Музей на минното дело


Музей на минното дело в Перник – просто задължителен!
Не повдигайте иронично вежди, сякаш сте чули поредния виц за перничани или поредната забавна история с пернишки „Голф“. Подземният минен музей в Перник със сигурност е един от най-интересните и необичайни музеи в България, който може да се окаже и единствената ви възможност да се спуснете в истинска мина.

Какво го прави различен?
Първата изненада, с която музеят посреща своите посетители, е мястото, в което се помещава – не в традиционна сграда със скучно подредени витрини, а в две подземни минни галерии, които са били част от истински рудник.

Втората изненада ви очаква на входа, когато научите, че трябва да си сложите каска. Разбира се, каската е само атракция, тъй като мината отдавна не е действаща, а придвижването из нея е напълно обезопасено. Доказателство, че престоят в галерията няма да ви изложи на риск, е проведеното наскоро модно ревю по случай празника на града, на което присъства градският елит.

Перник е известен като Индустриалното сърце на България, а също и като
Града на черното злато.
Тези определения не са случайни. Поминъкът на местните хора и цялостното му развитие като промишлен център са тясно свързани с минното дело от 1891 г., когато е приет Законът за мините, открит е първият рудник на Държавна мина „Перник“ и в местността Кулата започва строежът на първите минни сгради.

Първата копка на първия български рудник „Старите рудници“, в който сега се помещава музеят, е направена през 1891 г. Той е действащ до 1966 г., когато е затворен поради изчерпване на залежите от кафяви въглища. 20 години по-късно рудникът е превърнат в музей.

Идеята за създаването на музея се заражда в началото на 80-те години на XX в., след като пернишки миньори посещават Музея за добив на каменна сол в полския град Величка и Петербургския минен музей. Така през август 1986 г. отваря врати Подземният минен музей –
единствен по рода си на Балканите
и един от малкото на Стария континент. Подобни музеи има само в 4 европейски държави – в Белгия, Германия, Полша и Русия. Заради своята уникалност и безспорни достойнства през 2013 г. музеят е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта.

И така, ако вече сте поставили каската, потръпнали сте от студа дълбоко под земята (температурата е малко над нулата ) и ви е замирисало на прах и плесен, подгответе се за същинското пътуване из двете галерии на старата мина. В ниши из дългите 630 м коридори са разположени около 30 експозиции, които следват в хронологичен ред развитието на минното дело в България – от пресъздаване на най-старите методи за въгледобив до съвременните машини и методи за укрепване на галериите.

В началото се минава през тунел, укрепен с тухли и дървени подпори – точно както е било в миналото. Първоначално – както в България, така и по света – въглищата са били изкопавани и изнасяни изцяло на ръка – с ръчни колички и други ръчни съоръжения. След 1896 г. във въгледобива започват да се използват коне, затова и не бива да се учудвате, когато на един от завоите се сблъскате с макет на кон в естествените му размери. По онова време
в мините е имало цели конюшни,
а животните никога не напускали обиталището си под земята.

По цялото протежение на галериите могат да се видят различни съоръжения за укрепване и осветление. Представена е и експозиция на транспортната техника: различните видове локомотиви и пътнически вагонетки показват прогреса в минната индустрия след 1896 г. Част от експозицията е и първият локомотив, въведен в експлоатация в „Мини Перник“ – Siemens от 1925 г.

Музеят дава възможност на посетителите да се докоснат до автентични миньорски инструменти. Показани са аксесоари и екипировка, минни телефони и други средства за комуникация, предпазни средства, самоспасители.

В процеса на развитието на рудодобива, когато дървените подпори за укрепване на галериите са „пенсионирани“ и заменени с метални, Перник започва да произвежда нови сплави и подпори. Така той се превръща не само в град на мините и миньорите, но и в град на тежката промишленост. Всичко това оставя своя отпечатък не само върху основния поминък на града, но и формира специфичния манталитет на неговите жители, свикнали с „черната“ работа в мините и заводите.

Всеизвестно е, че миньорският труд е тежък и опасен, а в миналото инцидентите съвсем не са били рядкост. Затова и
в преддверието на всяка мина са били поставяни икони,
пред които работниците са отправяли молитви смяната им да протече спокойно, без аварии и срутвания, и да се върнат невредими при семействата си. В някои рудници е имало цели подземни параклиси, а от март 2012 г. в Подземния минен музей е поставен иконостас на св. Иван Рилски.

Светецът Иван Рилски е небесният покровител на българските миньори. Легендата разказва как св. Иван Рилски се явил в съня на един човек и му казал: „Отидете и започнете да копаете. Там ще откриете черно злато“. Години по-късно група миньори били затрупани при срутване на земните пластове. В момента, когато били напълно отчаяни и вече очаквали смъртта, се появил човек, облечен в бяло. В ръката си носел светилник. Благодарение на него те успели да намерят проход и да излязат навън, а човекът, сънувал „черното злато“, казал: „Аз го познах. Това е св. Иван Рилски, който дойде да ни спаси“. Оттогава миньорите вярват, че св. Иван Рилски е техният покровител на небето.

До входа на музея може да се види и вкаменено дърво на повече от 5 млн. години, наричано „дърво на щастието“. При влизане в мината миньорите го докосвали за късмет.

Посещението в музея се ръководи от екскурзовод след предварителна заявка и при наличие на група между 5 и 20 души. Беседата и обиколката на Подземния минен музей продължава около 40 минути. Тъй като температурата в подземните галерии е почти еднаква през цялата година,
непременно трябва да предвидите топла връхна дреха.

Сградата с часовниковата кула, известна като „Минната дирекция“, е един от символите на град Перник. Построена през 1932 г. за национално седалище на Автономни мини Перник, които по това време управляват 83 % от всички мини в България, днес тя е забележителен архитектурен паметник. Външната архитектура на сградата е издържана в неокласически стил, а отвътре носи елементи на ранната готика. В партерната част на сградата е представена музейна експозиция, проследяваща развитието на минното дело в различните му периоди, както и геологичната история на Пернишкия край.

В непосредствена близост до Подземния минен музей се намира Регионалният исторически музей – Перник. В него се съхраняват над 50 000 експоната, сред които и находки, открити при разкопки на средновековната крепост „Кракра“. Музеят разполага с няколко сбирки: праисторическа керамика, градски бит в Средновековието, оброчни плочки на Тракийския конник, иконографска сбирка, нумизматична сбирка, етнографски тъкани, бусинска керамика, английско и руско оръжие. Наскоро е експониран фосил на риба отпреди 35 млн. години, открит при строежа на автомагистрала „Люлин“.

Повече информация за туристическите и културните обекти (крепостта „Кракра“, Мемориала на миньорския труд, тракийското светилище и др.), както и за събитията, провеждани на територията на града (Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“), туристите могат да получат в Културно-информационен център – Перник: площад „Кракра“ № 10; тел.: 076/ 60 81 31; kicpernik@gmail.com.


Какво четем:

🔴 Рохе Рубио изостави Валенсия, за да изкушава Пловдив със спагети от краставици и телешки опашки

🔴 Пловдивски майстор прави чудеса преди 180 години

🔴 Палачинките на баба

Източник: myastoto



Коментари



горе