Голямото преместване

Да се преместиш от едната половина на Земното кълбо до другатане е никак лесно. Много хора в наши дни преминават през това и моето семейство е едно от тях.
Моментът, в който разбрах, че ще живеем в Америка бях много щастлива. Няколко минути по-късно ме обзеха тъжни мисли за приятелите ми, семейството ми и всичко което имам и съм изградила в България. Не казах на приятелите си първоначално, защото исках да изчакам докато бъде сигурно кога ще заминем. Прекарах доста време в мислене за приятелите и близките, за това какво загърбвам и какво ми предстои. Беше много трудното да кажеш довиждане на всички хора, които познаваш и обичаш. Най-трудна се оказа последната седмица преди заминаването. Никога няма да забравя моите: изненади, подаръци, моменти на радост и тъга, моменти който ще помня винаги. Всички хора, които са преминали през това знаят за какво говоря. Събираш се с приятелите си, забавлявате се като за последно, макар всички да знаем, че отново ще дойде мига, в който пак ще сме заедно. Сбогуването винаги е трудно! Когато обаче навлезеш в Американския живот, неусетно се адаптираш и намираш нови приятели. Те никога няма да са толкова близки, колкото тези в България, но хубавото днес е, че за щастие живеем във века на модерните технологии. Интернет много помага да се свържеш с приятелите от всяка точка на света. Аз лично се чувам с моите близки в България всеки ден. Те ме държат в течение с всичко което се случва около тях и в моята родина. Америка предоставя повече възможности за успех в бъдещето на младите хора и това е една от причините българите да напускат родния си дом. Децата тук учат усилено, защото искат хубаво бъдеще. В училище всичко се учи под формата на проекти, което смятам, че е много полезно. Знанията, които получаваме са с по-голяма практическа насоченост в сравнение с българските училища. В моето училище всяко дете си има таблет, на които учи и си пише домашните. В Америка децата които се стараят вървят напред и печелят награди, дори и сципендии за усилията си. Спорта същто се цени много, но единственто което не ми харесва е, че училищният спорт в Америка е на сезони. Няколко месеца се играе един спорт, следващите няколко друг.
Повечетo български деца посещаваме и Българско училище в Америка. Много е хубаво поне веднъж в седмицата да се чувстваш почти като в България. Там е като калък български остров сред голямата Америка. Мъничко време, в което сърцето и душата ти се зареждат с много положителна енергия, за да можеш по-лесно да преодоляваш моментите на носталгия и тъга, с които често се сблъскваме.
Повярвайте ми местенето от една държава в друга е трудно, но това е предизвикателство, което си заслужава човек да опита.