С дъх на Жеравна


Беше петък сутрин. Мрачно и недоволно от живота утро. Погледнахме се и без думи се разбрахме. Слагаме малко дрехи в куфара и тръгваме. По пътя ще му мислим къде да спрем. Обичам тези моменти! Без чудене, тюхкане, "дали-или", "той дъждът"... И ето ни около обяд в Жеравна.

Разбира се, топла и уютна стая в може би едно от най-добрите места за отсядане - "Кафенето" на Димчо Кехая - беше свободна за нас и ни чакаше. Няма да ви разказвам за домашните "мекичини" (както ги наричат там) и сладкото от кайсия за закуска. Нито за силата на пробуждащата се пролет в планината.

Спирам дотук и ви оставям на усещането ми за Жеравна в образи...

 


Какво четем:

🔴 Сиромашия до шия! До шията на бай Асеновото магаренце

🔴 Левски е изборът на светлината

🔴 Колко от вас са Левски?

Източник: momichetataotgrada



Коментари



горе