Възложиха ми да давам упование на целокупна България


Из протокола с показанията на Васил Левски пред турския съд, януари 1873 г.
- Как е името ти, как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?
- Васил, на баща ми - Иван; от Карлово съм и съм на двадесет и пет-двадесет и седем години; занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.
- Кога излезе от родното си място Карлово и къде ходи?
-  Излязох  преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.
- С какво се занимаваше в Сърбия и Влашко?
- В Сърбия ходих да се уча в училище, а от Сърбия ме извикаха в бунтовническия комитет във Влашко.
- За каква служба те викаха в бунтовническия комитет?
- Възложиха ми да давам упование на целокупна България.
- Какво е това твое упование и как ще го даваш?
- Данъци много, а нямаш спокойствие; ето затова щях да им давам упование.
- Къде ходи с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?
- Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив. В местата, където ходих, оставях книжа; и в София три пъти идвах.
- Колко време обикаля?
- С тая година обикалям три години.
- Къде е постоянното ти местожителство?
- Никъде не живеех постоянно.
- Много хора те познават и са се срещали с теб, защо не ги изкажеш?
- Никого не познавам.
- С каква цел събирахте тия пари?
- Тия пари се събираха не за покупка на оръжие, защото още не беше известно какво ще става, а за посрещане на някои разходи.
- Обаче известно количество оръжие е било купено; как е станало това?
- Може би това оръжие да е купено от някой панаир, но ако то беше купено от комитета, аз трябваше да имам известие за това.
- Ние притежаваме разписки за получената стойност на револверите, раздадени от Ловчанския комитет на селата. Как даваш разписки за неща, които не знаеш?
- Ловчанският комитет не ми казваше, че събира пари за оръжие, а че е получил толкова пари, и аз срещу това издавах нужната квитанция.
- Как водехте преписка с комитетите?
- От село на село и от паланка на паланка се движеха комитетските куриери, чрез които се водеше нужната преписка.
- Ти не виждаше ли, не познаваше ли комитетските хора?
- Съгласно дадените ми нареждания, аз не трябваше да познавам тия хора.
- Според нарежданията ти сега ли не искаш да познаваш тия хора, или и от по-рано не си ги познавал?
- Още тогава не ги познавах.
- Куриерите ти също ли не познаваше?
- Това бяха техни хора, които също не познавах.
- Кому давахте писмата или имахте кутии, както държавната поща?
- Аз приготвях 8-10 писма и когато трябваше да ги предам на едно място, излизах вън от паланката и ги връчвах на лицето, което се доближаваше до мен с известния знак на ръка. Това лице знаеше къде да занесе писмата.
- В Ловеч в кое кафене даваше този особен знак?
- В Ловеч излизах от кафенето на Марин и отивах извън паланката и там давах знака.
- Значи познаваш Марин?
- Мене ми посочиха кафенето на Марин, дето отивах и свършвах работата си. Там имаше няколко души кафеджии, но кой от тях е Марин аз не можех да знам.
- Има ли и в Карлово подобно кафене?
- В Карлово няма такова нещо. И ако има, може би други работят там - това не мога да зная, защото Карлово зависи от Пловдив, а Пловдив не спада в моя район.
- В Сопот (Бяла черква) така ли е?
- Той спада в Пловдивския окръг, затова аз не мога да знам.


Какво четем:

🔴 Скалните манастири край Провадия

🔴 Реликви на Левски в парламента

🔴 Станка вдига база в Сливен

Източник: Стандарт



Коментари



горе