Ученици и учители за робството


Гледните точки на единадесетокласници, петокласник, преподаватели по история и български език

Заради огромния обществен дебат по темата робство или съжителство са петте века на българите в границите на Османската империя “24 часа” попита петокласник, ученици в 11-и клас, учители по история в средния курс и по български език и литература как те тълкуват този период и с какви аргументи.

Ето техните отговори.

Единадесетокласници:

Съжителство ли? Нищо подобно

Мирослав Иванов, 119-о СОУ “Акад. Михаил Арнаудов”:

Няма смисъл да се подменя историята

В момента учебниците ни описват как сме съжителствали с турците. Чел съм какво пише в учебниците по история за 4-и и 6-и клас и го смятам за лъжа. Моят брат е ученик в 6-и клас и четейки учебника си, остава с впечатление, че сме живели добре с турците, че те не са ни клали и обезглавявали. Това мен лично много ме дразни.

Другото, което в момента не го пише в учебниците ни, е, че на всеки 30 г., когато Османската империя е изпадала в криза, ние, българите, сме се вдигали на бунт.

В учебниците за 4-и клас - знам това, защото майка ми е учителка в началния курс, например пише, че сме се освободили за малко от османците - за три години по време на Видинското царство.

Слаба ни е била организацията на въстанията. Може би много малко хора знаят историята на Стефан войвода. Имал е 5-хилядна армия, която се е присъединила към тези на Великите сили и се е била срещу турците.

Всъщност ние, българите, сме се били за свободата на другите балкански държави, но своята не сме получили.

Чел съм в пресата, че навремето сме пратили на Русия шест вагона злато, за да ни освободи. Това обаче можете да го прочетете по-скоро в медиите, отколкото в учебниците ни.

Робство си е било нашето през тези пет века. Щом българите са се били пет века под една или друга форма за свободата си, за какво съжителство можем да говорим?

По-добре в учебниците ни да пишат какво е било наистина, няма смисъл да ни се подменя историята.

Петър Събев, 119-о СОУ “Акад. Михаил Арнаудов”:

Хубаво, че Левски и Ботев ги е имало

Обяснявам си петте века на българите в границите на Османската империя като робство, а не като владичество. Потурчили са ни, но никой не е посмял да надигне глава за бунт, крили сме се като мишки. Добре, че са били Васил Левски, Христо Ботев и БРЦК, да организират революционно движение.

Паисий Хилендарски е написал “История славянобългарска”, за да вдъхне на народа ни борчески дух и да може да воюва за своята независимост. Направил го е, защото е виждал, че българите сме пасивни и се подчиняваме. Добре, че е била и Русия да ни освободи. Не мисля, че турското робство ни е внушено. Робство си е било. Определено.

Валери Скорчев, 12-о СОУ “Цар Иван Асен II”:

Не е било мирно съжителство

Петте века на България в Османската империя са си били робство.

Съжителство може и да е имало, но са се събирали много тежки данъци, така че не може да става дума за съжителство в мирна форма.

Иначе съм доволен от учебника си по история. Всичко е обяснено много добре, на достъпен език и разбираемо. Написан е доста неутрално.

Христо Кънев, ученик в 5-и клас, 133-о СОУ “А. С. Пушкин”:
В края на “османския” период турците ни позволили църкви

Учим, че в периода на турското робство е имало килийни училища, а към края на “османския” ни период турците са ни позволили да имаме свои църкви. Тогава се обявява българска автономна църква.
По литература все още не сме учили за турското робство.

Как се строи къща, като основите ги няма?

Михаил Цветков, учител по български език и литература, 133-о СОУ “А. С. Пушкин"

В пети клас турското робство е много слабо застъпено в учебника. Там имаме една малка част за Крали Марко, която е свързана с робството по-скоро фолклорно, самото име Крали Марко се споменава някак между другото. Става дума за самата зора на турското робство и тази част се споменава съвсем мимоходом. В средата на втория срок има урок за Крали Марко и три синджира роби. Това са двата урока, за които може да се каже, че тематично са свързани с турското робство. Всичко останало е в съвсем друга посока.

Ако трябва да бъдем съвсем конкретни, няма го това понятие в учебника. Ние разглеждаме произведенията от този период и по логичен начин с предговора разбираме, че действието се развива през епохата на турското робство. Особено когато учим “Три синджира роби”. Разглеждаме по-скоро типично жанровите особености на творбите, отколкото да наблегнем на историческия план.

Ако говорим конкретно за турско робство в пети клас, нищо конкретно не бих могъл да отлича.

И в шести клас е много слабо застъпен този период от българската история. Там се изучава “Янините девет братя”, но плановете избледняват. Това стихотворение е дадено по-скоро схематично като точка в плана. Ние по-скоро не обръщаме толкова много внимание на това стихотворение. Зависи от самия учител дали ще се спре на това стихотворение по-подробно, или само ще го маркира.

В шести клас повече са застъпени западноевропейската литература, приказките, няколко романа се изучават. Мисля, че в 6-и клас от българската тематика нямаше почти нищо заложено.

В 7-и клас сега във втория срок се изучават Паисий Хилендарски, Добри Чинтулов, Христо Ботев и Иван Вазов. Ако Паисий и Чинтулов минат в 9-и клас, аз би трябвало да ги подмина в 7-и клас, а те са основателите на Възраждането. Това за мен означава да строим къщата от втория етаж нагоре, основите ги няма...

Учители по история:

“Робство” идва от възрожденците

Ивелина Станчева, преподавател по история и  цивилизация в 12-о СОУ “Цар Иван Асен II”:

Национално самосъзнание - чрез силно разграничаване

Ако трябва да отговарям на въпроса робство или съжителство са 5-те века на България в границите на Османската империя - нито едното, нито другото са. От гледна точка на историята като наука понятието турско робство е несъстоятелно, защото, вярно - в Османската империя съществува робство, но статутът на българското население е да са данъкоплатци, а не роби.

Коректният термин в този смисъл е “Османско владичество”, защото самата държава е Османска империя, тя не е турска държава.

Във висшия ешелон на властта турският етнически елемент е символично представен. Задължително условие е било султаните да са потомци на майки, които не са туркини. Така че ако проследим генетично, може би първите султани са носели 50% турски етнически компонент, а оттам нататък представителки на всички други народи, живели в границите на империята, раждат наследниците.

Задължително е също великият везир да не е етнически турчин. Затова сред тях е имало гърци, сърби, албанци, може да са били от татарски или персийски произход. Република Турция като етническа турска държава се появява едва в 1923 г. и дори и тя не е етнически чиста. В Мала Азия например има голямо кюрдско население.

Дължим термина “турско робство” го дължим на литературата, и най-вече на възрожденския печат. По онова време той има много силна пропагандна мисия - да формира обществени нагласи, да действа мотивиращо за масово включване в националноосвободителните борби, но не отразява историческата реалност.

Не знам защо толкова гняв предизвика изразът “съжителство”, но според мен е изваден от контекста на учебната програма. Там става дума за съжителство на традиции на християни и мюсюлмани, каквито определено има. Защото иначе не би следвало днес да знаем какво е ориз, баклава, да не познаваме прасковите, кайсиите, черешите, тютюна, мака. Това са компоненти на тогавашния всекидневен бит, които са пренесени от навиците на новото балканско население и смесени с обичаите и традициите на местното население.

Естествено, има и много силно разграничаване, защото механизмът за национално самосъзнаване е, от една страна, отговор на въпроса кои сме ние, а, от друга, отговор на въпроса кои са другите. И не може нито една нация да формира собственото си самосъзнание, ако не се разграничи от останалите. А в контекста на османската власт това разграничаване е не само защото това са различни народи с различни религии и традиции, а и защото едните са привилегировани, а другите не. Това вече обяснява емоционалния нюанс този период да се третира като робство, защото няма самостоятелна държава, няма възможности за участие в административното управление.

Някои прилагат аргументи в полза на тезата за робството: “Ами еничарите, ами кръвният данък?” Всъщност кръвният данък е елемент от решаването на военните проблеми на Османската империя т.е. в периода на най-интензивни завоевания да се сформира допълнителна войска, която да е много мотивирана и боеспособна, защото тези юноши, откъснати от семействата, са били обучавани и възпитавани единствено да воюват.

Но регулярното събиране на кръвния данък приключва в XVII век, т.е. не е компонент от целия период на османско владичество. А и много от еничарите не са вземани на 3-4-годишна възраст, а на 12-13 г.. Това означава, че са имали много ясен спомен кои са, какъв е произходът им, кои са родните им места и родителите им. Самите еничари в този свой статут са виждали възможност за по-лесен живот и по-успешна кариера. Много от тях, особено тези, които се издигат на управленски позиции, са правили щедри дарения за своите родни места и сънародниците си там. Но не са имали идеята да се връщат назад, защото едно е да си сръбско селянче, а съвсем друго - велик везир на османската империя.

Неслучайно историята се нарича “дворцова наука”. Използва се като средство за създаване на определени нагласи, обикновено в полза на управляващите или пък да бъде отклонявано общественото внимание от по-сериозните реални проблеми.

От друга страна, историята е много важен елемент във формирането на общественото мнение и на националното самочувствие и това няма как да се избегне. Аз лично смятам, че е хубаво една нация да има своето самочувствие, но още по-хубаво е аргументите за това самочувствие да са в настоящето.

Даниела Черийска, преподавател по история в 133-о СОУ “А. С. Пушкин”

В онзи период българите не са били оръдия на труда за продан и убиване

Моите ученици в пети клас изучават по история “Османска власт в българските земи”, защото тогава българите не са били със статут на роби в класическия смисъл на понятието робство. Не са били “оръдия на труда”, чийто собственик може да ги убие и продаде.

Според мен за турско робство се говори в часовете по литература, където децата изучават творчеството на Вазов, Чинтулов и Ботев, които използват този термин. И ако децата говорят за турско робство, няма да им се сърдя, защото така е в публицистиката и в художествената литература от този период.

Какво четем:

🔴 Пещерният манастир "Св. Иван Пусти" – тайната обител на свети Иван Рилски

🔴 С какво да заменим обичайните продукти, за да приемаме 500 калории по-малко на ден?

🔴 Смелата продавачка, която наби крадец: Отбранявах се, сега осъзнавам опасността (видео)

Източник: 24 часа



Коментари



горе