Боянската църква – Докосната от Бог ръка изографисва "Св. Св. Никола и Пантелеймон"
Боянската църква впечатлява с красив двор, аранжиран по проект на цар Фердинанд. По негова поръчка са засадени три секвои, внесени от Северна Америка. Измежду тях е разположен и гробът на неговата втора съпруга Елеонора. Църквата е най-посещаваният архитектурен паметник в България. Допълнително очарование му носи прохладната планинска прегръдка на Витоша. Живописният манастир се намира в западната част на София – кв.Бояна.
Все още е загадка кой е изработил изкусните стенописи на Храма създаден в края на 10-ти век отредили му днес почетно място в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство
89 сцени и композиции с 240 образи – сред тях са най-старото изображение на Св. Иван Рилски Чудотворец и сцената, в която за първи път в храм перфектно е изрисувана полугола женска фигура
Църквата е най-посещаваният архитектурен паметник в България
/Десимира Миткова – БТА, специално за bulgarica.com/
Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ (The Boyana Church, Sofia Bulgaria) заема почетно място в списъка на
През Средновековието, когато активно се изграждат и изографисват църкви в България, каноните на Източното православие не позволяват името на зографа да бъде упоменато. Смятало се е, че не талант, а Бог движи ръката му при създаването на образите от библейските сцени. Това ни убеждава още веднъж, че Боянската Църква заслужава място в списъка на ”Софийската Мала Света гора – скритият дух на София”. Да покажем на света някакви неща, които иначе са по-малко видими.
През 1259 г. Храмът се разширява на запад. Характерно за тази нова част на църквата е, че е построена на два етажа, което е много рядко за българската архитектура. Долната е предназначена за крипта (гробница), а горната – за семеен параклис.
Тайнственият творец наричан Боянския майстор, продължава да ни вълнува. И днес все още е загадка чия е ръката, която е изработила изкусните стенописи в Боянската църква, отредили й едно от най-престижните места в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство, където е записана под номер 42 през 1979г. Храмът е филиал на Националния Исторически музей и е под №70 в Стоте национални туристически обекта. Славата на църквата е толкова голяма, че още по времето на Тодор Живков всяка официална делегация неизменно отделя време за разглеждането й. Точно в тези години Боянската църква бе затворена за „простосмъртни“ ?!
- Част от страница от Боянския поменик, песнивец(Boyana beadroll, psalter) споменаващ зограф Василий от Субоноша. В една от нишите е разкрит ескиз на лице, направен върху мократа тогава мазилка и този надпис с въглен.
Донякъде мистиката се разбулва при консервацията на църквата през 2008 г. с откриването на графитен надпис „Аз Василий писах“, за който се предполага, че е името на един от художниците.
Историята на храма започва от края на 10-ти век, когато е изградена първата част от днешната църква, като придворен параклис. Счита се за Църква към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част.
„Въздигна се от основи и се създаде пречистия храм на светия Христов йерарх Никола и на светия великославен Христов мъченик Пантелеймона, със средствата, с грижите и с голямата любов на Калоян севастократор, братовчед царев, внук на св.Стефана крал сръбски. Изписа се в българско царство, при благоверния, благочестив и христолюбив цар Константин Асен, индикт 7 в лето 6767 (1259)“ Това гласи ктиторският надпис до образите на Калоян и Десислава, като са отбелязани и титлите им на старобългарски език.
Тя е малка типична източноримска, но построена така, че двете й рамена и тези на купола оформят кръст. Неговите точни очертания лесно могат да бъдат видени от външната страна и още по-ясно отвътре. От този период е и първият слой стенописи, които макар и в малка степен, днес все още могат да бъдат разгледани. Те представят опростени, схематични и безизразни лица, като много ясно се вижда контрастът с изображенията от втория стенописен слой, създаден през 13 век, който става и причина църквата да бъде включена в ЮНЕСКО. Съществените разлики са в изразителните и реалистични образи, нехарактерни за средновековната живопис.
Този уникален горен слой, дело на Боянския майстор, се появява през 1259 г., заедно с разширяването на храма на запад. Характерно за тази нова част на църквата е, че е построена на два етажа, което е много рядко за българската архитектура. Долната е предназначена за крипта (гробница), а горната – за семеен параклис.
Дарението за пристройката е от севастократор Калоян и съпругата му Десислава, за което свидетелстват ктиторски надпис и изображението им на северната стена, които са сред единиците съхранили се автентични образи на български боляри и владетели. На стенопис в Боянската църква е изобразено как севастократор Калоян поднася храм на св. Николай Мириклийски.
Творбата с изображението на Калоян и Десислава илюстрира високото майсторство
на българските живописци от 2-та българска държава и се счита за първа проява на
Севастократор Калоян е български феодален владетел с този висш ранг на Средец и областа от 13 век. Дворецът му се е намирал на днешната ул. „Цар Калоян“ в т.н. „Константинов квартал“ на Сердика-Средец. Запазен е семейният параклис от двореца на Калоян – това е малката църква „Св.Николай“ на ул. „Калоян“ зад хотел „Рила“ и официалната му църква – подземният днес храм „Св. Петка Стара“ под Софийската митрополия, която има два входа към ул. „Калоян“ през двора на митрополията и към ул. „Съборна“.
Срещу Калоян и Десислава на стенописите в Боянската Църква са образите на българския цар Константин Асен и царица Ирина. Те са изпълнени в реалистичен стил – от тях може не само да се съди за модата в облеклото на висшата българска аристокрация от епохата, но и да се доловят черти от душевността и характера на персонажите.
Сред изображенията на монаси и отшелници е и ликът на свети Ефрем Сирин, чиито всевиждащи очи следват постоянно посетителя.
В „Тайната вечеря“ на масата има типични български храни.
Интересна сцена е „Тайната вечеря“, в която са зографисани типични български битови елементи – бял месал на черни райета на скута на апостолите. Храната е простонародна, българска – чеснов лук, ряпа, хляб. Тези и всички надписи по стенописите от 1259 г., които са на средновековен български език, ярко доказват, че боянският майстор е българин, при това човек от народа.
Ценната сбирка на средновековна живопис представя 89 сцени и композиции с 240 образи на светци, ангели, както и ктиторските и царски портрети. Сред тях е смятаното за най-старо у нас изображение на Св. Иван Рилски Чудотворец, на Св. Петка (Параскева) Търновска. Интерес представлява сцената, в която за първи път в храм перфектно е изрисувана полугола женска фигура в разрушаване на езически символи.
През годините в района около храма постепенно се заселват монаси и се превръща
в манастир, който запада при завладяването на София от турците през 1382 г.
Третата възрожденска част на църквата се появява през 19-ти век, построена от
жителите на Бояна.
Боянската църква впечатлява и с красив двор, аранжиран по проект на цар Фердинанд.
По негова поръчка са засадени три секвои, внесени от Северна Америка. Измежду
тях е разположен и гробът на неговата втора съпруга Елеонора.
Църквата е най-посещаваният архитектурен паметник в България. Допълнително очарование
му носи прохладната планинска прегръдка на Витоша.
Местоположение: Живописният манастир се намира в полите на планина Витоша, западната част на София – кв.Бояна. До него се стига по хубав, указан с табели път. (Боянска църква, София, кв. Бояна, ул. „Боянско езеро“ № 3, Работно време: от 09:00 ч. до 17:00 ч. – без почивен ден)
В момента влизането в църквата става при специален режим – по 5 души с 10-минутна пауза между всяка група, за да се справи апаратурата с евентуални промени във въздуха. Паленето на свещи е немислимо. Дори снимането на уникалните стенописи става само с изрично разрешение и при определени условия.
ДРУГИТЕ ЗА НАС За легендарната Боянска църква в края на 2011г. разказа с възхита в най-авторитетния швейцарски вестник „Нойе Цурхер цайтунг“ журналистът Томас Везер: „В сенките на огромни секвои от Северна Америка се е сгушила мъничката Боянска църква.пасението на безценните фрески от ерозията е заслуга на реставраторките Светла и Лозинка Койнови. Обявено от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство, това бижу в романски стил е било за двете сестри дълго време нещо като земен рай. 18 години от живота си по-малката сестра, Лозинка е посветила на спасяването на ценните стенни рисунки в тази църква. Светла, сестра й също е работила по реставрацията в продължение на 10 години. Няма друга сакрална сграда на Балканския полуостров, която да е по-разкошно украсена с фрески от тази църква на името на Св. Св. Николай и Панталеймон. Няма по-добре посетен сакрален паметник на културата в България от Боянската църква, най-чести посетители са обаче западни туристи. Изненадващо е, че мнозина сред по-младите българи познават това православно бижу само по име.“
Какво четем:
🔴 Йордан Йовков Майсторът на Късия Разказ🔴 Чипровски стан пее песен в Калифорния – българското инженерно чудо "на живо" (+видео)
🔴 Уникална българска сватба в Калифорния (снимки, видео)
Източник: bulgarica
Коментари
Последвайте ни във facebook!
