"Дайте ми още малко живот"!


- Снощи беше премиерата на възстановката на следствените разпити на Левски в бившия турски конак, сега Националната художествена галерия. Театралната миниатюра от 40 минути е дело на големия режисьор Асен Шопов. Въздействието върху публиката е неописуемо. Дъхът спира, кагото слушаш последните думи на Апостола пред турските съдии.  Как се роди тази идея, г-н Василев?


- Театралната възстановка, която направи режисьорът Асен Шопов, е уникално нещо. Тя ни показва как Апостола е съумял да издържи в онези години, когато е предаден, заловен, когато съратниците му са вкарани в затвора, някои вече са обесени, делото е разсипано, комитетската мрежа е разгромена, а него го чака бесилката. И как този човек, от когото турците са искали само едно малко нещо - да клекне, съумява да издържи, да победи на практика империята, да ѝ се противопостави и да не се поддаде на трепета, който съществува във всеки един човек – „дайте ми още малко живот”.

- И така ли стигнахте до идеята, че това би могло да се изиграе и да се представи заедно с изложбата „Левски – символ и епоха”, която е наредена, и вече може да се види в няколко зали на Националната галерия?


- Да, и мисълта ни беше – как само би изглеждала една такава възстановка в намиращия се някога на същото място, където е днес Художествената галерия, турски конак. Може би точно на този етаж и в този ъгъл преди точно 143 години е бил разпитван Апостола, знае ли човек... Аз ходих долу в подземията, където още стоят зидовете от стария конак, където са били килиите на осъдените, и където вероятно е бил Левски.


Започнахме разовор с Асен Шопов, на когото искрено благодаря, че се зае да направи тази театрална възстановка. В нея той ангажира най-добри имена на българския театър – Васил Михайлов, Борис Луканов, Богдан Глишев и Иван Несторов, а в ролята на Левски е младият и много талантлив Веселин Плачков. Ето как се получи едно съчетание между изобразителното изкуство – неговата мощ, неговото безспорно влияние и театралното изкуство, но на базата на историята, на документа.

И когато това нещо е представено по един съвършен начин, и когато е в залата, мястото за което се предполага, че е бил разпитът му – всичко това е страхотна символика, събрана на едно място.

 

Протоколите от разпитите на Левски започват с: Какво е името ти, и завършват със смърт чрез обесване. От първата дума пред съдиите става ясно каква личност е обвиняемият: Обикалях, за да давам упование на българите. Представете си, опитайте се да се поставите за миг на неговото място. Предаден, ранен, изоставен, сам пред народната вяра и Бога, този свръхчовек брани делото, не себе си. Не издава никого, не разкрива нищо, не трепва за миг...Свободата и народното достойнство са за него много,много по-ценни от времетраенето на живота. Той знае, че целта не е само да го убият. Турция иска преди това той да рухне, да се покае, да признае всичко, да разкрие всички, да склони глава, да проси милост и още мъничко живот. Цяло Българско ще трябва да види, че борбата е безсмислена, съпротивата е смазана, свободата и вярата илюзорни, щом най-големият, баш бунтовник, бъде пречупен и унизен.Вместо това, Империята като че ли рухва от сблъсъка с този човек. Процесът е камъчето, което обръща каруцата на султана. Три години след него пламва Априлското въстание. След по-малко от две години идва Свободата. Апостолът посмъртно побеждава Империята.

- Документите от следствените разпити на Апостола, от които ние черпим сведения днес, са истински - записвани са от турски писар. Не са много хората, които знаят как те са стигнали до България. Каква е тяхната история?


- Благодарение на запазените архиви, навлизаме в непокътнатата реалност. Всяка дума на Левски, всеки въпрос на съдиите по време на петте разпита на 5, 6, 7, 8 и 9 януари 1973 г. са записвани най-добросъвестно от турски писар. Високата порта е искала да проумее що за човек е този дякон, тръгнал да събаря сам цяла империя.

Папките със записите от разпитите на Левски стоят заключени в подземията на имперската канелария в Цариград до 1931 година. Тогава нашето разузнаване в Турция успява да вербова един служител на турските архиви и той под предтекста, че това са ненужни хартии, им разрешава те да отидат за претопяване.

 

Повявава се човек, който представлява една белгийска фабрика за претопяване на стара хартия, която тогава е била в София. Той отива в Истанбул и успява да договори, да купи няколко вагона от тези безценни османски архиви и да ги докара в София уж за претопяване. В момента, в който минават границата, нашите институти ги подхващат, скриват ги и започват да ровят. Така от тези няколко вагона безценни документи излиза нещо, което действително ни позволява да видим Лвески такъв, какъвто е. Художниците изведнъж се оказа, че са го видели такъв – герой, мъж, свръхчовек.
И ето как изложбата и спектакълът взаимно се допълват.

 

-   А изложбата как се роди ?


- Идеята за изложбата се роди след един разговор с госпожа Слава Иванова – директор на Националната галерия. Като започнахме да разглеждаме картините, си представих как сред всички тези прекрасни платна идеално би се вписало нещо, което поне досега не съм виждал никога – протоколите от разпита на Левски пред съда. А това са документи, които никой не може да опровергае, да очерни, да измисли, защото те идват от турския съд. 

- Каква е целта, която сте си поставили всички, ангажирани с нея – вие, г-жа Слава Иванова, уредникът на изложбата г-жа Жанет Митева?


- Може да се откроят две цели – едната е чисто образователна, тя е да покаже на хората как Левски е бил видян през погледа на тези български гениални художници, които са търсели неговия образ. Другата цел е възпитателна. И тя е не по-малко важна. Един необразован човек трудно може да се образова. Той вече е имунизиран за образованието. Но децата са друго. Надявам се много млади хора да дойдат и да видят какво е представлявал Левски. 

- В изложбата има и един друг щрих – в нея могат да се видят и картини, които не са свързани с Левски.


- Да, има невероятни платна, които погледнати отделно, не са свързани с Апостола. Но това е е благодарение на изключителното решение на Слава Иванова и Жанет Митева да покажат и епохата на Левски, не само него. Има прекрасни работи от Вешин, Мърквичка, Антон Митов, които са от времето, в която е живял Левски. Бих дал пример само с една много хубава картина на полуразрушената църква „Света София”, покрай която минава Левски и вижда отпред бесилото – а то е на 200 метра от нея. Всичко е пълно със символи.  Сега би трябвало да има и един друг поглед върху заобикаляващата ни действителност. Да си представим какво е било преди 150 години, например. За времето, за което сега ни казват, че сме съжителставли в Османската империя. 


- Сам подехте темата, г-н Василев. Какво мислите за споровете, тръгнали от програмата за училищното образование, която се обсъжда днес? Съжителство, владичество, иго, робство – кога най-накрая ще определят термина и има ли нужда от това той да се променя?


- Терминът „съжителство”, който се мъчат да наложат днес, е идиотска формулировка в търсене на нещо, което да оправдае стремежите на днешните управници да бъдат мазни, мекички и благозвучни с всички. Такова нещо няма. То не съществува в света. И този термин ще умре, както и много други глупости на хората, които се опитват да направят от историята своя слугиня, а не знаят, че те трябва да й бъдат роби и да са горди с това.

Някакви си политически еднодневки ще се опитват да преместят символите ни – не виждам как ще се получи. Затова ние сме извън този спор. Историята използва думата „робство”. Дребни епизоди като този за подмяната на думи ще отшумят. Ние гледаме историята, защото тя е над нас. Опитите за оцветяването и боядисването й с нежни розови нюанси, не могат да изменят тъмночервения цвят на кръвта. Разпитът на Левски е част от историята, той не може да бъде изменен. Картините, рисувани от художниците, не могат да бъдат прерисувани, задраскани или ретуширани. Те са такива, каквито са, и показват действителността каквато е била. И някой иска това го промени? Няма да стане!

Всеки, който се опита да използва историята като своя метреса, е осъден на неуспех. Много хора искат да влязат в историята, но тя изхвърля по-голямата част извън себе си. Не може непрекъснато да гледаме в миналото. Защото ако само се чудим как да го прекроим според собствените си изисквания и виждания, ние не можем да погледнм напред и да видим бъдещето такова, каквото искаме да го направим.

Политиците имат две алтернатииви – или да влязат в историята, или да бъдат изхвърлени от нея. Въпрос пред всеки един е да направи своя избор. Оставете термините на историята. Защото ние сме в нея.

- Без да ги оневинявам политиците, но те не са ли объркани между факта, че сме част от обединена Европа и геополитическите реалности вече са други?


- Парите и властта са променяли много хора, станали политици. Те са промили мозъка на 99% от миналите по този път. Човешко е и може да се случи човек да промени рязко мисленето си. Но за него той трябва да намери някакво обяснение. И ако е публична личност да даде обяснение за това свое превъплъщение. Но когато не го направи, е очевидно, че става дума за пари, за натиск, за влияние.


Хора, които са податливи на пари, на външен натиск, на външно влияние, не могат да бъдат смятани за български политици. Политик е Левски, политик е Стамболов, политик е Петко Каравелов, политик е Стамболийски, политик е и Борис III. Но не и някои нищожества днес, които си закачат на ревера значката – „Аз съм политически лидер” и вървят по пътека против интересите на обществото и народа. Затова тази изложба и спектакълът имат по-скоро възпитателна цел.

- Днес нихилизъм е обзел много хора. Защо се стигна дотам, не може да е само мисълта за хляба или сеирджийството?


- На тези хора, каквото и да стане, нищо няма да им повлияе. И Христос да възкръсне, и Левски да се прероди, те няма да се преродят. В спектакъла има думи на Левски, в които той казва, че нашият народ обича свободата, но чака да му я донесат на тепсия. Ето това е отговорът на много подобни въпроси днес. Хората трябва да проумеят и да изискат, да настояват правата им да бъдат съблюдаване така, както те смятат, че трябва да бъдат. И според най-висшето достижение - демокрацията, ако видят, че някой не се съобразява и не съблюдава правилата, които те са му наложили, да го изхвърлят и от историята, и от позицията, която има.

Точно тази изложба, заедно с театралната възстановка могат да кажат много неща най-вече на младите хора, на децата. Едно от възпитателните им значения е не само, че много хора ще се върнат към Левски като към памет , не само като към символ, личност и революционер. Но ще се върнат към Левски и като идеология. Защото той прави с думите си чиста и свята република, оформя в цялото си документално наследство България такава, каквато ние всички искаме да я видим. И каквато тя не е била от времето на Левски досега.

Затова преди време направих един етичен кодекс за поведение на народна работа. Давам го на кметовете в различните градове, да го прочетат и ако искат, да подпишат. В него са събрани почти всички от основните завети на Левски. Ето какво пише Апостола: „Ние, дейците сме се посветили на борбата за Отечеството. Трябва да се мисли зряло, па и да се съветваме едни други със слушане, да избягваме даже и най-малката гордост, да не присвояваме на себе си нищо....”

- И колко кметове са подписали този етичен кодекс?
- Досега от 264 общини около стотина кметове са подписали кодекса. Моята молба е да го закачат не за себе си, а отвън, за да го видят хората. И да разберат под какво се е подписал кмета, защото отдолу стои надписът: „В името на Левски”.


Какво четем:

🔴 Изложбата "Васил Левски – символ и епоха" и театралната възстановка "Разпитът на Левски пред съда".

🔴 Паметник на цар Иван Срацимир, дело на Хайтов, светна във Видин (снимки)

🔴 Проф. Божидар Димитров избухна: Стига с тези брюкселски тъпотии! Нито евро повече за Ердоган!

Източник: Днес.БГ



Коментари



горе