Нощен пазач шест години преписва Паисий


Преписи на старобългарски книги в оригинал прави 53-годишен нощен пазач от Поликраище Йордан Карастоянов. Вече е направил препис на „За буквите” от Черноризец Храбър и на Паисиевата „История славяноболгарская”. Преписал е Житието на Константин Философ, а също и на оригиналния език „Горски пътник” на Г.С.Раковски.

Паисиевата история е най-дългогодишният труд на Йордан Карастоянов. Започнал да преписва великата книга през 2008 г. и е приключил с това дело само преди дни. Сега е на етап да я подвърже, но не знае как да направи корицата, така че да бъде достойна на думите. Затова търси някой да го научи как да направи подвързията професионално и с обков.

Всяка вечер по страничка-две преписвал от историята Йордан Карастоянов. За повече нямал сили и физическо време. Старобългарските букви се рисуват трудно и бавно. Освен това няма достатъчно добър способ да поправя допуснатите грешки. Затова, ако направи такава, той започва отначало цялата страница

Негови приятели, които знаят за страстта му, един ден му подхвърлили идеята да се заеме с тази книга. Така започнало неговото пътешествие в света на Паисий Хилендарски. И понеже съвременният преписвач Йордан Карастоянов никога не е учил старобългарски език, дори в университет не е влизал, не всички думи в текста му били ясни. За да разбере смисъла на книгата, той изчел няколко пъти превода на Петър Динеков и до последния миг преписвал, „консултирайки” се с него.

Два месеца му отнела подготовката преди да започне истинската работа по преписването на Паисиевата история. В читалнята на Регионалната библиотека Йордан Карастоянов намерил фотокопие на книгата и понеже нямал право нито да я изнася, нито да я снима, той преписал буква по буква текста с химикал. Едва след това се заел да „рисува” историята със старобългарски букви на специална хартия и с мастило.

„За буквите” на Черноризец Храбър е първата книга, която Йордан преписал. Когато подвързвал томчето, прибавил и няколко библейски текста. Освен това, за да бъде съвсем като някога, направил приписка на заглавната страница на книжката си. Приписки в полето на страниците са оставяли всички автори преди векове и така са допълвали текста или просто са изразявали мнение. Йордан Карастоянов на шега написал: „Пено дани забрайш да нараниш праситу. Купи ляп че няма”.

После към колекция от преписани книги прибавил „Горски пътник” на Раковски. Това дело му отнело 6-7 месеца. Направил книгата с миниатюри, които сам нарисувал и въпреки че такива няма в оригинала. Прерисувал рисунки на унгарския пътешественик Феликс Каниц. После преписал житието на Константин Философ, което му коствало година труд. Подвързията на томчето направил от дърво.

В момента успоредно с историята на Паисий, Йордан преписва и един старобългарски речник. Голямата му мечта е обаче да направи преписи на още две велики книги – „Рибен буквар” от Петър Берон и „Житие и страдание грешнего Софрония” от Софроний Врачански.

И, за да затвърди мнението на всички, че е зевзек, Йордан си е направил и три тома с вицове, наречени „Наръчник на зевзека”, съответно 1,2 и 3. Разбира се, написани със старобългарски букви. Събирал вицовете 30 г. и затова вече е изгубил представа точно колко са. 


Какво четем:

🔴 Успели българи обикалят България, за да вдъхновят младежи

🔴 Ято щъркели донесе пролетта в Бургас

🔴 Миньори строят църква на свещено място

Източник: myvelikoturnovo



Коментари



горе