Античната гробница край Поморие или Кухата могила



Античната куполна гробница край Поморие е най-голямата, разкривана по българските земи, обявена за паметник на културата с национално значение. Тя се намира под земния насип на висока могила и представлява оригинална комбинация от типична тракийска гробница и римски мавзолей (хероон) на заможна фамилия от Анхиало. Датира от ІІ – ІІІ в. и според учените в кръглата ѝ като ротонда зала с висок свод са били извършвани религиозни езически обреди.

Със своите внушителни размери, прецизен градеж от камък и тухли, както и с уникалния си гъбообразен купол, поморийската гробница е единствена по рода си на Балканския полуостров. За съжаление, въпреки че се намира на комуникативно и достъпно място – на хвърлей разстояние от популярния ни балнеокурорт Поморие, съвсем близо до Бургас и буквално на пътя между Созопол и Несебър (един от предпочитаните туристически маршрути през лятото), малцина българи са я посещавали или изобщо знаят за нейното съществуване. Желаещите да посетят гробницата могат лесно да стигнат до нея, като просто се отбият от пътя на 500 метра северно от къмпинг „Европа“, в района на станцията за лозарство и овощарство на северозапад от пътя Поморие – Бургас, и продължат по 300-метров вътрешен асфалтиран път, който стига до самата гробница.

Могилата, под която се крие мавзолеят, е с височина 8 м и диаметър 60 м. Основата ѝ е елипсовидна, върхът е с леко яйцевидна форма и е насочен на север. Самата гробница се състои от дълъг 22 м коридор (дромос) и просторна кръгла камера с диаметър 11,6 м и височина 5,5 м. Изградена е от камък (типично за траките) и тухли (характерни за римския строеж). В центъра на полуцилиндричния ѝ свод се издига куха колона с диаметър 3,30 м. Тя се разширява нагоре и се слива с външната стена, напомняйки на гигантска гъба. От вътрешната стена на централната куха колона в хероона някога е имало вита каменна стълба, която е отвеждала към повърхността на могилата.

По околовръстната стена на ротондата има пет ниши, в които са били поставяни урните на покойниците. Предполага се, че навремето стените са били изрисувани, но днес посетителите могат да видят само следи от зелена мазилка. Залата, дромосът и фланкиращите помещения са били измазани, и то с „горещ хоросан“ (негасена вар и морски пясък).

Сред местните хора гробницата е известна като Кухата могила. През 1958 и 1959 г. гробницата е реставрирана. Възстановен е дромосът и е затворен пробивът на околовръстния свод. Укрепена е централната куха колона, възстановени са части от нишите, а всички иманярски изкопи са реставрирани. Крепидата на лявото фланкиращо помещение е почти изцяло възстановена, а на дясното помещение – само частично. Тук, в дясното помещение, по крепидата могат да се видят кръговете от горещ хоросан.

Входът на гробницата гледа на юг, а вляво горе се вижда образът на млад мъж, предполагаем херос (епоним, герой предтеча) на град Анхиало. Образът е взет от камък, намерен в руините на дясното помещение. Върху камъка има ясни, слабо релефни образи от бюст на  млад мъж с диадема или корона. Вижда се част от главата му с дълга чуплива коса, а също и богинята Виктория (Нике), застанала с палмова клонка в ръка над крепостна стена или врата на военен лагер. Под нея двама музиканти с шапки, или тракийски прически, седят един срещу друг на столове със свирки в ръце. Според археолози бюстът напомня лика на младия Котис или на Реметалкс III. Видът на музикантите, техните инструменти и шапки са типично тракийски. Стилът на образите върху камъка е елинистичен.


Какво четем:

🔴 Петима са нарочени за предатели на Левски

🔴 Видеотурове до Чудесата

🔴 Бегликташ – българският Стоунхендж край Приморско

Източник: momichetataotgrada



Коментари



горе