Да си само на 23 години и да ръководиш 5 състава за народни танци


Най-младият хореограф в областта Райчо Димитров ръководи пет състава за народни танци. Той пътува всеки ден между Велико Търново, Горна Оряховица, Поликрайще и Златарица, за да учи на хора и ръченици деца и възрастни. Само преди няколко седмици Райчо пое и най-известния състав на Горна Оряховица „Сидер Войвода”. Работи още в „Гусларче” в Горна Оряховица, ходи до Златарица и Поликрайще, а най-често е в залата за танци Alegria Dance & Party Center, където вече е успял да създаде четири групи – за деца, които са на по 3-4 г. и за възрастни, които са начинаещи, суперначинаещи и напреднали. На крачка е да създаде голяма танцова формация „Алегрия”, в която да има танцьори от 3 до много по три години. „Чакам да придобият самочувствие, за да им спретна надиграване с няколко клуба от Пловдив и Велико Търново. Междувременно ще имаме хоротеки в залата през седмица и тогава също ще се надиграваме”, усмихва се Райчо.

23-годишният хореограф е от Велико Търново. Завършил е Националното училище за фолклор „Филип Кутев” в Котел, а след това и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Сега завършва магистратура във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Кръвта му ври и са му нужни секунди, за да затанцува. „Танцувам от петгодишен и мечтая животът ми да е свързан с танците. Искам да съхраня българския фолклор в сърцата на хората и каквото знам за него, всичко да им разкажа и предам. Само така ще се научим да обичаме музиката си така, както я обичат в чужбина. А и фолклорът е част от нашия живот и да се откажем от танците си, все едно е да се откажем от живота си”, обяснява Райчо. След това допълва, че е взел тази безгранична обич към фолклора от дядо си, който бил кукер. Благодарение на него Райчо танцува и свири на тамбура.

Колко хора знае, хореографът няма представа. Казва, че може да са 100, може и повече да са, защото е научил стъпките на танците на всички етнографски области в България. А като се прибави и фактът, че всяка област си има свои си подпериоди, цифрата наистина става огромна. Освен това е категоричен, че може да научи на танци всекиго. „Ням такова нещо като не усеща ритъма. Има си начини да му покажа и да му обясня този неясен ритъм. Попадал съм на такива хора и те вече могат да танцуват, така че говоря от опит. Всичко зависи от човека и от желанието му да се научи. Ако иска, всичко е възможно. А аз приемам, че всеки, който е дошъл при мен, иска да са научи да танцува”, заявява хореографът.

Признава, че му е еднакво и лесно, и трудно да работи с деца. Обяснява, че малчуганите бързо се разсейват и да им задържиш вниманието е истински подвиг. Възрастните пък имат задръжки, трудно се отпускат, особено когато стъпките им се струват сложни. Когато обаче ги научат, нямат настигане. „Проблемът при малките идва и от това, че те вече нямат това усещане към фолклора, което съм имал аз на тази възраст. Не четат, повече стоят пред компютрите, където светът им предлага различни интересни занимания. Но и това е предизвикателство за мен. Убеден съм, че има начин и това компютърно поколение да заобича родния фолклор”, категоричен е хореографът.

Райчо Димитров преподава хората на всички етнографски области. При това ги преподава обработени и украсени с елементи, които той е измислил. Така ги прави по-красиви и интересни. „Танците на Северняшката фолклорна област са игриви, бързи, приветливи, защото някога хората са се забавлявали така на мегдана. И аз искам днес да е забавно, когато ги разучаваме и когато ги играем”, признава Райчо. И допълва, че на противоположната страна са Родопските хора – бавни, протяжни и тъжни заради мъката, която хората в тази област на България се преживели. Любимите му танци са хората на пиринския край.

„Забелязал съм, че ние не си познаваме обичаите, забравили сме ги. Някога празниците ни са били обичаи и традициите са придавали тази уникална празничност на дните. Сега просто празнуваме без да се замислим какво всъщност има зад обредността. Дори погребението има обредност. Има и танци, които предшестват опелото”, обяснява Райчо. И допълва, че липсата на обредност в празниците на европейците, ги привлича към нашия фолклор. А тя е запазена само на Балканите.

Райчо Димитров мечтае за авторски спектакъл. И е убеден, че това ще се случи някой ден. Той вече е бил солист в един такъв спектакъл на Пловдивската филхармония и балет и танцовия състав към академията. Представлението се нарича „Лебедово хоро” и е авторска идея на хореографът на Райчо Стефан Йорданов.

Всички групи в „Алегрия” Райчо ръководи с помощта на съпругата си Елена, която се занимава с най-начинаещите. Двамата се срещнали в Пловдив. Както може да се очаква, събрали са ги танците. Елена танцувала в най-стария състав в града „Гео Милев”. „Не знам как я излъгах, но тя вече е с мен във Велико Търново. Бяхме заедно на едно турне в Сърбия, където аз скъсах менискус и тя през цялото време се грижи за мен. Година по-късно ѝ предложих в центъра на Античния театър в Пловдив”, казва Райчо. 


Какво четем:

🔴 Нощен пазач шест години преписва Паисий

🔴 Успели българи обикалят България, за да вдъхновят младежи

🔴 Ято щъркели донесе пролетта в Бургас

Източник: myvelikoturnovo



Коментари



горе