Снимка от две Българии


Защо не България?

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги” и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги” пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?”, а „Защо не България?”. През очите на модерните номади животът тук е различен - предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално - със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото „Made in България”.

Младата уебдизайнерка и фотографка Ани се чувства успяла, когато е щастлива от това, което прави в момента

Преди да се запозная с Анета Иванова, мислех, че тя е автор на предизборния билборд на една дама - кандидат-кмет на столицата. Когато се срещнахме, разбрах, че Ани не е била изкушена да се включи в плакатната надпревара, нито да работи с български клиентки, защото… те не са я потърсили. Самоука е, но талантът й с фотографии с двойна експозиция впечатлил собственици на световно известни марки, които я наемали да работи по техни кампании.

Защо това дребно момиче с магически умения с дигиталната камера избира да остане в България? За някои отговорът й вероятно е по-скоро наивен: „Заради близките и приятелите, както и заради една школа за деца (ШДМНП „Дедал”), в която преподавам. Това е едно от нещата, които, ако реша да тръгна, ще ми е много трудно да оставя, понеже е много смислено”, пояснява тя.

Ани е уебдизайнер, но фотографията е тази, която я прави „някой” в професионалните среди, онлайн изданията и форумите за изкуство. Захваща се с фотоапарата на 13-годишна възраст, първоначално с автопортрети, а после развива уменията си в двойната експозиция. Определя се като гражданин на света, защото „няма граници за това, което правиш, и можеш да отидеш, където поискаш във всеки момент.” Интересен факт е, че в качеството си на фотограф се реализира в чужбина, а с фирмата си за уебдизайн работи и с български клиенти.

В портфолиото й от последните две години влизат три големи международни проекта - Diesel ползват нейни снимки за колекцията си от тениски. Pilot Pen й поръчват рекламна кампания на луксозна серия писалки. Германският мобилен оператор Oto Telefonica я кани в Хамбург да работи по проект със селфита. Но въпреки очевидния успех морето на Варна и желанието да участва в промяната на нещата я задържат тук. Опитът зад граница я изкушава, но като възможност да се развие. „Едно е да работиш в малка компания във Варна, друго е да отидеш в Хамбург, където са най-големите компании - BMW или Schweppes. Те не гледат толкова от коя националност си, колкото дали си вършиш работата и се интересуват от крайния продукт. Работила съм с такива клиенти и предполагам, че в бъдеще ще имам шанса да работя по същия начин”, пояснява тя.

Участието й в тези проекти е резултат на проучване от страна на фирмите чрез социалните мрежи и платформи за артисти. Обяснява, че отношението към нея като към българка било положително, отчасти защото в някои случаи тя била първата ни сънародничка, която работила за съответната компания. От опита си с чуждестранните фирми разбира как нещата се правят по правилния начин. Набира и самочувствие, че може да се справи. Има възможност да свери представата си как сме ние, българите. Казва, че се отличаваме с желанието си да общуваме, да сме отворени към другите. Определя ни като трудолюбиви, но без да генерализира.

С Ани се срещаме в София, но от думите й личи дълбоката й връзка с родната Варна. Вдъхновяват я стиховете на Христо Фотев, вълнува се от промяната на статуквото в града. „Варна е един много изостанал културно град. Почти нищо не се случва тук. Хората не ходят на театър, на кино, гледат телевизия и ходят по барове. Идеята ни в школата „Дедал” е не толкова да научим някого на изкуство, колкото да го накараме да погледне света от другата страна”, пояснява фотографката.

В позицията си на уебдизайнер със стартиращ бизнес Ани казва, че условията за фирмите в България са добри - ниски данъци, опростени процедури. Разликата в изискванията на българските и чуждестранните й клиенти е по отношение на качеството - в чужбина хората знаят по-добре какво искат и какво им трябва, изискват повече дисциплина и крайният продукт трябва да е на много по-високо ниво.

Ани се чувства успяла, когато е щастлива от това, което прави в момента. Макар и още да не е навършила 25 години, има стройна система от вярвания. Вдъхновява се от хората, които имат желание за развитие, събира се с усмихнати, позитивни, работещи и искащи да направят нещо с живота си съмишленици. Вярва, че може да бъде щастлива на много места, но „хората, които ценя, най-вероятно няма да са до мен”. Затова и засега Варна, България е нейното място. „Има много хора, които са свикнали с начина на живот в чужбина и не искат да се връщат, защото вероятно са прави за себе си, няма как да оцелееш в България с някои професии. Например, няма как да се практикува архитектура във Варна. Но има и такива, които се връщат, за да променят нещата”, завършва тя. Промяната иска време, но Ани е тук да я заснеме в двойна експозиция, насложена в образа на настоящето.


Какво четем:

🔴 Децата ще учат три пъти "История славянобългарска", и то по два предмета

🔴 Делчево – село от старо време

🔴 Дядо Тома стана на 103 години, посрещна гости на качамак

Източник: Труд



Коментари



горе