До остров Света Анастасия
Винаги ми е било любопитно да посетя този остров, защото съм слушала и чела различни
неща и интересни истории за него. И така, тръгнахме сутринта от Поморие, където
бяхме отседнали към Бургас, а времето беше слънчево и приятно за пътешествия.
Предварителната информация, която събрахме за остров света Анастасия бе, че това
е единственият обитаем остров по българското Черноморие и е с вулканичен произход.
Сега на острова можете да посетите музея, църквата, има стаи за нощувка, малък
плаж, както и ресторант с автентични бургаски ястия по стари рецепти и лекарна,
предлагаща чудодейни билки и отвари. В резултат на бурите и морските вълни около
острова са се появили интересни скални образувания, наречени Гъбата, Дракона,
Вкамененият кораб и др.
До Морската гара в Бургас, от където тръгват корабчетата за острова ни отведе това малко автобусче със слънчев панел на покрива. Автобусчето тръгва от морската градина и по пътя за Морската гара качва непрекъснато туристи. Ако сте с автомобил можете да стигнете с него и паркирате в непосредствена близост до гарата.
Морската гара в Бургас изглежда много добре, всичко е чистичко и новичко. Има
уютна чакалня, в която успяхме да разгледаме и фотоизложба.
Купихме си билети за отиване и връщане и ни обясниха, че кораба има ще престой
около два часа на острова, за което време можеш да разгледаш всичките му забележителости.
Нашият кораб се казваше "Анастасия", също като острова. Иначе има и други корабчета,
които превозват туристи до острова, изглеждат доста атрактивни и са със запомнящи
се имена - "Капитан Кук", "Есмералда" и др.
Качихме се на горната палуба на нашия кораб, за да се насладим на красивите гледки
и морския бриз, но има и приятен салон в долната част на кораба, където предлагат
и напитки.
Както ни обясни екскурзоводката по-късно, знакът с обърната котва на пристана означава, че плавателните средства нямат право да пускат котва тук. А това е така, защото има опасност да повредят електрическия кабел, който минава по морското дъно от Бургас до тук.
На следващата снимка е основната сграда, която първо виждат туристите, попаднали на тук. Преди години островът се е казвал Болшевик, а каменна плоча е поставена в памет на избягалите от тук през 1925 година затворници - тяхната история е в основата на филм на Рангел Вълчанов. Повечето от тези хора са с нерадостна житейска съдба след бягството.
В миналото на острова е имало и манастир „Света Анастасия Лечителка”, който е бил опожаряван няколко пъти и нападан от пирати. Манастирът съществувал до 1923 година, когато е превърнат в затвор, в който са заточени комунисти и земеделци, а сега е превърнат в музей.
Малката островна църква носи името "Успение Богородично" и има с красив иконостас, можете да влезете в нея, да си запалите свещичка или просто да постоите и останете насаме с мислите си.
Остров Света Анастасия е забулен в мистерия и за него се разказват стотици легенди.
Една от тях гласи, че в миналото, когато на Света Анастасия имало манастир, пирати
нападнали острова, за да намерят заровено златно съкровище. Монасите се затворили
в островната църква и се помолили на Света Анастасия да ги избави от набезите.
Тя чула молитвите им и изпратила страховита буря, която потопила пиратския кораб.
Обаче историите за пиратското съкровище продължават до днес.
Сега на острова за атракция на туристите е направено място, където посетителите
могат хвърлят монети и евентуално да събудят духът на съкровището, за което се
вярва, че е още тук. Аз също пуснах монета, с надеждата да събудя това съкровище
със звъна на моята паричка, но и за късмет.
Като всеки остров и на света Анастасия има островен фар, който бил изграден от френска компания в края на 19 век. Сега е военна територия и туристите не могат да влизат там.
След като разгледахме основните забележителности се насочихме към местното кафене, така наречената Лекарна, където предлагат кафе, билки и билкови отвари, домашни сладки и домашна лимонада.
Взехме си кафе и ми се падна чудно късметче, една мисъл на Ърнест Хемингуей: "Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него!". Точно в този момент си мислех нещо подобно, без да съм го формулирала толкова добре, както великия писател. Поръчахме си и каничка домашна лимонада, която ни сервираха с мноого лед и мента. Точно от това имахме нужда в този горещ юлски следобед!
Двата часа на острова минаха бързо, на връщане се наслаждавахме отново на слънцето и морския бриз на палубата. А във фоайето на Морската гара срещнах приятелка, която не бях виждала скоро - и тя се беше запътила към острова със следващото корабче. Казах на нея, но казвам и на вас: много, много хубаво място е този остров, има неповторимо очарование, и си струва да бъде посетено.Аз бих се върнала там още следващото лято...
Какво четем:
🔴 На 11-ти февруари празнуваме Власовден🔴 УРОК ПО БЪЛГАРСКИ
🔴 Български ученици с 10 медала от олимпиада в Казахстан
Източник: aznapat
Коментари
Последвайте ни във facebook!
