат от геноцида, тогава и ние ще наречем робството съжителство. Това са измислици на плоски мозъци, на хора, които не са в състояние да разберат какво представлява историята. Те не могат да разберат, че историята не е робиня на политическата конюнктура, а те са нейни слуги, на историята. Те не могат да разберат, че пред политиците има два пътя – или да влязат в историята, или да бъдат изритани от нея, в много голяма част направо на боклука. Не може розовите перденца на съжителството да устоят на фона на тъмно червената кръв, която българският народ е пролял. Историята не е метреса на политиците. Те могат да бъдат само нейни слуги, но те не могат да я командват. Историята е многократно, ясно наречена „робство“. Някои хора злоупотребяват с аргумента, че българите не са били роби, защото са имали имоти, земя и къщи. Къщите се рушат, тухлите, кирпича пропада. Те са взимали най-ценното, което хората имат – децата им. Еничарският данък, девширмето. Това е робство. Да вземеш на човека най-скъпото, което има – детето му. А това, че имал някаква друга материална собственост, това ли има значение, когато се говори за терминологията на „робство“ и когато се подменят терминологията на цялата плеяда български възрожденци. Кой говори за робство? - Левски. Кой говори за робство? - Ботев, Вазов. Съизмерими ли са те с днешните политически нищожества, които се опитват да подменят историята, за да бъдат угодни на Турция или на Саудитска Арабия, или на някоя друга държава.
Водещ: Посегателствата върху историята за съжаление са немалко, но пък обективният прочит се крие в документалистиката, тази документалистика, която се съдържа и в изложбата „Васил Левски – символ и епоха“. Кажете ни какво всъщност представя изложбата, която се открива в НХГ?
Васил Василев: В нея сме се опитали да покажем немалко неща. За нея мога да говоря с часове. Тя има и образователен, и възпитателен характер. Тя идва да покаже с картините, които в продължение на 116 години са рисувани от български художници за Левски, с неговия образ - от създаването на революционните комитети до последната картина, която е завършена сега, 2016 г. от проф. Вълчев от Художествената академия - как българските художници, елитът на българската нация е виждал Апостола. Затова е много интересна изложбата. Защото в нея са събрани най-хубавите картини, които са нарисувани от българските художници в продължение на тези 116 години от музеи и галерии в цялата страна. Но за нея има нещо много, може би също особено интересно, че в рамките на изложбата, ще има 4-5 спектакъла. Има една театрална постановка на разпита на Левски пред турския съд, абсолютно автентичен документален текст, изваден от турските архиви, които някога са иззети от българското разузнаване през 31-ва година от Истанбул. В тази театрална възстановка, която е режисура на Асен Шопов, а в главните роли са Веселин Плачков и Васил Михаилов, се вижда страхотният сблъсък между един свръхчовек, какъвто е Левски, който в един момент, когато всичко се е разпаднало, хората, на които е вярвал, го изоставят, когато мрежата, която е изграждал толкова години, се разкъсва и се разпада, когато той знае, че го чака бесилото и че то вече се строи, той намира тези сили, свръхчовешки сили в себе си отново да направи всичко, за да запази каквото може от организацията и не издава нито един човек при онези изтезания, при онзи натиск, на който е подложен. Как е могъл този човек да го направи, да издържи и да отиде със спокойна съвест към бесилото? И съпоставката на тези автентични истински думи, които Левски е произнасял, с образите на Апостола, видени именно от най-талантливите български художници, е нещо за мен много силно.
Водещ: Всъщност тази изложба, надявам се по един категоричен начин дава отговори на въпроса робство или съжителство. Нека да оставим това на преценката на всички зрители, които могат да видят изложбата до 20 март в Националната художествена галерия. Както и вие казахте, ще има възстановки в рамките на изложбата, които ще бъдат на 6 и 7 февруари и 13 и 14 по наша информация.
Васил Василев: Да, от 11 часа. Местата са много малко, защото залата е тясна, но това е залата, в която се предполага, че е бил процесът срещу Левски, защото той е бил в същата сграда. Там е бил конакът, отдолу все още са запазени зидовете, които ограждат килиите, в една от които е бил Левски. Ние се постарахме действително да бъдем в залата, в която според исторически възстановки се смята, че е протекъл процесът. Така че всичко е абсолютно автентично, истинско и неподправено и вижте тогава дали е робство или е съжителство.
Росица АНГЕЛОВА

© 2016 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях


Какво четем:

🔴 Тепе над времето

🔴 Имаме ли нужда от Ансамбъл "Филип Кутев"?

🔴 10 цитата за България, с които да се гордеем

Източник: Фокус



Коментари



горе