Бегликташ – българският Стоунхендж край Приморско



Импозантното мегалитно светилище Бегликташ е свещено пространство с тракийски могили, долмени и скални олтари без аналог в България. То представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, образувани в резултат от сферичното изветряне на скалите на Росенския плутон.

Светилището, известно като „българския Стоунхендж“, обхваща площ от 6 дка и се намира на 5 км северно от Приморско – насред гъста широколистна гора на територията на някогашната недостъпна за „простосмъртни“ ловна резиденция „Перла“. Именно това е причината едно от най-големите открития за тракийската история по Черноморието и Странджа да остане неизвестно за учени и туристи до 2003 г. Проучванията на обекта започват едва през 2001 г. и са ръководени от българските археолози Цоня Дражева и Димитър Недев.

Днес до най-древното тракийско светилище в Югоизточна Тракия, датирано от XIV в. пр. Хр. и функционирало до IV в., се стига по пътя, минаващ покрай аквапарка и конната база в Приморско. Ориентировъчна табела насочва към черен път през гората, подходящ за високопроходими автомобили. След не повече от километър се стига до мегалитния комплекс с централна каменна площадка, около която са разположени няколко групи камъни с различно приложение. Смята се, че именно тук е бил обслужван култът към Великата богиня майка и нейния син – Слънцето. Наред с функцията си на храм, това място е било и календар, и часовник, за което говорят специфични „стъпки“, издълбани в скалите, и каменна група, разделяща деня на части.

Топонимът „Беглик таш“ идва от турски език, като беглѝк означава ‘данък в натура за феодалния владетел (бей) в Османската империя’, а таш – ‘камък’. Преди Освобождението българските пастири от околните странджански села са плащали данъците си във вид на добитък. Животните са били отвеждани в местността, където на големите камъни османските власти „са събирали данъка“.

Бегликташ е известен на българската наука още от теренните обхождания на чешко-българския археолог Карел Шкорпил, извършени след Освобождението. Шкорпил отбелязва, че до Маслен нос, близо до село Кюприя (сега Приморско) се намира скален връх, наречен от него Апостол Таш. Мястото остава потънало в забвение близо сто години и едва през 2002–2004 г. покойната вече българска археоложка Цоня Дражева от Регионалния исторически музей в Бургас предприема с минимално финансиране археологически разкопки на древното светилище. За 3 години екипът ѝ почиства и връща на предполагаемите им места падналите камъни.

Според екипа от археолози, извършил сондажите на светилището, откритите находки (керамика, римски монети, животински кости) могат да бъдат отнесени към различни епохи. Най-ранните артефакти датират от VII–V в. пр. Хр., а по-късните – от IV–II в. пр. Хр. до IV в. сл. Хр. Цоня Дражева предполага, че светилището е функционирало без прекъсване близо 2000 години – от XV в. пр. Хр. до IV в., когато дейността му вероятно е била прекратена в резултат на налагането на християнската вяра.

Бегликташ е в непосредствена близост до руините на древнo поселение, за което се предполага, че е селището Ранули в околностите на резервата Ропотамо. Светилището е разположено в най-високата част на Маслен нос, издаден в морето между заливите Света Параскева и Зигра, в границите на ловно стопанство „Ропотамо“, Аркутино.

Големите скални валуни на Бегликташ са частично обработени от човешка ръка и подредени в уникални конфигурации. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, ямки, вани и стъпки. Откритата жилищна постройка (вероятно на жреца, обслужвал светилището) и култовите огнища допълват доказателствата за човешка дейност на това място. Учените установяват, че Бегликташ е изграден от тракийското племе на скримианите, които в древността са населявали този регион от Странджа и са имали славата на едни от най-добрите металурзи в пределите на Древна Тракия. През второто хилядолетие пр. Хр. (а вероятно и много по-рано) тракийското племе на скримианите подрежда някои от скалните късове, за да съгради своеобразно сакрално пространство, посветено на Богинята майка и нейния син – Слънцето. Много от големите мегалитни валуни са с тегло до около 100 тона. В подредените мегалитни конфигурации те имат точно определено място и са подчинени на специфична символика.

Какво четем:

🔴 Егоизмът на големите държави ще разруши ЕС

🔴 Лимецът- зрънце живот

🔴 Село Бръшлян – архитектурният бисер на Странджа

Източник:



Коментари



горе