„Хубавото вино поражда добри мисли и добри дела”
Българският народен празник Трифон Зарезан отбелязваме на 1 февруари, по стар
стил - на 14 февруари. Този празник, посветен на свети Трифон, е известен в някои
краища на България като св. Трифун чипия, св. Триун, Зарезановден, Зарезой, Зарезоя.
За всички нас той е познат още като Ден на лозаря и се празнува както от лозарите,
така и от винарите, градинарите, овощарите.
Въпреки че Трифон Зарезан е празник на лозята и виното, той е свързан също с
обработването на лозата и пролетното й зарязване. Според лозарите, обичаят „Зарязване”
(„Да се закрои лозето”, „Да порежат лозето”, „Да зареже лозата”) поставя началото
на лозарската нова година. С този обичай се открива новият сезон на земеделската
работа. А наесен, когато гроздето узрее и се прибира, ще се отбележи краят на
земеделската дейност.
Според народно поверие, свети Трифон е лечител. Той събирал сълзите на лозата
и с този сок лекувал очите на хората или трудно заздравяващи рани. Според друго
поверие, колкото повече вино се изпие на празника Трифон Зарезан, толкова по-богата ще
бъде реколтата на грозде през идния сезон.
„Ой, Трифоне, Трифоне, мъченико!
Режи лозе, зарежи го -
да се лоза вие и превива,
да се реса реси, наедрява,
да се грозде грозди и узрява,
да се вино пие червено,
за здравето на всички!”
(с. Ветрен)
Традицията на Трифон Зарезан
Според традицията, рано сутрин на Трифон Зарезан стопанката на къщата трябва
да омеси и изпече питка. В някои краища на страната питката се украсява с оформени
от тесто: грозд, лозов лист или цветове на лоза. След като питката е поставена
да втасва, домакинята приготвя варена, а след това запечена кокошка, пълнена с
ориз или булгур. Когато питката и кокошката са готови, стопанката ги поставя в
една торба като добавя към тях бъклица с червено вино и светена вода. В торбата
някои слагат също парче сланина, луканка, сирене, туршия. Не пропускат да вземат
и стъкленица с ракия, украсена със здравец. А стопанинът... Той мята на рамо торбата
и заедно с другите мъже от селото тръгва към лозето. Навремето традицията повелявала
само мъже да ходят на лозето.
Пристигайки всеки на своето лозе, мъжете изпълняват обред. Обредът се нарича „Зарязване” и започва с това, че мъжете се прекръстват. После, около един от
кютуците се полива с вино и се отрязват три пръчки. Отрязването на пръчките става
с лозарски нож, наричан още „косер”, „завана” или „конде”. След това: мястото,
откъдето са отрязани пръчките, се полива с вино и светена вода, а лозето се благославя
с думите: „Колкото капки, толкова кола грозде!”. Трите отрязани лозови пръчки мъжете свиват на венец и го поставят на калпака си, на рамото или на кръста.
След обредната резитба, мъжете се събират около обща трапеза, а после се хващат
на хоро. По-късно, на мегдана в селото започва голямо веселие – и за мъже, и за
жени, и за деца.
Трифон Зарезан в различните краища на България
• В някои селища на България, например в Пазарджишко, празникът започва с молитва
за свети Трифон като молитвата се извършва в църквата.
• В с. Змеево, Старозагорско, се провежда литийно шествие, на което иконата на
свети Трифон се разнася из лозята, а след това с нея се обикаля из селото.
• В град Перущица, Пловдивско, първо свещеникът трябва да зареже лозите и да ги
напръска със светена вода.
• В казанлъшкото село Средногорово мъжете пристъпват към зарязване, едва след
като свещеникът е отслужил водосвет.
• В градчето Свети Влас, Бургаско, водосветът за здраве и берекет се извършва
след зарязването на лозите.
• Град Асеновград е известен с лозарството и винарството, с уникалния винен сорт
Станимашки мавруд и с червеното вино „Станимашка малага”, прочуто в много страни
на света. Стара традиция е - на 1 февруари, когато се отбелязва Трифон Зарезан,
хората да ходят в параклиса „Св. Трифон”. Параклисът е един от най-почитаните
в града и от него има изглед към Асенова крепост. На този ден много гости посещават
Музея на винарството и лозарството в града.
• Интересно е, че в град Лясковец, Великотърновско, по време на обредната резитба,
мъжете свалят калпаците си и ги закачват на кютуците на лозите като пожелават
гроздето да бъде толкова черно, колкото черни са калпаците им.
• В село Виница (днес квартал на Варна) след зарязването мъжете поливат вино в
средата на лозето с пожелание това да донесе голям берекет и виното да се лее
като вода.
• В Неврокоп (днес Гоце Делчев) и околните му селища хората имат традицията да
изкопават дупка в лозето. В нея заравят донесената в някакъв съд светена вода
– тя трябвало да предпази лозето от градушка.
• В Северна България, в селата, намиращи се по Дунава, има прастара традиция - отрязаните на Трифоновден лозови пръчки да се хвърлят в реката, за да може виното
да тече като из река.
• Интересно е също, че на някои места в България, например в град Пещера, хората
избират „Цар на лозята”. Царят има корона от лозови пръчки и благославя лозето
с думите: „От всяка лоза по шиник, от всяка по чебър!” След ритуала царят е придвижван
до селото на каруца, може да е качен на колесар или да е носен от мъжете на ръце.
С музика, хора и ръченица мъжете пристигат в селото и обикалят от къща в къща.
Стопаните ги гощават с вино. С вино пръскат и „Царя на лозята”, има гощавка и
хоро.
• След ритуалното зарязване, в някои села на Първомайско, на мегдана се извива
„Мъжко хоро”. Както повелява традицията, водачът му държи в ръката си дървена
бъклица с червено вино, а в него са натопени лозови пръчици.
• На Трифон Зарезан в беловското село Мененкьово във всеки дом, освен с вино,
се черпи и с вкусен домашно приготвен бабек. Някои дори го запичат на жар и поръсват
с парченца праз. В село Мало Конаре, Пазарджишко, на трапезата на Трифоновден
също се има домашен бабек.
• В китново село Типченица, Врачанско, се отглеждат традиционните винени сортове Мискет и Рубин, а също и по-разпространените – Мерло, Шардоне,
Каберне совиньон. Там Трифон Зарезан е особено почитан празник. Честването на
празника започва в местността „Гложето” като най-напред свещеникът отслужва водосвет.
След това най-старият от стопаните зарязва лозето. Интересно е също, че една от жените поръсва главините с пепел, а най-възрастният лозар обилно ги
полива с вино. Според старо поверие, това ще донесе едро грозде. Празникът продължава
с богата гощавка: питка, баница, пилешко месо, вино и люта ракия. Тригласният
народен хор „Типченски майки” развеселява всички гости.
• В плевенското село Садовец, празникът на лозята и виното се чества на 14 февруари.
По традиция, на този ден хората се събират в центъра на селото, а след това се
отправят към лозе „Калугерица”, където се състои обредното зарязване.
• Казват, че село Пиргово е „най-лозарското” село в Русенско. В него се произвеждат
годишно около 1,4 млн. литра вино. Там празникът на лозарите и винарите се чества
на 14 февруари. По стара традиция хората най-напред избират „Цар на лозята”, после се хващат на хоро. Нещо повече, обичаят повелява: този, който ще бъде избиран за „Цар на лозята”,
да 
бъде имотен и добър стопанин, да има семейство и деца. Според това колко виден
и заможен е „Царят на лозята”, се гадае за щедростта на лозята през годината.
По-късно се отива на лозето, зарязва се, свещеникът поръсва лозята със светена
вода. Веселието продължава в селото.
• В град Шабла се провежда конкурс за „Най-добро домашно вино”. Представяйки своето
вино, кандидатите трябва писмено да посочат сорта или сортовете, от които е произведено
тяхното вино.
• През тази година на Трифоновден в град Пещера за първи път ще бъде представен
стар тракийски ритуал за виночерпене.
• В град Мелник, през първата седмица на февруари, се провежда фестивалът „Златен грозд”. През тази година в него участват над 12 местни изби, които се
състезават за наградата „Най-добро мелнишко вино”.
Гроздето, виното и Трифон Зарезан в с. Ветрен (днес гр. Ветрен), Пазарджишко
„Ветрен наистина е най-лозарското село в Пазарджишко. То има най-много лозя;
към 1900 г. според Лютаков били 6 655 дка, към 1930 г. те са 9 444 дка. (...)
В местността Баладжа се ражда най-хубаво грозде.” – посочва проф. Иван Батаклиев
в книгата си „Пазарджик и Пазарджишко”.
Г-жа Лиляна Мушева, дългогодишен ръководител на читалище „Христо Смирненски”
в гр. Ветрен, разказа за читателите на в. „България Сега” следното:
„В Пазарджишки регион, в землището на гр. Ветрен, се отглеждат следните сортове
винено грозде: бели - Ркацители, Шардоне, Мускат Отонел и Совиньон блан; червени - Памид, Мерло, Каберне Совиньон, Мавруд, Сира и Пино ноар. Има и десертни
сортове като: Булгар, Русалка, Тамянка, Брестовица.
В миналото изба „Ветрен” е произвеждала до 2 млн. литра вино годишно, основно
за износ за Русия. С годините лозята остаряха, част от тях се изкорениха. По настоящем
в землището на Ветрен са засадени към 1 500 дка нови лозови масиви, годишно се произвежда около 500 хил. литра вино.
С жури от представители на Винарска изба „Ветрен-Комерс” традиционно се провеждат
конкурси за частни винопроизводители в района на гр. Ветрен . В конкурса се оценяват
качествата на вината като: цвят, бистрота, аромат, букет, тяло и обща хармония.
Целта е да се подпомогнат със съвети любителите винопроизводители, да се повиши
технологичното ниво на домашното производство и съхранение, да се внедрят полезни
и актуални практики при производството и съхранението.
Традицията, даваща характерния облик на района ни, несъмнено е празникът на лозаря
- Трифон Зарезан. Неговото отбелязване, станало наш традиционен празник, винаги
е включвало обредното зарязване на лозите на този ден. Празничният обред се извършва
от лозари и винари в землището на Ветрен: „Балабана”, „Торбаница”, „Каменливият
път”.
Ежегодно празникът в гр. Ветрен се чества на 14 февруари, на Деня на лозаря -
Трифон Зарезан. Читалището винаги взема водещата част при отпразнуването му, съвместно с Кметството и Винарската изба. Последните години в ритуала включваме
и децата, които пресъздават обичая „Зарязване” на различни етапи от историята
ни, при това с наричания, благословии, като по този начин запазваме традицията
от миналото. В празничната програма участват както местни самодейни състави, така
също и професионални оркестри за народна музика, ансамбли, изпълнители. Награждават
се винопроизводителите и най-добрите лозари от предходната година. Утвърди се
и една друга традиция: провеждането на конкурс за „Най-добро домашно вино и домашна
ракия, произведени през годината”. Съвместното партньорство с „Томика метал” в
Пловдив всяка година осигурява за „Царя на виното” съд от неръждаема стомана.”
На Трифоновден ветренци пеят и следната песен:
„Вино, вино, руйно, буйно,
ти си сладко, ти си гладко.
Лей се, вино, бистро, люто,
лей се, лей се, весели ни!”
Казват, че на Трифон Зарезан дори земята се задъхва от хората и ръченицата, изиграни
на този ден от ветренчани. Въздухът толкова сладостно ухаел, че не можеш се стърпя
да не опиташ от руйното червено вино и богатата гощавка.
Празникът на лозарите и винарите се отбелязва в различните краища на България
с ритуали, с много веселие и музика. Но където и да сте на този жизнерадостен
ден, стократно ще чувате думите: „Берекет да бъде!”, „Да е нахаирлия!”, „Голям
берекет!”, „Много грозде!”, „На всички много здраве!”
През 1853 г., в първата книга по земеделие, авторът Никола Икономов казва: „Кое
може да бъде по-сладко и по-красиво за гледане от плода на лозата - гроздето?
И не само ползата, но и работата в лозето, връзването, посаждането и размножаването
на лозите разиграват човеко сърцето от радост.”
Ваня Велкова
в. „България СЕГА”
Снимките са предоставени за публикуване от:
Мария Бажлекова, Ваня Кьосова, Цветанка Бикова, Лиляна Мушева, Ваня Велкова
Какво четем:
🔴 Церемония по издигане на националното знаме в центъра на гр. Чикаго по повод 3-ти Март - Ден на освобождението на България🔴 Скандалният скулптор Александър Хайтов:След царете се захващам с Левски
🔴 Значението на знаците, изписани на личната ви карта
Източник: България сега
Коментари
Последвайте ни във facebook!
