Трифон Иванов хранел бедни с риба в родното си село


Трифон Иванов беше изключително добър и благороден, с голямо и великодушно сърце, твърдят съселяните му от павликенското село Горна Липница. Тук, в малкото селце, намиращо се на 36 км от Велико Търново, на 27 юли 1965 г. се е родил железният защитник на българския национален отбор. „Като малък той беше много скромно,

 

притеснително и срамежливо дете

 

Не е бил някой пакостник, да речеш, да прави само поразии. Още оттогава футболът беше голямата му любов. По цял ден риташе топката на поляната с останалите си връстници с едни стари гуменки. Ама тогава искаше да бъде нападател и да вкарва голове, пък след това как се смениха нещата и стана защитник, от когото трепереха най-добрите нападатели в света”, спомня си възрастен мъж от селото.

Малкият Туньо живял в селото до 4-ти клас, когато заминава с родителите си във Велико Търново и се записва да учи в местното спортно училище. Съселяните му обаче разказват, че той никога не е прекъсвал връзката си с Горна Липница. След като прекратил футболната си кариера, той почти

 

всяка седмица си идвал да нагледа бащината си къща

 

Имал трактор, който сам подкарвал, и с него орял нивите на фамилията. Преди десетина години взел под наем селския язовир, но не за да печели и да прави пари от него, а просто за да има къде да си почива и да се събира през почивните дни на сладка раздумка с приятели. „Когато изпускаше язовира, Туньо събираше рибата и вместо да я продава я раздаваше на бедните и социално слабите, които не могат да си позволят да си купят. Миналата година за Никулден и на мене беше изпратил два големи шарана по един от работниците си”, разказва кметът на Горна Липница Юлко Палов.

Кметът на Горна Липница Юлко Палов иска стадионът и футболният отбор в селото да носят името на Трифон Иванов.

Цветана Данкова, която е бивша работничка на Трифон Иванов, пък със сълзи на очи си спомня, че футболистът помагал на безработните, като

 

ги вземал на работа до навършването на пенсия

 

„Питаше ни имаме ли пари за хляб и ни даваше, за да не гладуваме и да не мизеруваме. Не заслужаваше да си отиде от този свят толкова млад”, въздиша тежко възрастната жена. Тя и останалите хора от селото са решили всеки да вземе по една шепа пръст от двора на родната къща на Трифон Иванов и да я изсипят върху гроба му. Хората в селото ще правят подписка до общината в Павликени с искане площадът и главната улица в Горна Липница да носят името на техния съселянин, прославил родното им място. А кметът Палов пък иска да кръсти местния стадион и футболния отбор на Горна Липница с името „Трифон Иванов”.

Отделни фенове на „Етър” от Велико Търново пък поискаха на името на Туньо да бъде прекръстен и местният стадион „Ивайло”. Това стана причина в някои медии да се появи невярна информация, че искането е поставено от официалния фен клуб на „виолетовите”. Днес от фен клуба обаче категорично опровергаха тази информация. „Стадионът ни е митичен и си има своето име, което се е наложило през годините. Готови сме обаче да приемем преименуване на някоя от трибуните на Трифон Иванов”, заяви председателят на фен клуба Венелин Русанов. Името на железния защитник обаче най-вероятно ще бъде дадено на изграждащото се в момента

 

ново игрище до спортното училище

 

в което е учил легендарният футболист. Идеята за това е на търновския спортен журналист Анатоли Петров. Вече има и предложение за създаване на ежегоден международен детски турнир по футбол, в който отборите ще спорят за купата „Трифон Иванов”. Идеята за такъв турнир беше именно на бившия футболен национал, който обаче така и не доживя да я види реализирана.

Мястото, където ще е вечното жилище на почетния гражданин на Велико Търново, Трифон Иванов е до това на баща му Марин и се намира на метри от гроба на друг почетен търновец, писателят Емилиян Станев.

 

 

 

Подредиха траурен кът на стадион „Ивайло”

Траурния кът на ст. Ивайло във Велико Търново, където е направил първите си стъпки бъдещият железен защитник.

На стадион „Ивайло”, където Трифон Иванов е направил първите си стъпки в професионалния футбол, днес бе подреден траурен кът. Той е уреден точно до входа на съблекалните на домакините. В него са поставени две фланелки с №3 на защитника, с едната от които е играл в мача срещу немския „Кайзерслаутерн” през 1991 г. Туньо не успява да завърши този мач, защото е изгонен с директен червен картон. Причината е, че нарекъл португалския рефер „магаре”, след като дал две дузпи за немците, с които закопал „Етър”. Освен двете фланелки в траурния кът има снимка на покосения внезапно от инфаркт в събота легендарен защитник от Пеневата чета с фланелката на националния отбор, некролог и ваза с цветя.


Какво четем:

🔴 Прекрасна България: Вижте великолепната Асенова крепост, заснета от птичи поглед

🔴 Икона на Богородица лекува бездетни жени и болни

🔴 Национална кампания! Българите - всички заедно да възстановим базиликата в Плиска

Източник: Монитор



Коментари



горе