Чипровци и неговият "златен век", килимарството и ЮНЕСКО


В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #Мястото. Проектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.

Градчето Чипровци, Северозападна България, е разположено в полите на Западна Стара планина, непосредствено до границата със Сърбия. Намира се на територията на област Монтана.

Чипровци е старо селище, възникнало още по времето на траките. Оттогава датира и рудодобивът по тези земи. Районът е богат на залежи от мед, злато, сребро, желязо и олово. През римската епоха районът е бил един от най-значимите златодобивни райони на Балканите. От римското наименование на медта – cuprum – идва и името на селището, което първоначално е звучало като Кипровец, по-късно Чипоровци и накрая – Чипровци. През XIII – XVI в. Чипровци е оживено рударско селище, ползващо се със значителни привилегии.

Градът има своя „златен век“ – XVII, който се свързва с процъфтяването на стопанския, духовния и културен живот на града. Рудодобивът и обработката на ценни метали спомагат развитието на занаятите и търговията. В този период градът се превръща в голям износител на стоки за Централна и Източна Европа. Стопанският подем от своя страна допринася за възраждането и на духовния и културен живот. Гордите планинци вписват имената си и в борбата за национално освобождение – при потушаването на Чипровското въстание от 1688 г. са изпепелени Чипровци, Копиловци, Клисура, Железна. Изумителен е фактът, че чипровчанинът Петър Богдан Бакшев пише своята „История на България“ век по-рано от Паисий. През 1651 г. в Рим излиза на кирилица първата печатна книга на новобългарски език – „Абагар“ – от чипровския възпитаник Филип Станиславов.

Първото светско и висше училище в българските земи е открито през 1624 г. в Чипровци. Повече от два века Царство България е заличено от географската карта, но Чипровци съществува на картите на европейските пътешественици. Когато християнска Европа върви по пътя на своето Възраждане, а българите тънат в мрака на робството, жителите на Чипровци се чувстват като истински европейци в първото българско светско училище, дело на местни католици.

Чипровските килими са признати от ЮНЕСКО

Чипровските килими се радват на световна известност. Килимарската традиция в градчето датира отдавна, но през XIX век килимарството се развива с изключително ускорени темпове. Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна и има характерна окраска и орнаментика.

В края на 2014 г. чипровските килими стават част от Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, вписани официално на годишния форум на организацията в Париж под номер 965. Тъканите чипровски килими са третият български феномен, вписан в световната листа след Бистришките баби (2006/2008) и нестинарството (2009), с което българският килимарски център получава световна известност и признание за качеството на своята продукция.

Чипровските традиции в килимарството датират отпреди повече от 1 300 години и продължават да привличат вниманието на специалисти и ценители от всички континенти. Местните майстори ревностно пазят и предават наследените от прабългарите технологии за създаване на тъкани, орнаменти, фигури и композиции, които са своеобразна писменост на нашите предци. В тях са закодирани послания и мантри, символи и обети, предаващи на сътворения килим силата на крепител на духа, здравето и щастието в дома на своя притежател. Според чипровчани няма друга тъкан, която да носи толкова философия, затова и всеки от тях си има име – „Цвеке“, „Зелки“, „Саксии“, „Дървото на живота“, „Пилета“, „Есенна лоза“, „Пролетна лоза“, „Бомбите“… Килимът открай време заема специално място в живота на чипровчанина и неизменно го съпътства през годините от раждането през женитбата до смъртта. Илюстрация на това е фактът, че килимът е бил задължителен елемент от чеиза на всяка чипровска булка. Един от най-характерните орнаменти е канатицата – стилизирано изображение на пеперуда – символ на вечния живот от древността.

Златарска школа

Още през времето на Втората българска държава град Чипровци е оживено рударско селище, ползващо се със значителни свободи и привилегии. Неслучайно след османското нашествие в богатите феодални имения на българските боляри Соймировичи се събира голяма част от българската аристокрация – фамилиите Парчевич, Княжеви, Пеячеви, Маринови. В тази богата и висококултурна за своето време среда работят и чипровските златари, голяма част от които притежават високо за епохата образование и възможност да пътуват и творят по цялата империя, чак до Централна Европа и Италия.

Чипровското сребро се търси на Венецианската борса, а търговията с прочутите сребърни „чипровски чаши“ се разпростира по целия Балкански полуостров. Златарски произведения от чипровски майстори могат да бъдат открити в редица български музейни сбирки, в съкровищниците на най-големите балкански манастири, както и сред музеите на влашки и унгарски владетели. В творенията на чипровските златари от XVII в. специалистите откриват сложно художествено мислене, което ги доближава до най-добрите образци, създавани по това време в Италия.

Книжовна школа

Българското възраждане започва от Чипровци с пренасянето от чипровчани на ренесансовите идеи от Италия. С цялата си дейност манастирите, училищата, църквите – православни и католически – способстват в голяма степен за превръщането на Чипровци в значим културно-просветен център и опора на българския дух през Средновековието и особено през XVII в.

Един от най-интересните феномени е Чипровската книжовна школа. В мъчителните робски години, когато само в някои манастири и църкви се преписват стари ръкописи, в Чипровци се пишат и подготвят за отпечатване в Италия и другаде немалко съчинения. Чипровската книжовна школа се заражда още през втората половина на XIV в., просъществува до Чипровското въстание през 1688 г и два века твори в изгнание във Влашко, Маджарско и Хърватско. Значителен брой от създадените и отпечатани от нейните представители произведения са на чужди езици – латински, италиански, немски, унгарски, „илирийски“. Авторите от тази школа са предимно български католически духовници.

Петър Богдан Бакшев написва „История на България“ 100 години преди Паисий. След него се нареждат Петър Парчевич – църковен деец, най-големият политик и дипломат от онова време; Филип Станиславов, известен с книгата си „Абагар“, отпечатана в Рим през 1651 г. – първата българска печатна книга; Яков Пеячевич – професор по философия във Висшето богословско училище в Загреб; Кръстьо Пейкич – „българин от Чипровец“, както сам се подписва, абат на Чанадската епископия и каноник на Фюнфкирхенската епархия в Австрийската империя, автор на „Зерцало истине“, изиграла за Сърбия ролята, която Паисиевата история има у нас; Блазиус Клайнер – лектор по богословски науки в Българската францисканска семинария в гр. Алвинц; Франц-Ксавер Пеячевич – професор по философия; Евсевий Ферменджин – български католически духовник в Загреб; първият български академик, Франческо Соймирович, граф Юлиян Пеячевич – автор на седемтомната история на рода Пеячевич и др.

Петър Богдан Башев е роден през 1601 г. в Чипровци. На събора на Българската католическа кустодия през 1630 г. в Чипровци е избран за кустос. През тези години по негова инициатива започва подготовката за въстание. По същото време той се изявява и като книжовник – първата си книга превежда в Чипровци и отпечатва в Рим (1638).

През 1637 г. е назначен за помощник на епископ Илия Маринов, а след година е утвърден за Галиполски епископ. На 17 юли 1641 г. заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов, като едновременно с това е назначен за апостолически викарий във Влашко и Молдова. Убеждава Ватикана да издигне Софийската епископия в архиепископия, която да ръководи всички католици в България, Влашко и Молдова.

Петър Богдан е първият софийски католически архиепископ (1642). През същата година излиза от печат друга негова преводна книга – „Благосъкровище небесно“ (разкази за живота на Мария Богородица). Неговият принос за народностното пробуждане на българите през XVII в. е неоспорим.


Какво четем:

🔴 Англичанин направикомикс за Трифон

🔴 Революция: генна терапия помита рака

🔴 Най-дълго женените у нас:Обичаме се след 70 години брак

Източник: momichetataotgrada



Коментари



горе