Опитаха се да ме смачкат, но не успяха! Изкарал съм си парите с моите два крака


В понеделник Христо Стоичков става на 50. 

Прям, неподражаем, Камата е търсен събеседник. Имали сме много разговори, и двамата обичаме да си говорим за политика - аз, защото знам, че той ще каже неща, които другите премълчават, а пък на него му е интересно да го „разхождат“ не само по терена.
Политиците не пропускат да влязат в неговата аура на влияние, да „откраднат“ от неговия имидж. Защото името на Христо Стоичков „продава“ идеи, начинания, каузи. Възхваляван и отричан, мразен и обичан, Камата винаги е един и същи – каквото му е на душата, това и на сърцето. С него винаги е много интересно да се говори.
Този разговор с него го водим в края на март 2013-а, месец след като Борисов подаде оставка след първия си мандат, когато страната беше залята от протести. А за Камата тръгна мълвата, че ще влиза в политиката.
И сега Стоичков не се отметва от думите си.

 

– Къде сбърка, Христо, ГЕРБ в управлението си, за да изригнат тези протести по улиците на страната?
– Не е само на ГЕРБ проблемът, не е и на БСП, и на СДС не е само. Ценностната ни система е сбъркана, ние не знаем какво искаме. Ние протестираме, защото на някого му хрумна да протестира, но дайте аргументи. Ще намалим тока, окей. Ще увеличим пенсиите, окей. Оттам нататък какво ще направим? Какъв ни е вътрешният продукт? Какво произвеждаме, колко работим? Всички искат държавата нещо да им даде, а никой не мисли какво да даде на тая държава. Нека си зададе всеки българин въпроса: „Аз с какво допринесох за нашата държава, та да не е на това дередже?“ Много е лесно само да критикуваш. Да, и тези, които са на власт, сигурно имат вина, и те са пропуснали някакви неща, няма безгрешни хора. Всички трябва да осмислят тези грешки.


- Вероятно и Борисов ги осмисля.


-  Осмисля ги, ама късно му дойде.



- И болезнено приема всичко това, което се случи.

- Естествено, че Бойко го приема болезнено. Като си подаде оставката, аз бях първият, който му се обади и му казах, че е направил най-правилната постъпка.


- Защо?
- Защото Бойко взе България с чисти улици. Хората гласуваха за него с чисти улици. И когато видя, че има кръв на улицата, това го обиди много. Заболя го. Но имай предвид, че много от тази кръв, която я показват по улиците, не беше човешка кръв, а беше друга, хвърлена. И те си го знаят тези, които са хвърляли тази кръв...


– Искаш да кажеш, че някой предизвика Борисов да си подаде оставката?
– Тя трябваше да стане, беше неизбежна. И аз да съм, и мен ще ме заболи. Хората по улиците непрекъснато се оплакват – ние сме най-бедните, ние живеем най- мизерно, а не разбират, че ние така сами себе си обиждаме. Не е ли по-достойно да стиснем зъби, за да просперира България? Или искаме да станем бетер Гърция? Мен ме е срам да гледам непрекъснато по телевизията как се оплакваме. Помните, когато отидохме в Америка – 24 момчета, една група треньори, доктори, масажисти, и поведохме младите момчета след нас, и се видя докъде стигнахме. Ама бяхме колектив. Никога не сме се делили. Имало е търкания между нас, един от„Левски“, друг от ЦСКА, от„Барселона“,„Валенсия“,„Порто“, но бяхме един национален отбор. Затова донесохме на България„Златна топка“ и„Златна обувка“. Хората трябва да си отворят очите и да премислят докъде какво могат да искат. Иначе ще съсипем държавата.


– Ако ти бяха предложили, щеше ли да станеш министър?
– Не. Аз в политиката няма да вляза никога. Защо никой не каза, че Станка Златева ще стане лице на ГЕРБ. Няма ли да я опетним? Това момиче, което тръгна от село Крушари и постигна всичко. Сега и нея ще я оцапаме, бъди сигурна. И Илиана Раева един ден, ако иска да стане министър на спорта, и нея ще оцапаме. И Петър Стойчев ще оцапаме, запомни какво ти казвам. Нацапаха Стефка Костадинова, моето име – също. Предчувствам какво ще стане след два месеца. Никой няма да говори за златните момичета, за златната боркиня или световния шампион плувец. Чудо ще е! Аз мога да бъда симпатизант, но с партия нямам нищо общо! Нищо!


– Говориш ли си с Борисов за това, което се случва сега в страната?
– Говоря си с всички. Не мислете, че аз имам нещо против Бойко. Не мислете, че съм против Първанов, че съм против Надежда или съм против Сергей. Да сте ме чули да кажа лоша дума за тях? Единствената лоша дума съм казвал за оня, попа, дето го докараха от Мадрид, и за другия, финансовия министър, който си направи хотели по морето. Единствено с тях съм имал проблеми, защото те ме съдиха, насадиха ме, за да си оправят техните далавери. Играл съм мач с Бойко, играл съм с Първанов, ако един ден Росен Плевнелиев поиска да играе мач за някоя кауза, и с него ще играя. Сега организираме мач за Стилиян Петров – пак ще съм там, защото става въпрос за мой колега, за футболист, на когото съм бил треньор. И ще го подкрепим, защото има нужда това момче. Играл съм за бездомни деца, които нямат майка, нямат баща, играл съм и за болни хора. Ходил съм с д-р Желю Желев по всички домове в България, ходил съм с Надежда Михайлова. Тогава защо не ми казахте „ама той е от СДС, той е от БКП, той е с тия, той е против ония“. А сега всички викат, че съм против Бойко. Запомни, Валерия , аз приятели не предавам! Но който мен ме предаде, свършено е с него, той никога повече до мен няма да застане.


– Изградил си си желязна философия. Знаеш как да се оцениш.
– И знам кога и как мога да си отворя вратата. И знам кога да почукам на вратата. И знам колко мога и докъде да си отворя вратата.


– Мнозина си мислеха, че подкрепяш Борисов заради стадиона в Пловдив.
- Какъв ми е бизнесът с Борисов? Стана ли стадионът, като съм бил с Борисов, разрешиха ли ми да го направя, позволиха ли ми да подаря нещо на държавата? Хората искаха едни мижави 5-10 декара, за да си върнат средствата за построяване на тоя стадион. Можеш ли да си представиш – чак и референдум направиха в Пловдив дали да бутнем тоя мавзолей. Ето, след 3 години стадионът е същият и там ще остане, докато сме живи с тебе. Един пирон няма да забият. 


- Казвал ли си си “Аз тръгнах от стадиона и до къде стигнах”?

- За мен беше много лесно да започна като дете да играя футбол. Винаги съм имал късмет, моята звезда е такава. Работил съм с най-добрите футболисти в световната история. Никога не съм казвал “Аз”. Това е много тежка дума. Винаги съм казвал - благодарение на моето семейство, на моите треньори, на моите приятели съм успявал. Без тях щях да бъда един посредствен футболист, а може би и щях да се занимавам с нещо друго в тези тежки години на прехода.



- Кога си плакал?

- Има моменти в живота ми, когато съм плакал. Може би най-тежко ми беше, когато дядо ми почина. Това е мигът, който 
най-тежко 
го преживях. Беше няколко часа преди мач на Барселона, когато ми се обадиха за смъртта му. Трябваше да изляза и да играя и имах шанса да вкарам в този мач гол, който го посветих на дядо.



- Върни се в детските си години, онова момче, което е ритало топката…

-  Мога да се сетя за много неща, но вече уличния футбол вече го няма. Няма мачове между махалите, между училищата... Винаги спирам през местата, където съм изкарал детството си. Спомням си за тези години. Става ми малко тъжно, но се качвам на колата и продължавам.



- Имаш много буен, своенравен характер...

- Може би това е смисъла на живота – да си уверен в твоите качества, в това което трябва да направиш. Характера ми е такъв още от дете. На тези години сега, няма да се променя.



- Някой не се ли е опитвал леко да те “прибере”?

-  Колкото и да ме прибират, ще ме приберат в един костюм, повече не могат. Такъв ми е характера, че винаги искам да побеждавам, да съм направил нещо, което ще се запомни и не се отказвам. Ако нямаш критерий, характер, някой ще е по-подготвен и ще се опита да те смачка. Опитаха се навремето и мен да ме смачкат, но не успяха.



- Кой лекува душата ти?

- Моето семейство. Мариана е човекът, който допринесе най-много за моето развитие като футболист. Никога не съм крил, че тя е за нашето семейство и майка и съпруга и баща, защото тя изгледа нашите деца. Постоянно пътувах в годините, когато трябваше да се отгледат децата ни. Фактът е че 27 години 
сме заедно.Това не се изказва, това само може да се почувства. Много пъти са ме развеждали, писали са, че имам деца от други, но тя е свикнала и даже не обръща внимание.



- Когато ти е най-тъжно, тя как успява да ти помогне?

- Забранява ми да гледам телевизия. Изключва телефоните и гледаме да сме по-затворени, заедно с децата, да няма близост до преса, телефони, за да може всеки един да почине по начина по който иска.

 

-  
Славата разглези ли те?

- Не. За мен е по-важно да имаш приятели, семейство. Славата ми помогна да познавам много хора по света, да имам контакти с големи политици, спортисти, треньори, президенти. Само до там. Ако се облегнеш на “аз съм този и вратата ми е отворена”, за секунди е отворена, но после се затваря бързо. Успях да се предпазя от лошите ефекти на славата. Тя обаче е неизбежна. Нашият спорт е такъв, че нито една политическа сила не може да обедини 100 000 души сряда, четвъртък, събота или неделя. Това е нашата стойност.


-  
Ти беше в парламента и призова политиците да се обединят. Нали знаеш, че това не е възможно?


- Нека си направят изводи, защо не е възможно. На националния стадион играх 83 мача за България. Този стадион обедини всички в България – Левски, ЦСКА, Славия, Локо София, Черно море, Ботев Пд, Локо Пд, Сливен, Черноморец... Той обедини цяла България. Никога не сме се деляли на групи – аз играя в този отбор, ти в онзи. Аз няма да ти подам, аз ще вкарам гол. Нямаше такова нещо. Това беше нашата сила. Вярвам, че един ден тези политици ще си отворят малко повече очите. Когато живееш в долина на слепота, тя не ти дава възможност да се разгърнеш. Ти си в затворен кръг, нямаш приятели, имаш една група и си до там. Какво правим след това? Дали си днес на власт или утре, нищо не променя твоя живот, но дай нещо на хората. Нещо позитивно. Ние сме свикнали да критикуваме само. Ако искаме България да върви напред, това трябва да се загърби. Ще бъде трудно, но трябва. С разделение нищо няма да направим и ще си останем там, до където сме били 1300 години.



- Дори им даде примера с със снопа на Кубрат...

- Ти ако нямаш характер, увереност, че трябва да поведеш един народ, една нация... Ние нямаме инфраструктура, искаме туристи. Нямаме най-важното в нашия живот – 

уважението 
един към друг. 

Това е най-големият проблем на нашата нация. Отваряме магистрали, ама сме нямали какво да ядем. Отваряме зала, най-хубавата ни, ама защо я отваряме. Искаме да направим стадиони, защо трябва да ги правим... Когато някой прави нещо хубаво, ние пак сме недоволни. Угодия при нас няма.
И нов музей имаме, да не забравиш...
- Това го оставих за последно. Това което прави моя голям приятел Вежди Рашидов, той е човекът, който даде най-много пари за музеи, за кино, за театри. Никой политик не си задава въпроса „Аз какво направих за тази страна”. За това аз никога не казвам “аз направих нещо”. Имах възможността след световното първенство да подаря моята златна обувка на Любослав Пенев, колега който много уважавам и на когото съм кръстник на детето му. Защото той не успя да бъде с нас. Благодарение на неговия пас, Емил Костадинов вкара гол във Франция. Едно заболяване го извади от първенството, но сега е жив и здрав. Това казвам – не се ли обединим, няма как да направим нещо. И в парламента същото – шум, шум, шум и излизам навън да видя дали няма гръмотевици, а то е 40 градуса.



- Имал ли си абмиции за политиката? 
-  Място в политиката аз нямам и нямам такава амбиция.  Никога не съм имал апетит да бъда в политиката, не ме интересува политиката. Защото не искам хората да ме сочат с пръст и да ми казват: ти си това, ти си онова. Не знам вече по какъв начин да обясня на онези, които се упражняват върху моето име, че нямам никакъв ангажимент към никоя партия, нито пък съм имал някога.


- Познавам те колко си емоционален, спомням си, че подкрепи преди време Кристалина Георгиева и стана лице на каузата българите да бъдат приемани на работа в Европа като равноправни на останалите граждани на ЕС.
-  Да, и продължавам да бъда близо до Кристалина Георгиева /тогава, през 2013-а/. В момента се подготвят документи да стана член на ЮНЕСКО с г-жа Ирина Бокова. Да им припомня на всички тук, които ми петнят името, да знаят за какво става въпрос – подкрепял съм каузи, личности, но не партии. И не аз, политиците са идвали при мен. Запомни това! Питайте Бойко Борисов, нали ви е приятел. Питайте Първанов, също ви е приятел. Питайте Петър Стоянов, също ви е приятел. Питайте д-р Желю Желев, и той ви е приятел. Надежда Михайлова, питайте и нея, и тя ви е приятел. Когото искате в тая държава, питайте ги: „Когато Христо Стоичков е идвал при вас и вие сте го молили, плащахте ли му да ви направи тая и тая кампания?“ Попитай Димитър Луджев, и той ви е приятел, колко пари ми даде за оня плакат на неговата партия. Искам всичките лично да ги попиташ дали някога са дали една стотинка на Христо Стоичков, дали Христо Стоичков се е облагодетелствал нещо от тях. Искам всичко това точно да се знае в България. Аз се заклевам в най-милото ми – една стотинка Христо Стоичков не е взел нито един път в живота си от тази държава. Нито един политик не може да каже, че ми е дал стотинка.


 – Ти ли извади парите за залата в Пловдив?
– Да, лично аз съм ги извадил тия пари. Христо Стоичков има 10 000 лева да плати една зала. Христо Стоичков плаща и за деца в България, и за деца, които се лекуват извън България. Христо Стоичков изхранва 300 деца в Етрополе. Христо Стоичков изхранва други 2000 деца в школи в Испания. Това защо не се каже? Аз съм си изкарал моите пари с моите крака. И ти много добре го знаеш това. Никога не съм бил двуличник като някои други и няма да бъда такъв. Толкова ли ги е страх от мен, че съм застанал да подкрепя една кауза за деца, които искат да бъдат чути, и нищо повече? Ама утре искали да правят партия. Да си я правят партията. Аз няма да вляза в политиката, как да го обясня повече бе, Валерия. Помниш ли, с теб като влязохме в парламента преди година и половина и се качихме на балкона, какво стана?


- Да, предизвика страхотна еуфория – всички бяха решили, че влизаш в политиката.
-  Разкажи как настръхнаха всичките тия мишоци отдолу, ти си ми свидетелка. Настръхнаха, защото съм влязъл в парламента по покана на г-жа Цецка Цачева.


- Какво си мислеше, докато наблюдаваш парламента? Какво мислеше за Иван Костов, за Станишев?


 - Ще започна първо от СДС. Имаха уникален шанс. Оставиха сам един от най-добрите президенти д-р Желев. Иван Костов можеше да направи така, че да се запомни в историята на политиката. Първите две години бяха добре, но след това забрави от къде е дошъл. Надежда Михайлова /Нейнски – б.а./ я хвърлиха на кучетата. Никой не я подкрепи при проблема с Либия. След това Петър Стоянов. Също оставен сам, без подкрепа. За това дойде и срива на СДС, заради разделението. Гледам Иван Костов от силната личност през прехода, има пет депутата днес. Това ли е Иван Костов. За другия човек (б.а. - Станишев) – той без един ден трудов стаж, стана министър-председател. Те предадоха Георги Първанов, а не той тях. Той обаче е с вързани ръце и те го оставиха. Ако беше силна тази партия, щеше ли да има коалиция с попа? НДСВ останаха в историята като овца без история. Много лесно беше да го докарат, да открадне каквото може и да си замине.



- Много си критичен, но и много точен към политиците!

- Критичен съм с факти. Когато мен ме критикуват, че не съм подал или не съм вкарал, ги приемам тези критики, но лампичката ми светва и се старая да не го повторя това. Можеш ли да си представиш политическа група със 130 годишна история, която да не може да издигне кандидат за президент? Какво говори това – да си затварят офиса и да излизат в почивка.


–Къде е по-мръсно: в политиката или във футбола?
– Навсякъде е едно и също. Затова съм се борил толкова години, затова моето име ще остане неопетнено в световния футбол. Разберете, Христо Стоичков се разграничава от всички партии. Никой не може насила да ме накара да направя нещо. Никой!


- Като играч си суперзвезда, но като треньор не можа да постигнеш световни успехи. Какво не ти достигна?
-  А сега много ли постигнаха?



- Но ти си световна величина!

- По мое време не можахме да се класираме, а тези след мен класираха ли отбора? Тези въпроси не са свързани с мен. Всеки може да каже: Христо Стоичков е виновен, че не можахме да се класираме за световно или за европейско. Да, аз я поех моята вина, сигурно някъде сгреших.


– Къде сгреши? Може би за това, че си прекалено самонадеян, че не можеш да приемаш друго мнение, къде сгреши?
– Аз приемам всички мнения, даже и критичните, но нека в тези критики има и нещо позитивно. Не може да се говори само – той е виновен, той това, той онова, той не разбира. Ами, като разбираш ти, ела да видим как ще ритнеш топката. Ето, там са 22-ма човека, които са 22 различни характера, трябва всеки да го опознаеш.

 

– Докога ще водите войната с Боби Михайлов?
– Аз не водя война с него. Каква война? Той да излезе и да си каже. Защо не излезе на един дебат с мен? Аз го поканих най-учтиво. Искам да седнем двамата един срещу друг, да ни сложат едни мущуци на пръстите, да дойдат двама независими, да не са корумпирани, да кажат: тоя лъже, тоя не лъже. Той да ми зададе на мен въпрос и аз ще му задам на него.


– Страхуват ли се от тебе?
– Щом ме нападат отвсякъде, значи се страхуват от нещо и аз не знам от какво. Хора не ям, а на хора помагам. Искам да бъда оценяван с това, което правя. Защото го правя от любов и без някакви задкулисни игри, които някой си набива в главата.


– Огорчен ли си от негативните приказки по твой адрес?
– От какво да съм огорчен? Аз друго не мога да чакам. Аз съм стъпил на най-голямото стъпало в световния футбол. И аз съм горд, знаеш ли колко съм горд! Те с ракета да хвърчат, не могат да ме стигнат там, където съм аз. И в Испания, и в Америка, и в Италия, в целия свят съм играл.


– Не се ли умори да слагаш всички политици под ножа на критиките си?
– Не ме е срам и страх да ги критикувам. Не съм взел една стотинка от държавата, без да си платя данъка. Хората ги ненавиждат, но ги е срам и страх да им го кажат в очите.


– Тормози ли те тази омраза в обществото. И ти я изпитваш на гърба си?
– Как да не я усещам тази омраза. Тази омраза е отражение на бита и ежедне- вието на хората. Това е нашият живот. Как да не чувствам тази омраза! Те я направи- ха тази омраза. Политиците! Какво направи Станишев за времето, в което беше премиер? 300 000 души напуснаха България под негово ръководство. Само в Барселона са 30 000. Да не говорим, когато беше Попа (Симеон Сакскобургготски – б.а.) колко заминаха. Какво ни даде Попа в тия четири години, когато беше министър-председател? Гледаше си фирмичките и горите, но не може да направи пътища. Както и другият след него, Станишев. Ами като не можете да правите нищо, вземете да си ходите, а не искайте отново да сте на власт. То е като във футбола. Като не върви отборът, кой си отива – треньорът. Аз поех ангажимент към националния отбор, видях, че работата тръгна, но не отиде на добре и казах: „Боби, дотук съм аз!“ Ставам и си отивам. Отборът продължава. Защо Станишев и Попа не си тръгнат, като виждат накъде отива държавата? Защото са свикнали да вземат от политиката, а не да дават на държавата.


– Имаш жив, верен усет към политиката.
– Аз не разбирам от политика. Мен ме е научил животът така да вървя – с рогата напред. Като е бяло – бяло, като е черно – черно. Трудно ли е да признаеш истината? Трудно ли е да кажеш на един човек кога бърка и кога не. Толкова ли го е страх, че може да сгреши? Аз всеки ден греша. И си признавам, че греша.


– Това е мъжка позиция!
– Окей! Нали знаеш, че има мъже с малко „м“ и мъже с голямо „М“. Има жени с малко „ж“, има и с голямо „Ж“.


- Това опира до голямата личност.

- Ето, точно това е въпросът – голямата личност с малко „м“ и с голямо „М“, с малко „ж“ и с голямо „Ж“. Валерия, от какво да ме е срам, че съм направил нещо благотворително за деца, които са останали в нашата република без майка и без баща? Моите съболезнования към всички хора, които са пострадали и са починали в Ямбол. И аз го преживях същото, бе. На мен дядо ми почина. И дядо ми се е борил за тая България, бил е на фронта. Като почина, защо не направиха траур в България? Ще ги критикувам до дупка. Всички те живеят от скандал в скандал. 1300 години все сме в кражба и затова не можем да направим държавата си.


-  
Но и Борисов много го критикуват, а ти го харесваш. Защо?

- Защото е роден за победи. Аз съм приятел с Бойко Борисов от много, много години назад. Човек с характер, който иска да направи нещо за тази държава, иска да обедини хората. Екипът му има много качества.



- Кажи нещо на българите!
 Твоето послание...
- Повярвайте така, както аз повярвах 94 година. Повярвайте, че този който е на власт, той ще успее да обедини и да направи нещо добро за България!


Какво четем:

🔴 20 невероятни неща, на които не са ви учили в училище

🔴 Реквием за една лъжа

🔴 Госпожа Стихийно бедствие подлуди Мюнхен

Източник: epicenter



Коментари



горе