Родово имение "Радост"

В последно време градското момиче в мен все повече се радва на селския туризъм. Този път търсенето ни заведе до село Горско Косово, Севлиевско, където останахме цели три дни като гости на стопаните на родовото имение “Радост”.

Пътят дотам не беше никак лесен, защото бяхме избрали по-сложния маршрут покрай язовира, с по-тесен и затрупан от счупени клони и дървета път, вместо да минем през Севлиево. Пътувахме по тъмно, нямаше никакви знаци от един момент натам, както и никакви хора, които да попитаме. Почти на финала, когато съвсем нямахме идея къде сме, загубихме и обхвата на телефоните си, така че стана доста интересно... Спирахме, за да разчистваме пътя от полегнали на платното, прекършени от тежкия сняг клони. Бяхме на няколко десетки километра встрани от цивилизацията и като че ли се бяхме оказали буквално в друга реалност.

Стигнахме някак си и там – с радост, куче, котарак и чадър – ни посрещнаха стопаните на имението, Жанет и Христо. Бяхме единствените новодошли гости, защото – както разбрахме по-късно – те имат трима доброволци, които били дошли уж за малко, пък останали да живеят при тях повече от няколко месеца.

Сигурно се питате какво е това имение. Както казва самата Жанет: “Понятието “родово имение” го въведе писателят Мегре (книгите за Анастасия). Ние го взаимствахме, но не в смисъла на рода по кръв, както е при нея, а на Род по Дух – за хора, устремени в една и съща посока, с близка ценностна система, уважение към природата, здравословния начин на живот и себе си. Крайната цел, мечтата е да се съберем малки групи от хора, които да живеем заедно на село, на чист въздух, на чисто място, сами да си произвеждаме по-голямата част от храната – чисто, без изкуствени торове и химия и да си помагаме едни на други.” И точно това намерихме – едно семейство с малка група ентусиасти (както те ги наричат, доброволци), които произвеждат сами храната си, максимално чиста и богата, помагат си взаимно, разпределят труда и задълженията, така че никой не се преуморява за сметка на останалите, а вечер водят дълбоки разговори за живота, душата, трудностите, радостите и как да ги посрещаме по-добре всеки ден.

Жанет и Христо са изградили всичко сами в продължение на пет години и днес разполагат с едно чудесно и добре работещо самозадоволяващо се биостопанство. Възхитиха ни резултатите от труда им.

Жанет Орфану – авторка на езотерична литература – организира йога курсове, семинари и беседи на духовни и езотерични теми, а Христо Райков е човекът зад ралото, биознанието, ездата и всичко свързано с природата. Имението има чудесна спортна зала и база за семинари с възможност да събере до 30 човека.

Ние се хранехме с чиста вегетарианска храна, яздехме красиви коне без седло, водехме топли и откровени разговори за живота и за наша радост си намерихме нови приятели само за три дни.

Условията не са луксозни, но отношението на Жанет и Христо може да премахне всякакво чувство за дискомфорт. Стопаните са помислили за различни опции за престой във фермата – от обикновено гостуване с три хранения на стойност 25 лева на човек до безплатно живеене при тях срещу доброволен труд по 6 часа на ден. Тримата доброволци, с които също прекарахме приятно време, бяха хора, които искат да се научат как се произвеждат различни биопродукти, как се отглеждат коне и крави, как се строи къща, как се дялка дървена купа или лъжица, как се прави зимнина, нерафинирано олио и какво ли още не. Стопаните на имението с радост предават знанието си, за да се запази и възвърне обратно някой ден.

Прекрасна идея! Поздравения за Жени и Христо!