Добрината, която не пожела слава

"Когато отидох на училище в понеделник, класната г-жа Ивелина Йорданова ме повика и заведе в директорския кабинет. Там директорът г-н Димо Неделчев ме попита пътувала ли съм с тролей № 2 към 10,30 ч. сутринта в петък и дали се е случило нещо необичайно. Разказах му и той се хвана за главата." Така Мария Звездева, ученичка от 9 "в" клас в Спортното училище "Тодор Каблешков" в Стара Загора, обяснява как историята със спасения от нея тролейбусен шофьор добива популярност. 15-годишното момиче е настанено в Дома за деца, лишени от родителски грижи в града на липите "Мария Терезия". На 15 януари Мария спаси живота на 43-годишния Филип Точев. Той кара тролей от 18 години и до момента не е имал сериозни премеждия на работното място.
Както обичайно спасителката и нейни съученици се качват от спирката до бившия ресторант "Тракия" в кв. "Кольо Ганчев" на път за тренировка. Още преди следващата спирка на Филип му прилошава, двете граници на кръвното му налягане почти се изравняват. Той завива подсъзнателно наляво и препречва улицата.
"Хората бяха стреснати, кондукторката започна да вика. Бях в задната част и отидох при шофьора. Ударих му няколко шамара, не реагираше. Отворих му устата и видях, че си е глътнал езика. Извадих му го, защото преди време майка ми изпадна в подобна ситуация и видях как нейният приятел й помогна", разказва смелата Мария. Тя напръскала Филип с вода и му казала, че може да му е прилошало от преумора. Сетне тя и приятелите й слезли от тролея и продължили пеша, сякаш нищо не се е случило.
Трениращата плуване Звездева не е уплашена от станалото, но след като случката придобива популярност, друго вече я тревожи. "Много ме притеснява медийното внимание. Но разбирам присъствието на всички камери и микрофони, добрата постъпка трябва да се покаже", признава Мария. В този момент в разговора ни се включва и нейният съименник Марио Тихомиров. "Нормално е да си притеснена, но с течение на времето ще свикнеш." Марио също е израснал в Дом за деца, лишени от родителски грижи, но от май 2015 г. вече е пълнолетен и го е напуснал.
Откривам между двамата редица съвпадения. Разбирам и защо роденият на 10 май 1997 г. тийнейджър е далеч по-разговорлив. Двамата с Мария получиха плакети от Българската спортна федерация за деца, лишени от родителски грижи (БСФДЛРГ).
"Преди 3 години не съм осъзнавал каква може да бъде цената на риска, който поемам. В паниката съм действал бързо, но и сега, ако трябва да го направя, пак не бих се поколебал." Историята на Марио също доби сериозен отзвук. Когато спасява човешки живот, той също е на 15 години и тогава живее в ДДЛРГ "Надежда" в Белоградчик. По обяд на 23 ноември 2012 г. Тихомиров стои в градинката пред сиропиталището, когато като ехо отекват писъци за помощ. Четирима второкласници решили, че след училище ще поиграят на Белоградчишките скали. Момчетата се качват на една от тях, в района на известните скални образувания Гъбите, но застаналият на ръба 8-годишен Мишо Василев се подхлъзва и полита надолу. Марио мисли, че децата нещо са се скарали и затова вдигат глъчка, но все пак решава да провери. "Братчето му Шабан сочеше към процепа на скалата, където е паднал Мишо. Беше хлъзгаво и избутах назад останалите трима, да не полетят и те. Детето протягаше ръка да се изкатери, но не можеше, главата му беше сцепена и кървеше. Спуснах се, без да мисля, казах му да се качи на гърба ми и изпълзях нагоре. Тежеше ми, хващах се за камъните, за да имам опора", припомня си Марио, който вече е напуснал дома и заедно с най-големия от тримата си братя Любомир живее на квартира в градчето.
С окървавеното дете на рамо в онзи ден Марио първо спира жена, която моли да се обади в Спешния център, но след това решава, че не може да чака докторите да дойдат. Спира кола и моли шофьора да закара Мишо в центъра. Оттам момчето е закарано в безсъзнание в болницата в Монтана с множество рани по главата и гръдния кош, но оживява, без да останат увреждания след инцидента.
"Целите ми дрехи бяха в кръв. Измих се на шадравана и се прибрах в дома, изобщо не споделих тогава на никого за случилото се. Просто направих каквото трябваше", разказва скромно Марио. И признава, че след като се разчула случката, много връстници му завидели за славата и затова е със смесени чувства от попадането под прожекторите.
И той като адашката му от Стара Загора спортува активно. "На 11 години се записах на футбол и ритам за местния "Балкан" (Белоградчик). През м.г. спрях, защото не можахме да съберем отбор, но сега пак ще играя. За мен е важно да спортувам, за да съм здрав", подчертава неколкократно героят.
"БСФДЛРГ от 14 години работи с деца от социалните институции и вярвам, че заниманията със спорт са били решаващи при критичните ситуации, в които попаднаха Мария и Марио. Гордеем се, че сме част от тяхното развитие и че сме допринесли да се чувстват добре и да се социализират", казва председателят на Федерацията Анатоли Илиев. Той обяснява, че 27 деца от центрове от семеен тип и домове посещават паралелки в спортни училища. Сред тях е и лекоатлетката Лиляна Георгиева, която получи приза за "Спортен дух и феърплей" на наградите "Спортист на Пловдив" за 2015 г.
Двамата спасители са редовни участници в първенствата и турнирите, организирани от федерацията за деца в риск. Пред централата обаче остават сериозни проблеми за разрешаване.
"През 2013 г. имахме 60 възпитаници в спортни училища. Деинституционализацията обаче даде негативен отзвук на нашата дейност, защото преместването от един дом в друг или в център от семеен тип не дава възможност на децата да продължат изявите си в спорта, който са практикували до момента на местенето, заради адаптация и други причини. С времето и това ще го решим", обнадежден е Илиев.
Мария също има проблеми да практикува любимото плуване. "Закритият ни плувен басейн се нуждае от ремонт и тренираме на сухо. Не обичам да говоря за себе си, но треньорката ми казва, че съм добра. Плувам по гръб. Момичетата се гордеят, че тренират заедно с мен", щастлива е родената на 30 май 2000 г. Мария. Тя признава, че първо се е занимавала със самбо, но не обича да се бие, затова вече почти не ходела.
"Деля стая с още 3 момичета, не се оплаквам. Майка ми Звезда също живее в Стара Загора и идва често да ме вижда, а и по телефона се чуваме." Тя страда от астма и това е причината малката героиня да има смелостта да реагира в екстремната ситуация, макар да не е учила на теория как трябва да постъпи в подобен случай. Майка й няма други деца, както и възможността да се грижи за Мария. Момичето е от девет години в дома, носещ името на дъщерята на император Карл VI, дала живот на 16 деца.
А нашата Мария, която би се уплашила от кралска слава, е засипана с куп подаръци за добрината си, включително компютър. Британска форма с офис в столицата дори е готова да поеме подготовката на момичето по английски език, ако прояви интерес да учи на Острова. Звездева обаче има други планове. "Докато завърша средно образование, ще се занимавам с плуване. Искам да стана помощник-треньор", казва героинята, която вижда себе си като учителка по физкултура.
Скоро тя може да има нов дом, защото "Мария Терезия", където е настанена с още 33 момичета, по план трябва да бъде закрит, въпреки че общината мисли за различни варианти за запазването му, тъй като е реновиран и осигурява бърза социализация поради локацията му в оживен квартал.
Макар и вече напуснал белоградчишкия дом "Надежда", Марио пак има поводи често да го посещава, понеже там са двамата му по-малки братя Йоан и Габриел, тъй като родителите им нямат финансови възможности да им помагат. Той и баткото Любо изкарват сами прехраната си. Героят, отличен с приза "Момче на годината 2012", се занимава с дърводобив, а брат му е консултант-продавач.
"Любимият ми отбор е "Челси", а идол - бившият нападател на тима Фернандо Торес. Няма да се откажа от мечтата си да стана добър футболист, както и няма да спра да правя добро, напук на всичко", категоричен е Марио.
А както гласи японска мъдрост, доброто, направено тайно, се възнаграждава явно.