Бугараш – българската планина във Франция


Бугараш – българската планина във Франция

Бугараш е малко селце от 200 жители, в полите на едноименната планина, по-скоро хълм - най-високата точка на винарски район в Окситен, Югозападна Франция. Напоследък то процъфтява от странния „апокалиптичен туризъм”, свързан с декември 2012 година, когато трябвало да дойде краят на света според измисленото предание на маите. Въпреки позатихналата шумотевица, феноменът 2012 продължава да е чудесен комерсиален мит, експлоатиран умело от различни индустрии. Страхът напоследък продава добре, а „краят на света” е чудесен маркетингов инструмент, който дава прости отговори на сложни въпроси. На невисоката планина Бугараш се приписва мистична сила, способна да спаси приютилите се тук от "последния ден”.

Струва да се замислим защо точно това място привлича изследователи, уфолози и езотерици. Окситен или Окситания е област, заселена през Средновековието от българи богомили, които още през 11-12 век потеглят към Франция, за да се спасят от антиеретическите гонения във Византия и България. Нещо повече, носейки учението на своята тайна „Свещена книга”, българите полагат началото на катарската, патаренската и албигойската ереси, които отричат легитимността на църквата и търсят изначалното, чисто учение на Исус Христос. За тях жената не е източник на първороден грях, а достойна спътница на мъжа. Богомилите се наричат братя и сестри, събират се на Братски вечери и проповядват премахване на различията между бедни и богати. Селяни и аристократи, градски съсловия и дори местни владетелски фамилии са пленени от българските идеи за едно ново християнство без посредничеството на порочни свещеници и архиереи.

През 13 век папите започват Кръстоносен поход срещу адептите на новото учение, чието влияние вече е обхванало цяла Южна Франция и части от Италия. През 1243 година, след многомесечна обсада, пада катарската крепост Монсегюр и всички нейни защитници са изгорени. Малко остава от учението на катарите и техните български учители, но сред редките реликви от 13 век е запазено Лионското евангелие (Катарската бибилия). Все пак традицията тукашните райони да се свързват с катарско и т.н. бугрско историческо присъствие е запазена. Нещо повече, в Окситания, около град Каркасон и селото Бугараш и днес се срещат населени места с несъмнен български произход като Заек, Юнак, Пуяк и пр. - общо 100-тина френски селища и местности носят имена с български корен. В запазен екземпляр от еретичната „Тайна книга“ през 13 век инквизитор прилежно е записал в началото, че е донесена на „еретиците... от Назарий, дошъл 
от България“. В музея в град Пюивер се пазят нетипични музикални инструменти - кавал, гъдулка, дудук, тамбура и гайда, наречена гайта, които доказват несъмненото и широко българско присъствие и културно влияние през цялото Средновековие по френските земи. Авторитетни учени изказват хипотезата, че думата „трубадур” произхожда от българския средновековен музикален инструмент „труба”, а старинният местен танц „Ла буре“ води началото си от нашата ръченица, със същите стъпки и такт 7/8-ми.

Планината Бугараш не е единствената с български етноним, същото име носят планините Монте Булгерия и Челе ди Булгерия в Италия. Катарите практикували „възлизане в планината”. Това не било просто разходка, а символично изчистване от земните грижи, полет на Духа към висините. Вероятно Бугараш е била такова високо, свещено място за техните ритуали. Ето как споменът за това се вгражда в устойчивото вярване, че днес местността пази някаква своя особена, мистична сила.

Ира Антонова


Какво четем:

🔴 Майката на Христо Стоичков - Пенка: Болно ми е, че 70% от българите не го обичат

🔴 Христо Илиев – спасителят на София

🔴 Митичен камък пази Брацигово

Източник: mdl



Коментари



горе