Ивайловград ще конкурира Атина с Лютица и Армира
В Ивайловград започва изграждането на път до средновековната крепост „Лютица”, съобщи в Хасково кметът на Ивайловград Диана Овчарова. Археологическият комплекс вече е порехвърлен за стопанисване от държавата на община Ивайловград с решение на Министерски съвет. За реставрацията на самата крепост има вече отпуснати 1,5 млн. лева по Оперативна програма „Развитие на селските райони”.
„В Лютица има една от най-добре запазените крепостни стени в България. Ако Атина си имат Акропола, то Ивайловград се гордее с Лютица. Още на есен се надяваме да посрещме туристи на крепостната стена, след като бъде построен пътя”, допълни Овчарова. Тя отбеляза, че Иваловград се развива изключително успешно като туристическа дестинация. „Само за един уикенд античната римска вила Армира е посетена от над 500 души”, допълни кметът на Ивайловград.
Лютица е българска средновековна крепост, датираща от 9-и до 18-и век. Намира се югозападно и в близост до Ивайловград. Разположена е на връх „Градището” в Източните Родопи. Тя е една от най-добре запазените български средновековни крепости и една от най-големите в Източните Родопи. Известна е още с имената „Мраморният град“ и „Цитаделата на Калоян“. Разрушавана е многократно‚ а в сегашния си вид е построена през 12–13 век. Намира се на надморска височина около 560 m. По пътя до крепостта се преминава покрай Атеренския мост и Атеренска река.
При надморска височина около 430 m и на около километър преди крепостта маршрутът преминава през обезлюденото от средата на 20-ти век село Рогозово. Находките от керамика, монети, накити, метални и костени предмети от бита, архитектурни детайли показват, че хълмът е бил обитаван от I хил. пр. Хр.
Историческите свидетелства за района на Ивайловград показват, че тази територия става част от българската държава още в началото на IХ в., когато границата с Византия е минавала приблизително по същите места. Лютица е била център на епископия (IX - XVII в.) и архиепископия (XVII - XVIII в.). Основният градеж се датира още от IV - VI в. Лютица достига своя разцвет в ХIII-ХIV в., а твърдината е просъществувала чак до края на XVIII в. Тогава тя запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа.
Крепостта е разположена на площ от 26 декара. Оградена е от крепостни стени с дължина над 600 m, които на повечето места са добре запазени. Те очертават неправилна елипса, съобразена с конфигурацията на терена. Входът е от запад, само един, защитен от две правоъгълни кули, разположени с дългата си страна перпендикулярно на стените.
Укреплението има общо 12 кули с правоъгълен план и една с осмостенен. Материалът, от който е изградена крепостта е мрамор, поради което е придобила и известност като „Мраморният град“.
От вътрешността са разкрити две църкви, като по-ранната е епископска базилика, донжонът, обширен некропол, основи на жилищна кула, резервоар за вода, на дъното на който се откриват материали от времето на траките, останки от древна канализационна система. Около крепостта има следи от външен град, а в основата на хълма са разположени некрополи от различни епохи.
При разкопките са открити доказателства, че мястото е било обитавано от късната бронзова епоха. Откритите керамични съдове са идентични с тези от Плиска и Преслав, с което се доказва, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура.
Какво четем:
🔴 Защо напуснахме работа и заживяхме в Родопите? (СНИМКИ)🔴 Да избягаме в Боженци!
🔴 М.Ш.: Омъжих се за циганин и не се срамувам!
Източник: Кмета
Коментари
Последвайте ни във facebook!
