Тефтерчето на Левски спасено в конско седло


През 2007 година в деня на гибелта на Васил Левски - 19 февруари, вестник "Стандарт" подари на читателите си една от най-големите български светини - тефтерчето на големия революционер. Днес това наше скромно издание, направено със съдействието на Общобългарския комитет и фондация "Васил Левски" и Народната библиотека, е библиографска рядкост, защото бе изчерпано буквано за часове. Ето защо в четвъртък, 18 февруари, читателите на "Стандарт" отново ще имат възможността да притежават личното "символ верую" на Апостола.
Патриотичната мисия се осъществи благодарение на подкрепата на "VIVACOM Fund",
"СИБанк", "Инвестбанк", "Белла България", "Лев Инс", Висше училище по сигурност и икономика, ПФК "Левски", Съюз за стопанска инициатива, проф. д-р Лъчезар Цоцорков, Кирил Домусчиев, Александър Ангелов, Петър Величков, Николай Вълканов, проф. Георги Манолов и д-р Ангел Енчев.
Във вчерашния брой на "Стандарт" разказахме как тефтерчето на Васил Левски попаднало по погрешка в папка от архива на Христо Ботев по време на евакуацията на Народната библиотека през 1943 г. Осем години по-късно уникалният документ е открит от Кирила Възвъзова.
Днес ще върнем лентата още по-назад.
Бележникът на Апостола се озовава в Народната библиотека заедно с останалите документи от неговия архив едва през 1924 г. по нареждане на Министерството на народното просвещение. Дотогава той е съхраняван в Софийския народен музей, в отдела "Архив на Българското възраждане", създаден през 1906 г. През 1908 г., когато е изграден Народен етнографски музей, цялата архивна сбирка на Народния музей (включително и архивът на Левски) преминава към новосъздадения музей. През 1924 г. следва нова рокада. Цялата сбирка от възрожденски документи се прехвърля от музея в Архивния отдел на Народната библиотека (днес Български исторически архив БИА). Не са запазени официални и подробни предавателни и приемателни протоколи за този важен акт. Единственият писмен документ е съхраняваният в БИА на стар инвентарен опис от Етнографския музей, в който, дадено с останалите документи от архива на Левски) е описано и джобното тефтерче
със съвсем непълни и пестеливи данни
"Съдържание на документа: "Аgепdа" - записното тефтерче на В. Левски. Дата: 1871. От кого е изпратен и откъде: Левски, в Българско. Вид на документа - тефтерче, 60 листа, 108 страници. Цена - лева, ст. - 50.. От кого е купен или подарен документът: Доставил: 3. Стоянов."
Тези сухи и не съвсем точни данни - защото заверката на инвентарния опис е от 1912 г., а 3ахарий Стоянов умира в 1889 г., съвсем не изчерпват историята на архива на Апостола. Докато достигнат до сегашното си хранилище документите на Левски, включително и неговото тефтерче, имат дълга и спорна история, усложнявана и от спомени и сведения, дадени в първите години след Освобождението от съвременниците и сподвижници на революционера. Част от тези мемоари, отнасящи се главно до спасяването на архива след залавянето на Апостола в Къкринското ханче, са публикувани още в 1908 г. от Димитър Т. Страшимиров. Сведенията се съдържат в спомените на Никола Цветков - Бакърджията, придружавал Апостола до Къкрина и заловен заедно с него. На 26 декември 1872 г. от неговия дом Апостола
тръгва на последното си пътешествие към безсмъртието
Всъщност Димитър Т. Страшимиров ги е получил не непосредствено от Цветков, а чрез Димитър Пъшков, също сподвижник на Левски и деен член на Комитета в Ловеч, пред когото Бакърджията ги е разказвал преди смъртта си. В тези спомени, след като се съпоставят с други източници, правят впечатление преди всичко две от упоменатите години: първата - 1906, посочена от Пъшков за година на смъртта на Никола Цветков, и втората - 1879 г. - времето, указано за попадане на документите на Апостола, включително и тефтерчето, в ръцете на 3ахарий Стоянов. Архивът е предаден на летописеца на българските въстания от Никола Цветков, оженил се през 1876 г. за Мария Сиркова, доверена укривателка на Левски, омъжена преди това за Никола Сирков, също съратник на Апостола, починал към края на 1873 г. Тя и двамата й съпрузи имат главна заслуга за запазването на архива. Той е бил скрит от самия Левски в самара на коня на Никола Цветков, останал неоткрит след залавянето на Апостола и така спасен за поколенията.
Ето как описва това Димитър Т. Страшимиров: "В 1879 [г.] покойни Захарий Стоянов посетил Ловеч. Никола Цветков, скромен войник - страж, поставен да караули общото добро, предал на по-великия от себе си онова, което не е било негово - предал го безпрекословно. Ако беше човек от наши дни, щеше да се пазари и без друго щеше да получи исканото си. Той е сега между мъртвите, вдовицата му бедствува. Такива труженици заслужават признателност и народът е длъжен да се погрижи за семействата им. Прочее, Ловчанският архив е бил с време предаден в ръцете на покойния Захарий Стоянов, от вдовицата на когото го получихме сега..."
А ето и какво пише през 1884 г. друг съратник на Левски - Христо Иванов - Големия, обясняващ спасяването на архива: "... За документите, дето казовам, те са в Николчивица, жената на Николча Сирков, а днес е жена на бр[ата ми] Николча, другаря на Левски в с. Къкрина. Там има писма, които, като идел Левски за Търново, са били в самаря на бащиния ми кон, който след един месец, като стоял в конака затворен, и го изпросил баща ми, че
Николчо Сирков разпоря самаря и изважда
тези писма
там ще намерите ръкописи на Левски [и] мои кореспонденции. Имаше и тука, но Бунито ги изгорило; и у Марина Станчева имаше, но жена му ги изгорила. Дето са останали, той ги дал на Берона да ги печата, както дохажда и Берон да иска и от мен да му дам, но ази не съ[м] му давал нищо... Тука ви провеждам за уверение да видиш, че има такива писма у Ловеч, от Николча едно до мен писъмце, което казова, че да не се разнасят, но да стоят в куп... За таквиз вехти неща питай мен, щото няма други по-стар, останал в България за комитетите."
Може само да се благодарим на съдбата или по скоро на порядъчността и на мързела на ловешките заптиета, които не само хранят въпросния кон цял месец, но не проявяват и елементарен интерес към седлото му.
Въпреки че Никола Сирков е бил вече "оперативно интересно лице", както бихме казали днес.
Във второто писмо той продължава: "... Писах и в Ловеч на брата си Николча да ти проводи опис, от каквито писма има от В[асил] Л[евски] и какви документи (щото не мога да ги помня, щото са един вързоп) и се надявам да ви отговори, ако не на вази, то на меня и каквото ми отговори, ща ви проводя същия ор[и]гинал..." От приведените цитати личи, че между 1884Ч1902 г. архивът на Левски е все още у семейство Цветкови.
Следователно, останалите след смъртта на 3ахарий Стоянов документи от архива на Апостола са били предадени на Софийския народен музей около или след 1906 г. от вдовицата му Анастасия Стоянова, а не от самия него, както е записано в описа.
Но най-важното е, че в крайна сметка превърналото се в реликва тефтерче оцелява и става достояние на българското общество.
Константин Събчев


Какво четем:

🔴 10 вечни цитата от творчеството на Йордан Йовков

🔴 Българка грабна короната "Лейди Юнивърс"

🔴 Развяват 300 -метров трибагреник за 3 март

Източник: Стандарт



Коментари



горе