Рохе Рубио изостави Валенсия, за да изкушава Пловдив със спагети от краставици и телешки опашки

Испанският кулинар: Какво и е на България и какво му е на Пловдив? Защо пък не тук?

Твърдо убеден е, че се е раждал под тепетата в предишен живот

Преди да отворим Gastrolinea бяхме отчаяни - търсихме помещение две години, разказва половинката на Рохе - Петя

Да зарежеш уредения си живот в Испания, за да се втурнеш през глава в несигурно приключение в Пловдив. Това избраха да сторят двама авантюристи- кулинарят Рохе Рубио и половинката му Петя. Маестрото в кухнята окачи черпака в мишленските ресторанти, в които е работил в родната си Валенсия, за да пренесе уменията си под тепетата, в свой собствен гастро оазис. Начинание рисково- Рохе изповядва такива идеи за кулинарията, че вероятността да остане неразбран бе огромна. Пловдив обаче си облиза пръстите.
Само преди седмица сеньор Рубио направи първата вечер на молекулярната кухня, а това екстравагантно течение в гастрономията вече се настани удобно в ресторанта му- Gastrolinea. Защо молекулярна? Защото Рохе е експериментатор. Обича да поставя на изпитание дори собствените си способности и вкусове. Неслучайно ежедневното му меню може да ви изненада с авторски рецепти за свински крачета, агнешки момици, телешки опашки и бузи, филе от език, фигуета, морски деликатеси и риба. Ако търсите нестандартното - Рохе е насреща ви.

Как испанецът се озовава в Пловдив? Благодарение на половинката си Петя, която е дясната му ръка и у дома, и в ресторанта. Може би от две години търсихме подходящо място специално тук в Пловдив. Самата енергия на града е различна. Спирахме се на няколко различни помещения, но наехме едно място в Капана, за което в продължение на месеци плащахме наем. Започнахме да го ремонтираме, но в крайна сметка се получиха разногласия със собственика. Отказахме се. Тогава Рохе беше в Испания, а аз в Пловдив. Направо се бяхме отчаяли. Тотално се бяхме отказали от идеята да дойдем в България, за да правим каквото и да било, спомня си началото Петя. Докато тя бродила в търсене на подходящо място за ресторант, Рохе не бездействал- ровил в интернет със същата мисия. Един ден ми звънна и ми каза: „Отваряй Гугугъл!”. И ми даде координатите на мястото, на което сме в момента- бившата Римска таверна. Тогава това беше абсолютно забулено кътче, не знаехме за какво става въпрос. Така започнахме да издирваме собствениците на мястото с хубавата черна ограда. С много усилия ги открихме, разговаряхме с тях, стигнахме до консенсус и отворихме, разказва Петя.

И двамата се почесват на въпроса: Какво точно ги е довело в Пловдив? Рохе е твърдо убеден, че се е раждал тук в предишен живот. Какво и е на България и какво му е на Пловдив? Защо пък не тук? Нима другите хора знаят къде точно отиват?, пита жизнерадостната двойка, застанала насреща ни. Оказва се, че българо-испанският дует бързо и лесно се климатизира към тукашните порядки и дори климат. В Испания не е толкова студено, но е много влажно. Във Валенсия въздухът е студен и влажен, пропива в дрехите ти и носи много по-неприятно усещане. Тук просто се обличаш дебело и това е всичко, казва Рохе.

Двойката страхотен тандем както в живота, така и в кухнята. Нежната половинка помага в измислянето на менюто, а професионалният кулинар се заема с неговото изпълнение. Майстор готвачът буквално е израснал в кухнята. Баща му е бил изключителен кулинар, а малкият Рохе – достатъчно любопитен, за да прекара целия си съзнателен живот там и да усвои изкуството на гастрономията.

Двамата признават, че молекулярната кухня била голямо предизвикателство. Дълго умували, тъй като се притеснявали да не стреснат клиентите си. Престрашили се, а посетителите на молекулярната вечер се оказват повече от впечатлени. Първоначално се притеснявахме, защото това е нестандартна храна и не знаехме как ще се възприеме от клиентите. На сватби и кръщенета всички са доволни, защото плаща някой друг. Но когато човек идва сам, той има по-големи очаквания. За щастие, всичките ни посетители са доволни, което честно казано, даже малко ни учуди. Но пък няма нищо по-хубаво от усмихнати клиенти, казва Петя.
И като стана въпрос са клиентите. Семейството споделя, че хората в града под тепетата са много различни, както от типичните българи, така и от испанците. Те са енергични и позитивни, това зарежда и тях. Тук ни посрещнаха с широко отворени врати, а това никой друг не би го направил, споделят те.

В самото начало просто искали да живеят и готвят някъде в България. Не били избрало мястото, затова тръгнали да търсят най-подходящото. Обиколката ни обаче стартира от най-доброто в страната – Пловдив. Нямаше как друго място да ни впечатли, обяснява Рохе. Е, все пак и той има забележки към града. Това, което изумява валенсианецът в негативен план, са множеството изоставени прекрасни сгради. Описа някои от постройките като малки замъци, които ние подминаваме, защото сме свикнали с тях.

Те определят Gastrolinea като своя рожба, за която дават сърце и душа. За съжаление, пътят им до осъществяването на тъй бленуваното заведение съвсем не е безпрепятствен. За да постигнат това, което винаги са искали, двамата се лишава от непрекъснатото присъствие на децата си. Те са останали да живеят и учат в Испания. Не можем да ги откъснем от средата им и от приятелите. Малият даже не говори български, споделят те, като допълват, че страшно много им липсват. Това обаче съвсем не означава, че се виждат рядко с тях. Ежемесечно, единият заминава обратно за топлата страна, за да прекара 2 седмици с малчуганите. Следващият месец заминава другият. Така не губят връзката по между си и реално ги няма в 50% от времето.

Освен, че трябва да бъдат търпеливи и внимателни към баланса в семейния живот, тези качества на Рохе се прехвърлят и в кухнята. Оказва се, че за да се подготви молекулярната кухня, се изисква не само търпение, а това е истинско каляване на духа. Само аперативото от маслини се подготвя два дни, поради прецеждането на самата маслинена паста- процес, който продължава цели 24 часа. Що се отнася до подготвянето на спагетите от краставици – това е изключителна тренировка за баланса на духа на много хора. Първо се пасира краставицата, след това се изсмуква със спринцовка и се изстисква върху леден куб, който да втвърди течната консистенция. Всеки спагет престоява върху леда около минута и половина, след което се изважда от финия маркуч. Представете си колко пъти трябва да повторите тази процедура, за да подготвите меню за 20 души например.

Рохе и Петя признават, че често в края на работния ден са много уморени, но пък сутрин се будят изключително бодри и с усмивки. Те са изключително позитивни и усмихнати хора. Щастливи са, защото са сбъднали най-съкровената си мечта, а тя е още по-ценна, защото са вложили всичко от себе си в нея.
Минавайки на границата между Капана и Стария Пловдив, отбийте се до Gastrolinea, макар и за бързо. Храната там наистина е впечатляваща, но не само тя заслужава вниманието ви. Топлото и сърдечно посрещане и отношение, което ще получите от домакините, няма как да не ви накара да се върнете.