Отказах $10 000 заплата заради...


Д-р Христо Пимпирев е учен и полярен изследовател. Професор по геология в СУ „Св. Климент Охридски”. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт. Директор на Националния център за полярни изследвания. Участвал е в научни експедиции в Непалските Хималаи, в Китай, Виетнам, Колумбийските Анди. Автор e на 5 книги, 6 документални филма. Той пръв развя българското знаме на Южния полюс  на 8 януари 2013 г. Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на остров в архипелага Южни Шетландски острови носят неговото име. Преди дни ръководителят на 24-та Национална антарктическа експедиция си дойде в България. 

Някои наричат Пимпирев българският полярен Индиана Джоунс. Огромно е усилието му да имаме база на Антарктида заедно с 30 други нации. Там той е отвоювал територия за България и може би това е единственото място, на което сме равни с великите сили.  

На последната експедиция професорът преодоля удивително бързо остра вирусна бронхопневмония, която  наложи преждевременното му връщане от Антарктида.

Чувствам се отлично. Възстанових се изключително бързо благодарение на международната солидарност, обяснява той. А изпитанието е било наистина сериозно -  вирусна бронхопневмония  в Антарктида, където условията и без това са изключително сурови. Точно там обаче, в организираната експресно международна спасителна експедиция, си проличала удивителната солидарност между нациите. А евакуацията от Антарктида не е шега работа.
В болницата на Пунта Аренас -  град на края на света, на Магелановия проток, българинът бил лекуван съвсем безплатно.

В Антарктида обстановката е стерилна  и човек не се разболява. Вирус можеш да си занесеш само отвън, както вероятно се е случило с Пимпирев. 

Ала не вирусите, а  рискът да пропаднеш в ледена пукнатина е най-сериозната опасност в бялата пустош. Професорът е преживявал подобно премеждие. Оцелял, благодарение на партньора си, който го измъкнал. Преди седмици обаче полярник от австралийската експедиция загинал. 

Преди 7-8 години ръководителят на българската база инж. Йордан Йорданов получил инфаркт на бразилския кораб, точно пред базата, преди да слезе на брега.  Йорданов бил транспортиран веднага до Пунта Аренас, където му поставили стент. Това, че нямаме трагичен случай, е най-големият успех на всичките ни експедиции. Догодина ще бъде юбилейната 25-а. През 1988 г. са поставени първите две къщички. През 1993 г., когато учените отиват да си „навестят имота”, той бил в плачевно състояние. С много усилия и упоритост къщичките са ремонтирани и приведени в удобен за живеене вид.

В началото полярна база беше условно понятие - шестима души живеехме на 18 квадрата. Там готвехме, спяхме, правехме и научни изследвания, разказва Пимпирев. Тоалетната била навън, вода полярниците добивали от стопен сняг, имали дажби за храна. А сега има истинско селище с няколко постройки, с научна лаборатория, със слънчеви панели, ветрогенератори, топла вода за бойлерите, перални, газови печки, миялни машини. Построен е  и православен параклис. 

Доста пловдивчани са минали през българската база. Инж. Иван Ташуков е първият, прекарал там четири месеца  в началото на 90-те. Занимавал се с генераторите. Ваня Саралиева е първата дама от Пловдив, посетила базата. В нея е работил през 2009-а инженерът по електроника Росен Божилов, главен асистент в Техническия университет.  

Бившият кмет на Труд Николай Копринков е бил на Антарктида в 17-ата българска експедиция. В същата група бил Бойко Ганев от Асеновград.

Тъй като вече базата ни е доста по-голяма, често за по 10-15 дни там се събират по 20 души. Имаме и готвач, разкрива Пимпирев. Най-добри в кулинарията се оказвали геолозите и лекарите. Геологът Никола Петков  бил всепризнат майстор  десетина години. Имали строг разчет на продуктите, предварително се правело седмично меню - два  дни с боб и леща, после вкусотии с месо. Обикновено полярниците си набавяли месо по пътя -  от Пунта Аренас или Ушуая, прочути с най-доброто телешко в света. Сами си месели хляб, питки, баници, палачинки.  

Не били на сух режим, пийват и по чашка алкохол. При толкова хора в екипа винаги има поводи - рождени, именни дни, Коледа. Ала нямало условия за прекаляване, тъй като запасите били ограничени.

България има уникалния шанс да участва в усвояването на нов континент, обяснява Пимпирев. И припомня отчайващата бедност, която царяла в Испания през 15-и век, когато Колумб поел с три кораба да открива Новия свят. И тогава в Мадрид се чували гласове, че парите за пътешествието можели да се използват за храна на бедните. Надделяла обаче амбицията за откриване на нови земи.

Богатствата на Антарктида са наистина удивителни. Това  е най-големият резервоар на сладка вода, на  полезни изкопаеми, енергийни суровини, минерални ресурси. Изчислено е, че за да просъществуваме след 500 години, ще трябва да ползваме ресурсите на Космоса. А Антарктида е много по-достижим резервоар на природни богатства. 

Две големи сериозни изкушения по пътя към ледения континент е преодолял ученият. Едното е политическата кариера – известният геолог е имал реален шанс да стане депутат във Великото народно събрание през 1990 г.  Щастлив е, че е имал  прозрението да не се хвана с политика. 

Не се поддал и на изкушението на парите. Отказал голяма заплата в Шел, по 10 000 долара месечно. Вместо бляскава кариера в световноизвестната компания  в края на 1991 г. се върнал в България. Тогава тук царяха  мрак и студ. Приятели и колеги в университета не можели да повярват, че не е останал в Америка. Геологът се върнал, за да продължи мисията Антарктида. Ако бях останал, България нямаше да има присъствие на ледения континент. Това ми е била кармата, казва Пимпирев.


Какво четем:

🔴 Учени от Скопие признаха: Македонското ДНК е българско

🔴 България с 8 медала от турнир по киокушин в Иран

🔴 138 години от освобождението си празнува Бургас

Източник: Марица



Коментари



горе