10 места в България свързани с Апостола (СНИМКИ)
На 19 февруари тази година отбелязваме 143-годишнината от обесването на Васил Левски. Решихме да ви представим десет знакови места в България, с които е свързан живота на Апостола.
Родната къща на Васил Левски в Карлово
Родната къща на Васил Левски е построена през XVIII век от неговия дядо Кунчо Иванов. Тя е малка едноетажна сграда, разположена в продълговат двор. Каменни стълби отвежда.r в зимника - стая, иззидана почти в земята. Вляво от стълбището имало килер без прозорец. Вдясно е скривалището. Горе къщата имала две стаи. В едната стопаните нощували през лятото, а другата била гостна. Непосредствено до нея е долепена работилницата - ниска постройка, състояща се от стая, в която са плели гайтани и полуоткрита бояджийница. Дълго време необитавана, къщата рухва в годините около Освобождението.
Възстановена е през 1933 година, върху разкритите й основи по проект на арх. Димитър Иванов. Материалите и трудът са дар от гражданите на Карлово и войниците от местния гарнизон, организирани от обществен комитет начело с тогавашни кмет на града Аристотел Янакиев. Ценна помощ за възстановяването в първоначалния й вид и вътрешната й уредба оказват племенниците на Апостола - дъщери на сестра му Яна.
През 1937 година родната къща на Васил Левски е отворена като музей.
Сопотски манастир „Свети Спас“
Васил Левски учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „Свети Свети Кирил и Методий“. На 7 декември 1858 г. рилският таксидиот в Карлово, отец Кирил, подстригва бъдещия Апостол, давайки му монашеското име Игнатий. По-късно, през 1869 г., отново тук Левски създава и първия монашески революционен комитет с председател игумена отец Рафаил.
Сопотски девически манастир „Въведение Богородично“ („Метоха“)
По време на революционната си дейност Дяконът се крие предимно в близкия Сопотски девически манастир ("Метоха"), където е укриван от тамошната игуменка Христина.
Манастирът „Въведение Богородично“, известен още като „Метоха“, се намира в централната част на град Сопот. Разположен е в непосредствена близост до енорийската църква „Св. Св. апостоли Петър и Павел“ и Девическото училище - „Радиното училище“.
В архитектурно отношение „Въведение Богородично“ представлява комплекс от съборна църква, жилищни и стопански сгради.
Скривалището на Васил Левски в Троянския манастир
Троянският манастир е третият по-големина манастир в България. Основан е в началото на XVII в. от няколко атонски монаха отшелници, които донасят със себе си чудотворната икона на Богородица Троеручица.
В него се е укривал дяконът Васил Левски. Стаята, в която е пребивавал и е събирал членовете на революционния комитет от троянско и ловешко, е запазена и до днес. Тя е оформена като музейна експозиция.
Джанановата къща в Габарево
Джанановата къща в село Габарево е принадлежала на богатата фамилия на Васил Тодоров Джананов (1838-1918). Сегашната сграда е построена през 1882 г. На това място през 1869 г. Васил Левски основава революционен комитет. Негов председател става самият Васил Джананов.
Къкринското ханче
Къкринското ханче е важна част от историята на България. В него са се приютявали видни революционери и борци за освобождението на страната ни от османско иго. Намира се в центъра на село Къкрина, отдалечено на 17 км. от Ловеч и е част от местния Регионалнен исторически музей. В ранните зори на 27 декември 1872 г. в двора му е заловен Васил Левски - Апостолът на свободата.
Късно вечерта на 26 декември в него отсяда Левски, заедно с Христо Иванов. Двамата е трябвало да пренощуват там и на следващия ден заедно с ханджията Христо Цонев да занесат комитетската поща до Търново. Призори обаче в двора нахълтват заптиета от Ловеч. Апостолът се опитва да се измъкне през задния вход, но прескачайки плета, връзките на навущата му се оплитат и той увисва надолу. В този момент срещу него се хвърлят три заптиета, стоящи в засада. В настаналото меле Левски успява да рани един, а друг да повали на земята. За съжаление твърде късно - в момента, в който се освобождава, той е обграден от още 7-8 заптиета. Почти веднага след инцидента ханчето е изоставено и унищожено от голям пожар. Едва по-късно, в края на ХIХ в. то е възстановено.
Килията, в която е лежал Васил Левски във Велико Търново
Килията, в която е лежал Васил Левски, може да се види в единствения затвор у нас, който е превърнат в музей. Сградата е във Велико Търново и е строена в средата на XIX век. Като затвор функционира 100 години, като в него са лежали някои от най-известните български революционери – Филип Тотю, Стефан Караджа, Тодор Каблешков.
Затворът е построен през 1854 г. и функционира в продължение на век. Има приземен и два горни етажа, а в него са се излежавали поетапни присъди. Така, след залавянето си, в него пренощувал и Васил Левски.
Докато е бил в затвора, местни революционери правят опити за негово освобождаване. Една от идеите била да се предизвика огромен пожар с факли и в суматохата Дяконът да избяга. Това обаче така и не станало.
През 1960 г. затворът се превръща в музей и днес пази своя автентичен вид. Желаещите могат да посетят мрачната килия, в която е лежал Васил Левски, както и да се докоснат до лични вещи, предмети и униформи на затворниците.
Експозициите ще могат да бъдат разгледани и навръх честванията по повод гибелта на Левски, когато музеят затвор по традиция работи безплатно.
Турският конак в София
Някогашният конак на турския мютесариф е преустроен след Освобождението в княжески дворец. Сградата е построена през 1873 г. от Мазхар паша. Когато първият български княз Александър Батенберг се настанил в нея, наложило се да опънат над леглото му здраво платно, заради ронещия се таван.
Единственото украшение на паянтовата сграда бил княжеският герб, окачен на средния балкон. Държавата купува къщата на генерал Паренсов и докато трае ремонтът на двореца - от 1880 до 1882 г., князът се премества в нея. Наричали я Малкия дворец, намирала се е на мястото на сегашното Министерство на вътрешните работи.
Реконструкцията на двореца била поверена на чужди архитекти, които променили до неузнаваемост фасадата му, от който запазили само южния балкон. Председателят на френската република подарил скъпи мрамори, гипсови украси и резби за интериора, копирани от Версайския дворец. Ремонтът струвал около 3 милиона златни лева и приключил през 1882 г., като князът посрещнал в него новата 1883 г.
По-съществени добавки и поправки прави обаче княз Фердинанд Сакскобургготски в периода 1894-1895 г., за които ангажира прочутия архитект Грюнангер. Построено е ново крило на североизток, в което са апартаментите на княжеската фамилия. Кухнята на двореца и караулното помещение са разрушени през 50-те години на миналия век.
Килията в София, в която Левски изкарва последните си дни
Това е килията в бившите турски казарми в София, където Васил Левски изкарва последните си дни.
Паметникът на Васил Левски в София
Разположен е на кръстовището на булевардите „Васил Левски“, „Янко Сакъзов“ и улица „Московска“. Това е един от първите паметници, поставени в новата столица след Освобождението. Поставен е в близост до предполагаемото място на екзекуцията на българския революционер Васил Левски на 18 февруари 1873 година.
Плановете за изграждането му датират още от Освобождението през 1878 година, но поради лоша организация и липса на финансиране той е официално открит едва на 22 октомври 1895 година.
Паметникът представлява колона с височина 13 m, изработена от сив гранит по проект на чешкия архитект Антонин Колар. Основната част от колоната е работа на италианеца Абрамо Перукели, а бронзовият барелефен портрет - от Йозеф Страховски (според някои източници - от Рудолф Вайр).
Какво четем:
🔴 Динко от Ямбол събира отряд от доброволци, който да пази границата🔴 Реших да Ви отговоря като българка, на която и дедите са българи!
🔴 Васил Левски бил влюбен в монахиня
Източник: Кмета
Коментари
Последвайте ни във facebook!
