Богомилите – нашата гордост


Богомилство - еретично социално-религиозно учение, възникнало в България през първата половина на X вeк и получило през X-XII век разпространение в Сърбия, Босна, цялата Византийска империя, Италия, Южна Франция и други страни в Централна и Западна Европа. Техни последователи там били наричани с различни имена, сред които манихеи, побликани, патарени, катари и албигойци. 
Основоположник и пръв проповедник е поп Богомил, а последователите му се наричали богомили. Богомилите били строги аскети и осъждали богатството, поклонението на Кръста, светите мощи и светиите, отхвърляли обредите и външността на църквата. От тайнствата богомилите признавали само кръщението, което извършвали не с вода, а чрез възлагане върху кръщавания на ръце.
Богомилите отричат властта на царете, болярите, държавата и църквата, обредите, кръста, иконите, брака. Организациите им делят своите членове на три категории: съвършени, вярващи и слушатели. Те формират богомилски общини, като начело на всяка стои т.н. „дедец”. През ХІІ в. са познати две общини, наречени България и Драгувития.
Обредите на богомилите включват молитвата „Отче наш”, изповядването помежду си, опрощаването на греховете и четенето на текстове от евангелието на Йоан.
Богомилското учение създава и своя апокрифна литература: Катарският требник, Тайната книга („Йоановото евангелие”) „Ходене на Богородица по мъките”, „Детство Исусово” и др.
Богомилството се възприема като предреформаторско явление, оказало силно влияние за развитието на ереси в Западна Европа, като учението на албигойците и катарите.
В България богомилството задълбочава политическата и духовна криза и е преследвано от църквата и държавата, за което свидетелстват съчиненията „Беседа против богомилите” на Презвитер Козма (Х в.), Бориловият синодик (ХІІІ в.) и др.
В богомилството обаче има ценни демократични и хуманни принципи: отричането на войната и насилието, стремежът към социално активен, природосъобразен и морален живот.
По време на византийското владичество (ХІ и ХІІ в.) богомилското движение придобива патриотична насоченост и съпротива. То е израз на народната духовна култура и е български принос в обществената и религиозно-философска мисъл на Европа.
Целият период на Богомилството ще се помни като борба за социална справедливост.Защото думата „ЕРЕСТ” идва от гръцката дума ХЕРЕЗИС-а превода е думата –ИЗБОР.Мисля си че личният избор не е ерес.Предполагам ,че така са си мислили и водачите на Френската Революция когато девиза на Богомилите им става техен деви.”Свобода Равенство Брадство”

Таня Георгиева,
в. „България СЕГА“


Какво четем:

🔴 Сдружение организира в Ловеч факелно шествие "143 години безсмъртие"

🔴 Клип на 17-годишно момче от София трогна хиляди (видео)

🔴 Апостола направи от лоялните поданици на султана модерен народ (първа част)

Източник: България сега



Коментари



горе