Д-р Хайкин - доброволецът, който спасява детски очи


Д-р Хайкин често преглежда и в кабинета в Еврейския културен център в София. СНИМКА: Алексей Димитров

Отхвърля бягството като рецепта за промяна - смята Александровска болница за най-дружелюбна към младите лекари.


Д-р Васил Хайкин е сред най-младите медици в Александровска болница и един от 12-те, аплодирани в парламента от най-известните лекари на България при получаването на приз за доверие в професионалните им качества. Това стана на традиционната дискусия за здравеопазването на церемонията по връчване на отличията в третата поред инициатива “Лекарите, на които вярваме” на в. “24 часа”. В нея читателите на вестника номинират специалисти от различни области, в чиито професионални и човешки качества са се убедили лично.
За първи път вестникът даде думата на лекарите с опит да посочат млади колеги, на които те вярват и им предават знанията и уменията си.
С какво едва 29-годишният специализант д-р Хайкин е
впечатлил елита
на Александровска
болница?
Лекарите са оценили решимостта му да остане да работи тук, въпреки че родителите му сигурно биха се радвали да е край тях в Израел, усърдието да напредва в офталмологията и не на последно място - безвъзмездното му участие в проекта “Направи добро”, по който очни лекари са прегледали над 7 хиляди деца в неравностойно положение.
Инициативата за консултациите стартира преди 3 г. в Лом по повод 70-ата годишнина от спасяването на 50 хиляди български евреи по време на Втората Световна война и почитане паметта на над 11 хиляди евреи от Македония, Беломорска Тракия и Пирот, депортирани от града и загинали в лагерите на смъртта през 1943 г. Първоначално прегледите са инициатива на организацията на евреите в България “Шалом” и фондацията “Американ Джойнт”.

Сега благотворителните кампании продължават в още селища в Северна България и се реализира под егидата на Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Александровска”.
За около 90 процента от децата това беше първа офталмологична консултация, а са се нуждаели от преглед от много време. Работим с деца от социални центрове, пансиони, защитени жилища, от бедни семейства, разказва д-р Хайкин. От детската градина той бил убеден, че ще учи медицина - най-много обичал да преглежда играчките, да им поставя инжекции, въпреки че в семейството няма лекари.
Интересът към професията не е съвсем “от нищото” - баба му по бащина линия е била медицинска сестра към Червената армия.
Д-р Хайкин е роден в София, по-късно семейството се мести в Израел. Там
по време на
3-годишната
военна служба
Васил е
парамедик
и това затвърждава решението да се посвети на медицината. След казармата трябва да чака няколко месеца до кандидатстването според тамошния ред, а в България кампанията вече започва. Това предопределя решението на Хайкин да следва в София.
Вече като студент в Медицинския университет се убеждава “в качеството на българското образование”.
Осъществява и детската си мечта да се занимава с очни болести. Вероятно при избора е повлияло и това, че майка му е имала проблеми със зрението. У младия лекар продължава да е жив респектът от използването на тайнствената за детските му очи офталмологична апаратура. Пациентите на клиниката, в която работи сега, са благодарни за вниманието, с което ги обгръща.
Ценят и готовността
му да обяснява и да
отговаря на въпросите им - качествата, които е видял от лекарите на своята майка.
Д-р Хайкин има още няколко години до приключването на специализацията, предстои му и защита на дисертация.
Казва, че всички области на офталмологията са му интересни, но е наясно, че има ощо много да учи. Увлича го патологията на задния очен сегмент заради предизвикателствата в нея. Младият лекар е благодарен, че има за пример едни от най-добрите очни лекари у нас. Учи се от всички опитни колеги и особено от завеждащия отделение доц. Иван Танев и д-р Яни Здравков. Няма намерение да търси реализация извън България.
“Много от нас се оплакват, че нищо не е както трябва тук, и заминават.
Хората са
двигателната сила
на промяната. Някой
трябва да остане,
за да се случи тя,
нали!”
За себе си е решил: Александровска болница е идеалното място за изграждането му като специалист. Смята болницата за най-дружелюбната за младите лекари. Съпругата му е лекар, работи в педиатрия, и споделя житейската му философия срещу дезертьорството.
В професионален план д-р Хайкин вече се е срещал с широк спектър от ситуации и проблеми, свързани със зрението. “Те само привидно са единствено “диоптри и очила”. Има всичко - от внезапни заплахи от травми в опасни инциденти до бавно, но необратимо износване на клетките в окото. На дежурството ми по Нова година трябваше
да опазим
зрението на дете,
пострадало от
пистолет за конфети, има и много други ситуации, в които се борим за запазване на зрението. Но безспорно най-бързо се усеща промяната след операция за катаракта, или перде, както му казват хората - обяснява лекарят. - Щом свалим превръзката, и човекът започва да вижда. Често тези хора идват водени за ръка от близките си, а си тръгват с уверена крачка сами. Много удовлетвореност ми дава и работата с децата, особено с тези, за които достъпът до консултациите в кампаниите “Направи добро” са единственият шанс за преглед и лечение.”


Какво четем:

🔴 Левски през погледа на българските художници 

🔴 Време e за надежда

🔴 ЧЕРТИ НА БЪЛГАРИТЕ

Източник: 24 часа



Коментари



горе