Да почетем паметта на Апостола на свободата (ВИДЕО)
Навършват се 143-години от гибелта на Васил Левски. На 18 февруари през 1873 г. край София е обесен Апостолът на свободата. Още приживе със своята личност и идеите си, с единството на думите и делата си печели признание, а след героичната си гибел става еталон на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие.
Историята започва в подножието на Стара планина, град Карлово, където на 18 юли 1837 година се ражда Васил Иванов Кунчев.
Започва обучението си на 8 години в килийното училище на родния си град. Там учи в продължение на година, след което се мести във взаимното училище, като започва да учи и кафтанджийство - шиене на модерните за онова време дрехи. Остава без баща едва на 14 години. Тогава вуйчо му, Василий Караиванов, който е игумен в Хилендарския манастир, започва да се грижи за него. Понеже Васил е добър ученик, и е имал отличен успех, вуйчо му, му обещава да го изпрати да учи в Русия. През 1856 постъпва в свещеническото училище в Стара Загора, а през следващата година приема монашески сан дякон с името Игнатий, главно заради обещаното обучение в Русия. През 58-ма година е ръкоположен за йеродякон и става певец в църквата в Карлово.
В Османската империя е време на икономическа криза, провежда се стопанска политика, потискаща българите и в революционните среди настъпва раздвижване. Георги Сава Раковски води мощна пропагандна дейност и най-вероятно точно това запалва Васил да се захване с революционна дейност. Със Стоил Попов са едни от първите, които полагат усилия да вдигнат народа на борба, но напънът е неуспешен, защото българското общество било крайно неподготвено за бунт.
В началото на 1862-ра година Левски напуска Карлово и се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата Българска легия. Според легендата точно тогава получава и прякора Левски, защото по време на учение прави лъвски скок. Тогава осъществява контакти с българската революционна интелигенция и получава първия си боен опит, сражавайки се с турските части. Не след дълго легията се разпада, а Левски се присъединява към четата на Ильо Войвода.
Навръх Великден през 1864 година, изключително символично, дякой Игнатий завинаги скъсва с монашеството, като реже косата си и сваля расото. Тогава от монах се превръща в Апостола на свободата. До 67-ма година преподава в селата Войнягово, Еникьой и Конгас, като се занимава и с пропаганда и подготвя местни дружини, които да дават отпор на турските черкези и разбойнически банди.
През август 1868 г. отива в Букурещ, където намира средства за първата си обиколка на България. Есента на същата година съдбата го събира с Ботев. Двамата живеят при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ.
В края на същата година Дяконът тръгва за Цариград. Оттам започва първата си обиколка. Обнадежден е от постигнатите начални резултати и на 24 февруари се завръща в Букурещ.
На 1 май 1869 г. предприема втората си обиколка. Този път се снабдява с пълномощно и прокламация, издадени от името на Привременното правителство в Балкана. Естествено, такова правителство не съществува, но Левски преценява, че по-лесно ще печели сърцата на хората, ако се представи от името на авторитетна организация. По време на втората обиколка, Апостолът вижда, че е нужна много по-задълбочена подготовка.
В края на 1869 г. с Любен Каравелов основава БРЦК. А през май 1870 г. създава
Вътрешна революционна организация. По този начин между 1870-72 в българските революционни
среди съществуват не само две основни идеологии, но и два централни комитета:
Каравеловият в
Навършват се 143-години от гибелта на Васил Левски. На 18 февруари през 1873
г. край София е обесен Васил Левски.
Историята започва в подножието на Стара планина, град Карлово, където на 18 юли 1837 година се ражда Васил Иванов Кунчев.
Започва обучението си на 8 години в килийното училище на родния си град. Там учи в продължение на година, след което се мести във взаимното училище, като започва да учи и кафтанджийство - шиене на модерните за онова време дрехи. Остава без баща едва на 14 години. Тогава вуйчо му, Василий Караиванов, който е игумен в Хилендарския манастир, започва да се грижи за него. Понеже Васил е добър ученик, и е имал отличен успех, вуйчо му, му обещава да го изпрати да учи в Русия. През 1856 постъпва в свещеническото училище в Стара Загора, а през следващата година приема монашески сан дякон с името Игнатий, главно заради обещаното обучение в Русия. През 58-ма година е ръкоположен за йеродякон и става певец в църквата в Карлово.
В Османската империя е време на икономическа криза, провежда се стопанска политика, потискаща българите и в революционните среди настъпва раздвижване. Георги Сава Раковски води мощна пропагандна дейност и най-вероятно точно това запалва Васил да се захване с революционна дейност. Със Стоил Попов са едни от първите, които полагат усилия да вдигнат народа на борба, но напънът е неуспешен, защото българското общество било крайно неподготвено за бунт.
В началото на 1862-ра година Левски напуска Карлово и се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата Българска легия. Според легендата точно тогава получава и прякора Левски, защото по време на учение прави лъвски скок. Тогава осъществява контакти с българската революционна интелигенция и получава първия си боен опит, сражавайки се с турските части. Не след дълго легията се разпада, а Левски се присъединява към четата на Ильо Войвода.
Навръх Великден през 1864 година, изключително символично, дякой Игнатий завинаги скъсва с монашеството, като реже косата си и сваля расото. Тогава от монах се превръща в Апостола на свободата. До 67-ма година преподава в селата Войнягово, Еникьой и Конгас, като се занимава и с пропаганда и подготвя местни дружини, които да дават отпор на турските черкези и разбойнически банди.
През август 1868 г. отива в Букурещ, където намира средства за първата си обиколка на България. Есента на същата година съдбата го събира с Ботев. Двамата живеят при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ.
В края на същата година Дяконът тръгва за Цариград. Оттам започва първата си обиколка. Обнадежден е от постигнатите начални резултати и на 24 февруари се завръща в Букурещ.
На 1 май 1869 г. предприема втората си обиколка. Този път се снабдява с пълномощно и прокламация, издадени от името на Привременното правителство в Балкана. Естествено, такова правителство не съществува, но Левски преценява, че по-лесно ще печели сърцата на хората, ако се представи от името на авторитетна организация. По време на втората обиколка, Апостолът вижда, че е нужна много по-задълбочена подготовка.
В края на 1869 г. с Любен Каравелов основава БРЦК. А през май 1870 г. създава Вътрешна революционна организация. По този начин между 1870-1872 в българските революционни среди съществуват не само две основни идеологии, но и два централни комитета: Каравеловият в Букурещ и този на Левски в България.
Юли 1872 г., Левски се завръща в България и продължава дейността си по организирането на комитетите. Решава да раздели страната на революционни окръзи. Организирането им е осуетено от сътресенията, които настъпват в БРЦК през 72 г. и 73 г., и водят до смъртта на Апостола на свободата.
За основен виновник, се счита Димитър Общи. Той е наложен от ЦК на Левски за негов помощник, Общи е много недисциплиниран, самолюбив, дребнав и като цяло неподходящ за революционна дейност. Освен всичко друго, той плете интриги срещу Апостола, стремейки се да изземе функциите му.
Левски пристига в Ловеч на 25 декември 1872 г. Положението, което заварва там, е изключително тежко. Комитетът не действа адекватно, а и полицията е на крак. Къщата на председателя на комитета поп Кръстьо е под наблюдение и среща между него и Апостола е невъзможна. Левски тръгва с Никола Цветков на 26 декември за Търново. В самара на коня на Цветков е архивът на организацията. Вечерта остават да пренощуват в Къкринското ханче, чийто съдържател е и член на комитета - Христо Цонев-Латинеца. Според общоприетата теза там Левски трябва да се срещне с поп Кръстьо, който го предава.
Апостолът на свободата е заловен от заптиета, обкръжили ханчето. Дяконът опитва да си пробие път чрез стрелба, но е ранен и хванат. От Къкрина е върнат в Ловеч, а после е закаран в Търново и София, където е съден. Пред съда Левски се държи изключително твърдо и не издава никакви подробности около организацията, като поема цялата отговорност за дейността върху себе си.
На този ден преди точно 143 години, 18 февруари 1873 г. Апостолът на свободата е обесен на мястото, където сега се издига неговият паметник в столицата. Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред революционните среди в България, и в Румъния, но бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога не успява да се възстанови.
Какво четем:
🔴 Ямболия лови нелегални имигранти с голи ръце🔴 Внушенията, че българи са предали Левски, са удар върху националното ни самочувствие
🔴 Медният град Чипровци, неговите килими и техният фестивал
Източник: Дарик
Коментари
Последвайте ни във facebook!
