Да си спомним Иван Башев


На 11 февруари се навършват 100 години от рождението на Иван Башев - министър на външните работи на България от 1962 до 1971 г. Той е баща на поетесата Миряна Башева. Иван Башев завършва средно образование в Немското училище в София и право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През студентските си години членува в Български общ народен студентски съюз. През 1943 г. е арестуван и прекарва известно време в лагера Еникьой. Член е на БКП (1946) и на Централния комитет на Съюза на народната младеж и секретар на Световната федерация на демократичната младеж в Париж (1948-1951). Главен редактор на в. "Народна младеж" (1951-1952). Секретар на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (1951-1956). От 1957 до 1961 г. е служител в Министерството на просветата и културата, като стига до поста първи заместник-министър. През 1961-1962 г. е заместник-министър на външните работи, а през 1962 г. става член на Централния комитет на БКП и министър на външните работи. Умира на 13 декември 1971 г. при трагичен инцидент на Витоша.

Препечатваме със съкращения спомени на хора, които са го познавали, от сборника "Иван Башев - политик, държавник, дипломат".

--------

Богомил Нонев, писател и посланик

...Той сякаш се подготвяше от ранни години, за да изпълни двете необходими условия за дипломата: духовен и практически опит и професионализъм. Сякаш с влизането си в обществения живот той се бе готвил за външен министър: говореше и пишеше на няколко езика (в ООН той произнасяше речите си на френски, а както разказва Г. Йовков, в Брюксел говорил пред широка общественост по проблемите на външната политика без никакъв текст - непосредствено на френски). Зная, приблизително зная, с каква дълбочина бе усвоил немския език. Говорили сме за развитието на съвременния роман като свободна форма, която в наши дни вмества и философския етюд, и есето, и историческия очерк... Даваше ми за пример "Йосиф и неговите братя" на Томас Ман, но и есетата, изпъстрени с белетристични отклонения. Казваше, че не знаел руски, но съм го слушал с каква свобода се изразяваше. А също и английски... Наблюдавал съм с каква почтителност разговаряха с него Кув дьо Мюрвил, Алдо Моро, Андрей Громико, но и такива забележителни творци като Луи Арагон или високите познавачи на средновековната руска живопис, а също и уредниците на Музея за модерно изкуство в Сен Пол дьо Ванс.

Уж беше мълчалив, затворен в себе си, "особняк". Виждал съм го как влизаше в морето по километър-два, плуваше бавно и отмерено бруст, дразнеше се, ако го наближим с лодка. Виждал съм го как крачеше с дългите си нозе през Ситняково и Саръгьол към Мусала или как взима на един дъх Стената над "Алеко"...

-------

Валери Петров, писател, драматург и общественик

Съжалявам, че навремето не съм бил по-близък с Иван Башев. Животът ни е протичал в различни плоскости - неговият в политиката, моят в литературата. Свързвах името му с образа на общественик, умен, културен, честен, но този образ се бе оформил у мен главно под влияние на общото мнение за него. А личен спомен паметта ми е запазила един-единствен, при това дребен и рисуващ само една от чертите на човека.

Годината не помня, зная само, че веднъж двамата с Христо Ганев - а май че тук беше вече и композиторът Александър Райчев - бяхме повикани на разговор в кабинета на Башев, тогава зам.-министър на културата. Оказа се, че на нас тримата възлагат написването на сценария за тържествения концерт по повод предстоящата - но не близка - годишнина на 9 септември... За режисьор бе определен Стефан Сърчаджиев. Башев каза, че му се искало този път празненството да не мине в познатия официален, концертен стил с красивата актриса в дълга черна рокля, която прочита от луксозна папка номерата на концерта. В 9 септември нямало нищо официално, той бил - ако сме си спомняли - нещо друго и щяло да е добре честването му този път да изрази именно това Друго. В този дух бяха думите му и по това как той ги произнесе ние усетихме, че изразява своя собствена идея, лично свое убеждение... След около месец бяхме повикани в познатия ни кабинет. Още в първите минути усетихме, че Башев се чувства неловко. Не помня точните му думи, но смисъла им не мога да забравя - той беше в това, че голямото значение на 9 септември изисквало известна тържественост, известна, така да се каже, внушителна сдържаност в неговото отпразнуване. Струва ми се, че дори каза - този път без ирония, а като обяснение - за актрисата с дългата рокля. А нашето предложение било хубаво, но... безпогрешно бяхме усетили какво означаваше това "но". То се четеше във всичко, в горчивата усмивка на човека срещу нас, в тъгата на очите му и означаваше, че не всички неща зависят от него... Иван Башев наистина беше значителна и оригинална фигура в нашия обществен живот и аз не мога да мисля за него, без да усетя съжалението, че тогава хората от неговия тип, така да се каже, и с неговите габарити не се срещаха на всяка крачка.

---------------------------

Георги Караманев, посланик, зам.-председател на Министерския съвет

...Иван беше освободен от всякакви предразсъдъци в своето поведение, което би произтичало от високия му ранг, винаги беше естествен, прям, предразполагаше събеседника като равностоен партньор.

Беше по това време известен като голям турист и любител на планината. Един ден направихме голям преход от комплекса "Белмекен". Когато се изкачихме на високото плато, по едно време Башев поизостана. Обърнах се назад и гледам как "милва" тънкоструйната рекичка, която се провираше между камъните и тревите. Имах чувството, че той се радваше като дете на природните приумици и искаше да остане насаме с рекичката, която искаше с длани да погали...

...В 9 часа имах среща с Тодор Живков в Държавния съвет. По това време се подготвяше известният Декемврийски пленум на ЦК на БКП за повишаване жизненото равнище на народа. Тодор Живков беше ми дал доклада да го проуча и дам своите бележки и предложения по него. Започнах да му докладвам и в този момент му позвъни т. нар. телефон ВЧ. Вдигна слушалката Живков и се вкамени. Борис Велчев му съобщи, че Иван Башев е замръзнал на Витоша и починал. Тодор Живков отсече: "Голяма загуба за България"...

--------

Георги Тодорчев, журналист, 12 г. кореспондент в САЩ

Политическа цивилизованост. Европейска изисканост. Лична скромност. Това според мен бяха основни качества на Иван Башев, които в своята амалгама правеха от него поразителен човешки уникат в едно сложно време. Едно силно вътрешно излъчване едновременно привличаше и респектираше - бих го нарекъл строга обаятелност...

Високата му елегантна фигура контрастираше не само физически с околовръстни бюрократични недоносчета; интелектуалната му еманация ги смазваше и малцина от тях го обичаха. Някои, на по-високи постове, го търпяха, изнемощели от неговата ерудиция, концептуалност, ефективност, потиснати от неговата полиглотност и комуникативност.

Кариерата му беше цяла най-плодотворна ера на българската дипломация. Кощунство е сега да не се признава или да се отрича нейният зенит, идентифициран на първо място с Иван Башев.

Външен министър на една иначе церемониална държава, той пристигаше и отпътуваше със самолети на "Ер Франс" за и от сесиите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк без какъвто и да било антураж, охрана, лекар - сам, с нова книга, изучена в осемте часа полет над океана. Винаги пръв сигнализираше на колеги, дипломати, политолози за излязла нова монография, изследване, мемоар на международна тема. Първото му изискване при среща в скромната му стая, в скромната сграда на Постоянното представителство на България при ООН на 84-та улица беше: пълните програми на театрите, каталозите на нови книги, последните броеве на елитните периодични издания.

Влиянието и престижът му бяха удивителни. Не случайно, когато се появеше във фоайетата и кулоарите на ООН, където по време на общите дебати се събираха повече от 120 министри на външните работи от цял свят, високопоставените му колеги се стъписваха пред него сякаш в шпалир - всеки се стремеше да се ръкува с него като стар познат, доверен събеседник, чаровен приятел или достоен опонент...

------

Димитър Костов, посланик

...От 1967 до 1972 г. участвах в сесиите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк: първата година като делегат от министерството, а след това като втори секретар в Постоянното представителство. Всяка есен през този период министър Башев прекарваше по 2-3 седмици в Ню Йорк като ръководител на българската делегация. Очаквахме пристигането му с нетърпение, защото той никога не идваше с готов текст на своята реч. В делегацията обсъждахме както основните й насоки, така и самия текст. При това той ходеше на всички пленарни заседания и слушаше другите оратори. Така той постепенно изграждаше основните си тези и аргументи. Желанието му беше да се включи в многостранния диалог, а не просто да прочете една предварително написана и одобрена в столицата декларация, която да прозвучи като несвързан с дискусията монолог.

Една черта от характера на Иван Башев - неговата скромност, е добре позната на съвременниците му. Бих искал да добавя тук само един щрих. Когато идваше в Ню Йорк, той не отсядаше нито в хотел, нито в резиденцията на посланика, каквато бе практиката преди и след него. По негово настояване освобождавахме една от работните стаи и временно я оборудвахме с мебели, събрани от жилищата на служителите, за спалня-кабинет-трапезария. Всъщност имаше едно легло, заградено с параван, едно бюро, маса и столове за заседанията на делегацията. Не зная какво надделяваше в случая - дали стремежът към икономии (които бяха значителни!), или желанието за усамотяване. Вероятно и двете...

Ето така познавах Иван Башев - голямата личност в българската дипломация, талантливия защитник на българските национални интереси, уважавания партньор в международния диалог през 60-те години на миналия век.


Какво четем:

🔴 Мария сбъдва мечтата за дете от 6-тия опит

🔴 Няма да закриват онкологични клиники, отделения и болници

🔴 Драма с винетката на влюбен мъж стана хит в социалните мрежи

Източник: СЕГА



Коментари



горе