Историята на "Тồрнал е Тòдьо" - единствената родопска песен за работа


Родопа е приказен оазис, убежище на чувствеността и храм на сетивните наслади. Омайният звук на родопския чан (тюмбелека) в съчетание със свежия полъх на вятъра подхващат народната песен, която оглася села и „бърчинки”. Планината е убежище на много популярни народни песни- хайдушки, любовни и сватбарски. Но за работа… там вече изследователите вдигат безпомощно рамене От многобройните изследвания, които са правени върху песните, всички единодушно достигат до извода, че има само една родопска песен, в която се пее за работа. И това е песента „Тồрнал е Тòдьо на гурбèт да ѝде”. Въпросът за авторството на народните песни е излишен, защото всички сме наясно, че фолклорът е колективно анонимно творчество. Но това не важи в нашия случай.

Малко известен е фактът, че песента се е родила около 24 май 1949 година в смолянското село Момчиловци. Нейни автори са двама абитуриенти, които преди повече от половин век не отишли на бала си, защото нямали пари за официални облекла- недоимъкът в следвоенното време бил значителен. И вместо да униват, те решили да се позабавляват като опитат да измислят песен с диалектен текст. Използвали мелодията на популярната по онова време тъжна фронтовашка песен „Загукала е гургулица и изгука тази черна война” като приспособили към нея измислените от тях думички… След като завършили гимназия, единият от авторите-  Йордан Радичев бил учител, след това и кмет, но той дълбоко пазел тайната за авторството на набиращата популярност песен. Другият- бъдещият професор в Софийския университет в катедрата по геология- Георги Мандов, също започнал да преподава в училище в съседното на Момчиловци село Славейно. И веднъж, при посещение от регионалния инспекторат по образование, изпитващият Ангел Спасов и преподавателят Мандов заговорили за тази песен. Спасов много я харесал и се наел да напише нотите. След това песента придобила широка популярност. А когато стигнала до ушите на известната певица Радка Кушлева през 1951 година, песента зазвучала и в националното радио и така станала още по-слушана. Днес се нарежда сред петте най-популярни родопски песни. Тридесет години по-късно въпросът за авторството на „Торнал е Тодьо” излиза наяве. В тогавашното списание „Родопи”, редактирано от Николай Хайтов, излиза статия „Откъде е тръгнал Тодьо”.

Тези и други факти споделят авторите преди 2 години и половина пред трибуната на „24 часа”. Споделят, че идеята и на двамата е била да напишат песен на диалект. Казват, че Тодор е едно от най-популярните имена в Момчиловци, но образът на героя няма прототип. Момчиловци се слави като гурбетчийско село и не е случайно, че и героят от песента е изпратен на гурбет. А най-истинското в цялата песен е „Кърджалийскиен кàмень”. Това е реален камък, който се намира на върха на селото. През него е най-прекият път до Кърджали. Това е емблематично място,  което си има собствена история. Там момчиловските мъже се прощавали със семействата си, когато тръгвали да работят. Също от там гърмели с пищови, за да известят семействата си, когато се прибирали от гурбет. И на същото място Тодьо се е отказва от намерението си да отиде на гурбет…

Песента е много известна, прави известно и селото. Но историята на тази песен продължава да се пише. На 31 октомври 2011 година е открита екопътека „Тồрнал е Тòдьо”, известяват тогава във вестник „Марица”. Маршрутът тръгва от центъра на селото, минава се през двата параклиса „Св. Петка” и „Св. св. Петър и Павел”, обикаля се Дупчов камък, за да се стигне до „Кърджалийскен кàмень”. На специална информационна табела е написан текстът на емблематичната песен и историята за нейното сътворяване.

Така една авторска народна песен придобива широка популярност. Хуморът в песента е знаменателен, често хора от други места в страната се шегуват, че родопчани са табиетлии, не работят и това е отразено и в родопския фолклор. Тогава родопчани дават за пример „Тồрнал е Тòдьо” и с този златен коз оборват опонентите си… нищо, че и в единствения пример лирическият герой се отказва от гурбета на средата на пътя…


Какво четем:

🔴 На сума народ съм дала рецептата, един недоволен няма! (семейно наследство от векове)

🔴 Скалният феномен Белинташ – загадката на Родопа

🔴 ТЕОДОР

Източник: Родопчани



Коментари



горе