Правя кабинет по родолюбие
Учителят Димитър Гевренов е човекът, по чиято инициатива столичното 119 СОУ „Академик Михаил Арнаудов“ въведе практиката учениците да слушат и пеят българския химн. Идеята на Гевренов е гласувана на Педагогически съвет на училището, след което е предложена на вниманието на възпитаниците. На сайта на учебното заведение ръководството пуска анкета с въпрос „Смятате ли за удачно всеки учебен ден да започва с изслушване на Химна на Република България?“ Над 50% от около 210 гласували са отговорили положително. Разговаряме с г-н Гевренов, за да разберем повече за инициативата.
-Г-н Гевренов, какво Ви вдъхнови, за да въведете химна в часовете си?
-Идеята е да знаем, че тази земя е наша и да познаваме и уважаваме символите, свързани с нея. Българският химн е един от тях, заедно със знамето, което се вее от сградите на всички институции. Моите ученици сега са във втори клас и вече слушат химна от година. Въведохме тази практика, когато бяха първокласници. Тогава пусках на малчуганите запис на химна, изпълнен от Гвардейския духов оркестър. Като научихме азбуката, от октомври 2015г. пеем химна всеки първи час от учебните дни, независимо дали сме първа или втора смяна.
-Как се случи така, че цялото училище възприе инициативата?
-Тази идея се прие много добре от родителите. Проведе се референдум на сайта на училището, на който мнозинството от участвалите – 56%, гласуваха „за“. Бях подкрепен от ръководството и от днес (вчера-б.а.) химнът звучи в началото на учебния ден във всеки клас. В понеделник се пуска сутрин в 08:20ч., а в петък – в 11:30 ч. Целта е да зареждаме децата с родолюбие и позитивно настроение както в началото, така и в края на седмицата.
-Задават ли децата въпроси относно историята на написването на текста и композирането на музиката на химна, любопитни ли са да научат повече за миналото ни?
-Обичам историята, тя ми е хоби, старая се да предам тази любов и на учениците си. Дори коментирахме с директора на училището Диян Стаматов идеята да направим кабинет по родолюбие. Там децата ще се запознават с основните моменти от историята и ще се учат на българщина. Консултирах се с колегите историци от нашето училище, потърсил съм помощ и от Училищното настоятелство. Остава да уточним някои детайли и да осъществим проекта. Искаме децата да знаят кои са личностите, оставили ярки следи в историята ни.
-Срещали ли сте негативни реакции от родители или деца относно идеята Ви, получавали ли сте Вие или някой от ръководството на училището оплаквания?
-Не, не съм, макар че над 40% от гласувалите в анкетата ни дадоха отрицателен вот. Те имат своите причини, но смятам, че химнът на България е универсален за всички български граждани, независимо от етноса или религиозната им принадлежност. Трябва да уважаваме различията помежду ни, но това не значи да проявяваме фалшива политическа коректност, като се притесняваме дали представители на етническа или религиозна група ще се засегнат от химна. Вярвам, че когато всички живеем в една държава, е нужно да уважаваме символите й, включително националната мелодия, свързана с българската идентичност.
Ако разгледаме ситуацията с патриотизма в близки до нас балкански държави, например в Сърбия или Македония, ще осъзнаем, че те защитават своята национална същност толкова силно, че понякога дори накърняват останалите. Не казвам, че това трябва да ни служи за пример, но е важно българите да знаят кои са и да се гордеят съл славните моменти от общото си минало, както и да познават слабостите си, за да се учат от грешките си.
-Преди дни в интервю за Kmeta.bg Адриан Кирилов, председател и основател на Съюза на учениците в България, заяви, че за подобряване на образованието са нужни не промени в програмите, а промяна в начина на преподаване, в отношенията между учителите и учениците. Какво е вашето мнение?
-Комуникацията между учител и ученик е изключително важна. Учителят трябва да се стреми да предава своите знания по най-добрия и интересен за децата начин. Промените в учебните програми, ако се правят, трябва да се изготвят от историци, които имат тесни познания по предмета си и които работят със страст. Не мисля, че експертите от Министерство на образованието могат да се справят по-добре от историците, за които професията е признание, които познават тънкостите на материята, с която са избрали да се занимават. Те най-добре разбират по какъв начин и какъв материал трябва да се преподава на децата. Надявам се министерството да се консултира и с тях, преди да прави промени.
Какво четем:
🔴 10 идеи за приказни пътешествия в България🔴 Из дневниците на един емигрант в Лондон
🔴 Историята на "Тồрнал е Тòдьо" - единствената родопска песен за работа
Източник: Кмета
Коментари
Последвайте ни във facebook!
